Инфлация – скритото оръжие

Инфлацията е оптималната политическа и парична измама

Тя позволява на политиците да лъжат народа, че съществува понятието безплатен обяд. Когато правителството налива пари в икономиката чрез централната банка на страната, то го прави според техните изказвания за да помогне на бедната част от населението. Но последствията от парична инфлация са коренно различни. Първоначално средствата са на разположение на финансови институции, т.нар. банки. Те са облагодетелствани от напечатаните пари. Когато тези новонапечатани пари достигнат до крайната цел (бедната част от населението), вече тяхната покупателна способност е намалена, защото увеличение в паричната маса води до покачване на цените. Това е така понеже новосъздадените пари стимулират покачване в търсенето на стоки и услуги, а щом търсенето се е увеличило, при равни други условия от това следва и цената да се увеличи. Когато обикновените граждани биват таксувани директно чрез данъци осъзнават, че именно те плащат сметката. Но инфлацията позволява на политическата класа да даде на всеки това, което иска (пари) и да заяви гордо „ние го направихме”! А когато сметката трябва да бъде платена под формата на инфлация, определение за която е „намаляване на покупателната способност на парите поради увеличеното им количество спрямо наличните стоки и услуги“, а повишаването на равнището на цените е следствие, породено от нея, а не определение за нея, политиците обвиняват главно производителите, поради увеличеното равнище на цените на предлаганите от тях стоки и услуги.

Инфлацията стимулира потреблението

Фетишът на мейнстрийм икономистите е потреблението. То трябва да бележи постоянен ръст. Но не потреблението е задвижващата сила в икономиката. Потреблението е следствие на спестени в миналото средства. Спестяванията са важна предпоставка при започването на предприемаческа дейност. Но при постоянна инфлация (целта на централната банка е малко под 2 на сто на годишна база) индивидите биват обезкурани да спестяват, защото техните средства губят реалната си стойност. Нека приемем, че имаме 2000 лв под формата на спестявания и възнамеряваме да ги държим в рамките на 5 години (а инфлацията ще бъде 2 на сто през този период). То накрая на периода, ние ще разполагаме реално с 1844,74 лв или със 7,76% обезценени спестявания. Тогава индивидът се пита защо изобщо да спестява и влага някъде тези средства, т.е. съотношението между потребление и спестяване ще е в полза на първото. Нека не забравяме, че потреблението е един от компонентите при измерване на БВП. „Икономиката ни расте“, ще се бият в гърдите политици и мейнстрийм икономисти.

Наличието на инфлация облагодетелства държавата като икономически субект

Страните, които имат сравнително високи нива на дълг (за държавите от Стария континент според Маастрихтския договор, ниво над 60 на сто на държавния дълг спрямо БВП е високо) по-лесно изплащат задълженията си, ако с течение на времето реалната стойност на единица от определена парична единица се понижава. А как инфлацията се отразява на обикновения гражданин? Освен факта, че намалява реалната стойност на парите с времето, т.е. обезкуражава спестяванията, ако даден гражданин получава фиксиран за дълъг период от време доход, с течение на този дългъг период той ще може да потребява все по-малко и по-малко стоки и услуги. Това хипотетично може да доведе до депресия и дори до по-драстични последици.

Advertisements

Томас Джеферсън за банковите институции

Томас Джеферсън, един от Бащите основатели на САЩ, главен автор на декларацията за независимост на САЩ от 1776 г. и третия американски президент: „Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите права и свободи, отколкото въоръжените армии. Ако американците някога позволят на частните банки да контролират парите в обръщение, първо чрез инфлация, после чрез дефлация, банките и корпорациите около тези банки ще отнемат цялата лична собственост на хората. Един ден децата ще се събудят бездомни. Способността за печатане на нови банкноти трябва да бъде отнета от банките и да бъде предоставено на хората, на които всъщност принадлежи“.

Представяне на блога

Здравейте! Казвам се Даниел и към лятото на 2015 г. съм студент и следвам „Финанси“. Интересите ми са в областите на икономиката и езотериката. Разнообразявам с гледане на баскетбол, тенис и снукър. Този блог ще бъде разделен посветен на икономиката. Тя се базира на взаимодействие между отделните индивиди с цел подобряване на качеството на живот, т.е. материалното състояние. Привърженик съм на австрийската школа, базирана върху идеите на Мизес и Ротбард.

Желая приятно четене!