Заблудени от БВП – икономическа активност срещу икономически растеж

Тази статия е публикувана в списанието на FEE „The Freeman“ на 29-ти април 2015 г.

Дори и най-умните икономисти могат да допуснат най-простата грешка. Две съвременни книги – “Violence and Social Order” на Дъглас Норт, Бари Уайгаст и Джон Джоузеф Уолис (да не се бърка с Джон Уолис, математик от 17 век) и “Защо нациите се провалят” на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън страдат от неразбиране на концепцията за икономически растеж. И в двете книги се говори за високите темпове на растеж в социалистическата икономика на СССР в средата на 20-ти век. Дори авторите правилно да отбелязват, че такива нива на растеж не могат да бъдат устойчиви, те все пак допускат, че съвкупните измерители, които биват използвани като доказателство за растеж, като например брутния вътрешен продукт (БВП), наистина отразяват подобряването в живота на гражданите на СССР. Не е очевиден факт обаче, че тези агрегати са добър индикатор за истински икономически растеж.

Тези недоразумения спрямо икономическия растеж приемат две форми. Едната е да се предположи, че традиционните измерители, които използваме за проследяване на икономическата активност описват и икономическия растеж, а другата е да се приеме производството на материални неща за икономически растеж.

Често в основата на това объркване е концепцията за брутен вътрешен продукт (БВП). Въпреки факта, че е най-често използваният показател за икономически растеж, той всъщност измерва икономическа активност. БВП е изчисляване пазарната стойност на крайните стоки и услуги, произведени в определен географски район през определен период от време. Под „крайни“ стоки и услуги се има предвид стоки и услуги, закупени от крайния потребител, а това означава премахване на различните разходи при тяхното производство. Изчисляваме стойността на хляба, който купувате за сандвичи, но не и разходите за закупуване на брашно от фирмата, която произвежда хляба.

Това, което БВП може да разграничи е дали при размяната на стоки и услуги – взимайки предвид дори абсолютно всички крайни стоки – действително се подобрява живота на хората.

Това подобрение ние трябва да считаме за икономически растеж. Два бързи примера могат да илюстрират това твърдение.

Първо – нации, които насочват голяма част от ресурсите си за изграждане на огромни паметници на своите лидери ще реализират растеж на БВП. Покупката на крайните стоки и услуги, както и трудовите разходи за направата на тези паметници ще увеличат нивото на БВП, но дали така ще се подобри живота на хората и трябва ли наистина това да се счита за икономически растеж? БВП не ни казва дали употребата на крайните стоки и услуги е по-добра от тяхната алтернативна.

Второ – помислете колко често хората насочват вниманието си към предполагаемия лъч надежда на природните бедствия: всичките работни места, които ще бъдат създадени в процеса на възстановяване. Пиша тази статия от летището в Ню Орлиънс, където след урагана Катрина нивото на безработица е много ниско, а нивото на БВП – високо. Периодът след бедствието увеличава БВП, но аз не мисля, че възстановяването на опустошен град е икономически растеж – или дори някакъв вид лъч надежда. В най-добрия случай се връщаме там, където сме били преди бедствието, използвайки през това време ресурси, които са могли да бъдат насочени към подобряването на живота.

БВП измерва икономическа активност, която може и да не представлява икономически растеж. Той е нещо като телесната маса. Нека си представим двама мъже, като нека и двамата тежат 100 кг. Единият би могъл да е мускулест професионален спортист с много ниско ниво на телесна мазнина, а другият да се храни нездравословно. Знаейки единствено теглото на някого не можем да кажем каква част са неговите мускули или мазнини. БВП ни казва, че хората произвеждат, но не казва нищо за това дали наистина се подобрява живота на хората.

Съветският съюз наистина е можел да произвежда, но когато се вгледате в действителния живот на обикновения гражданин, продукцията не подпомага за подобряването му.

Когато говорим за икономически растеж се грижим точно за подобряването на живота.

Второто объркване е версия на първото. Твърде често считаме, че икономическият растеж е само и единствено производството на материални стоки. Но ако под икономически растеж се има предвид натрупване на богатство – което от своя страна се изразява в това хората да придобиват нещата, които ценят най-много – тогава материалните блага не са решението. Увеличение в тяхното количество не означава, че те подобряват живота.

По-важното и това, което наистина има значение, е субективна стойност. Една услуга е в не е по-малко състояние да подобри живота ни, а по този начин да бъде източник на икономически растеж, отколкото производството и закупуването на една материална стока. Това, което желаем наистина при покупката на материални стоки не са самите те, а потокът от услуги, които могат да ни предоставят. Лаптопът, който използвам в работата си е ценен за мен, защото ми носи един куп други услуги (текстообработка, игри, интернет достъп, и т.н.), които ценя високо. Това е субективното удовлетворение на нашите желания и това дали те произтичат от материална стока или от човешки труд не е от значение.

Тази точка е особено очевидна в цифровите и съвместни икономики, където толкова много стойност не е създадена чрез производството на неща, а чрез използването на вече произведените по-ефективно. Uber не изисква производството на повече автомобили, а Airbnb на повече жилища. Чрез използването на вече наличните ресурси по-добре ние създаваме стойност – и това означава икономически растеж.

Тогава кой измерител показва икономическия растеж? Погледнете нивото на жизнен стандарт: на обикновените хора и особено на бедните. Колко лесно могат да задоволят основните си нужди? Колко часа трябва да работят, за да успеят да ги задоволят? Погледнете разделението на труда. Колко добре развито е? Могат ли хората да се специализират в тесни области и техните продукти и услуги да бъдат търсени?

Икономически растеж не е равносилно на икономическа активност, т.е. растежът не е процес на създаване на повече неща или увеличение в тяхната размяна, а процес при който хората получават желаните от тях неща на постепенно по-ниски цени и следователно подобрявайки благосъстоянието си. Точно това постигат пазарите в определени отрязъци от време в дадени територии през последните два века. За тези, които разбират това е важно да не се поставя знак на равенство между по-високи темпове на растеж на БВП (или на увеличено производство на физически неща) и икономически растеж.

Истинският икономически растеж е процес, при който има подобрение на субективното благосъстояние на отделния индивид, но това подобрение понякога е трудно забележимо, дори и когато доказателствата за съществуването му са навсякъде около нас.

За автора: Стив Хорвиц е професор към университета Сейнт Лорънс и автор на Monetary Evolution, Free Banking, and Economic Order, Of Human Action but not Human Design: Liberalism in the Tradition of the Scottish Enlightenment и Microfoundations and Macroeconomics: An Austrian Perspective.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s