Няма нерегулиран пазар – изборът е между законодателна или потребителска регулация

Големият икономически проблем, пред който светът е изправен, е лингвистичната семантика. Думата “регулация” вече се разбира като “държавна регулация”. Не сме наясно с алтернативата: регулация от страна на потребителите. Това е проблем, защото приемаме толкова много правителствена намеса, а всъщност бихме били по-добре без нея.

Изискваме някакъв вид регулация с целта да постигнем правомерност и предсказуемост на пазарите, задоволително качество и достъпни цени на стоките и услугите. И понеже считаме, че държавната регулация е единственият начин да постигнем тези цели, приемаме широк набор от ненужни и обикновено контрапродуктивни закони.

Но държавната регулация не е единственият вид регулация.

Регулация по своята същина означава създаване на някаква правилна, методична и коректна система, която да поддържа определен стандарт и да контролира в съответствие с дадени правила, подобно на термостата регулиращ температурата. Пазарните сили осъществяват тази регулация. Конкуриращите се производители предлагат стока/услуга на пазара, клиентите избират измежду различните предложени стоки/услуги, след което предлагащите реагират на потребителските желания. Този процес е истинският пазарен регулатор.

Пазарите контролират цените

Нека дадем пример, с който да покажем, че пазарът се саморегулира. Това е толкова често срещано явление и странното е, че много хора дори не го забелязват. В здравословни индустрии пазарните сили са единственият регулатор на цените (често срещано в учебниците по икономика е явлението, че когато правителствата започнат да ограничават цените, резултатът е излишък или недостиг). Ако някой предлага стока х за 2 лева, то неговите конкуренти, които искат да продължат да предлагат своята стока х няма да могат да изискват 3, 4 или 5 лв за нея. Всички ще трябва да предлагат стока х около тези 2 лева. Налице е регулация на стока х. Тази регулация се осъществява посредством реакцията на продавачите, предизвикана от действията на техните клиенти и конкуренти.

Пазарите контролират качеството

Същото важи и за качеството. Купувач А няма да купи хранителните продукти на продавач A, които не са толкова пресни и издръжливи, колкото неговият конкурент продавач Б предлага на същия този купувач А. Продавач А може да желае да продава съмнителни относно годността хранителни продукти, но клиентите няма да им позволят. Предпочитанията на клиентите и действията на конкурентите на продавач А регулират дори качеството на неговите хранителни продукти. Конкурентите не могат да си позволят да отблъснат който и да е потенциален клиент, следователно те трябва да поддържат задоволително качество. По този начин пазарните сили регулират качеството.

Законодателната регулация ограничава действието на потребителската регулация

Резултатът от потребителската регулация зависи от законодателната регулация. Колкото по-голяма е намесата на законодателните органи, толкова по-маловажна е потребителската регулация. Представете си един монополен продавач на стока х. В такава ситуация, той при липса на конкуренция може да предлага на каквато цена желае, понеже купувачите няма от кого друг да купят желаната стока х. Същата ситуация би настъпила, ако се наложи забрана за внос на стока х. Резултатът би бил позволяване на местните производители да намалят качеството на стоката или да увеличат цената, понеже няма да имат конкуренция от чужди пазари.

Свободата при размяна засилва регулацията. Когато конкурентните продавачи на хранителни стоки са свободни да продават, а клиентите  да имат свободен избор измежду много продавачи, цените и качеството на продуктите са строго регулирани. Тази регулация, предизвикана от пазарните сили е толкова по-слаба, колкото по-малко свободни са пазарите.

Излиза, че сме изправени пред парадокс: колкото по-малко е ограничаван от правителството един пазар, толкова повече той се регулира от пазарните сили и следователно е по-свободен. И обратното – колкото по-голяма е правителствената регулация, толкова по-малка е тази на пазарните участници.

Но ние не сме изправени пред това да избираме между наличие или отсъствие на регулация. Изправени сме пред избор между това какъв да е видът на регулацията: регулация от законодатели и бюрократи или от пазарните сили; регулация чрез ограничаване правото на избор или чрез упражняване на това право.

Няма нерегулиран пазар. Ако пазарът е свободен, той е стриктно регулиран от свободните избори на участниците на него. Действията на всеки отделен участник регулират и влияят на тези на останалите. Правителствената регулация не е единственият вид регулация. Пазарните сили също могат да регулират. Осъзнавайки и споделяйки този факт, следователно информирайки обществото чрез лекции и разговори, са ключови стъпки към по-голяма икономическа свобода.

Каква е ползата от тази семантична промяна – думата „регулация“ да не означава единствено законова, а и потребителска регулация? За да достигнем до въпроса коя регулация е по-ефективна. За да достигнем до тезата, че потребителите и конкуренцията регулират по-добре от правителството първо трябва да сме наясно, че те го правят.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s