Митът за кейнсианския мултипликатор

Не напразно съществува английския идиом “put your money where your mouth is“. Прогнозите са безплатни, но приятелските залози действат като данък върху заблудата. И може би не съществуват разногласия относно това коя сфера се нуждае най-много от  тях – икономическата политика. Вземете за пример една от най-широко разпространените икономически заблуди в наши дни – кейнсианският мултипликатор. Това е твърдението, че един долар под формата на правителствен разход ще генерира повече от един долар икономически растеж. Тази икономическа приумица процъфтявa през 30-те години на миналия век и бе възродена в навечерието на последната засега рецесия преди няколко години. Не е трудно да се отговори на въпроса защо хората, съставящи икономическата политика, харесват кейнсианския мултипликатор – той им обещава безплатен обяд, разход от един долар създава повече от долар растеж, измерен чрез БВП. Също така е ясно защо политиците са много по-склонни да обременяват населението с публичен дълг, последван от по-високи данъци. И всичко това с презумпцията, че това ще доведе до създаването на повече работни места в частния сектор. Към настоящето цялата съвкупност от книги, лекции, студии, обясняващи въздействието на кейнсианския мултипликатор, са или чисто теоретични, или много ограничени статистически модели. Няма ясно доказателство в полза на мултипликатора. Не съществува анализ, който да премине успешно стандартите за научна прецизност.

Обяснение на мултипликатора

Нека приемем, че от получен допълнителен долар населението потребява 90 на сто и спестява останалите 10 на сто. Също така нека приемем, че потребителите увеличават разходите си със 100 милиона долара. В резултат на това, приходите на търговците се увеличават със 100 милиона долара. Последните, в отговор на увеличението на доходите си, консумират 90 процента от 100-те милиона долара, тоест, повишават разходите си за стоки и услуги с 90 милиона долара. Получателите на 90-те милиона щатски долара от своя страна потребяват 90 на сто от 90-те милиона, т.е. 81 милиона долара. Тогава получателите на 81-те милиона харчат 90 на сто от тази сума – 72,9 милиона долара и т.н. Имайте предвид, че ключовото тук е, че разходите на едно лице стават доходи на друго лице. На всеки етап от веригата 90 на сто от получените средства се изразходват. Този процес в крайна сметка приключва и се счита, че производството се е покачило до 1 милиард долара (10 x 100 милиона), продиктувано от 100 милиона долара първоначално увеличение на разходите.

Забележете, че колко по-голяма част от допълнителния доход се потребява, толкова по-голям е мултипликаторът и влиянието на първоначалните разходи върху цялостното производство е по-голямо. Например, ако хората променят навиците си и потребят 95 на сто от всеки долар, мултипликаторът ще стане 20. Обратно, ако решат да потребяват само 80 на сто, тогава мултипликаторът ще бъде 5.

Ключовата роля на спестяванията

В основата на всичко това е предположението, че колкото по-малко се спестява, толкова по-голям е ефектът на увеличението на общото търсене върху продукцията. Но лошо ли е спестяването за икономиката?

Увеличение в спестяванията и производството, а не в потреблението, води до по-голяма икономическа активност.

Нека вземем за пример земеделския производител Боб, който е произвел 20 домата и консумира 5 от тях. Това, което остава на негово разположение, са 15 домата (реални спестявания). С помощта на спестените 15 доматита той може да си осигури различни други стоки.

Например може да си осигури един хляб от хлебаря Джон, плащайки му с пет домата. Боб също така си купува чифт обувки от обущаря Пол с останалите му 10 домата. Имайте предвид, че реалните спестявания ограничават размера на потребителските стоки, които Боб може да си осигури.

Когато Боб упражни търсенето си на един хляб и един чифт обувки той разменя за тях 5 и 10 домата респективно. Неговите спестяванията поддържат и подобряват живота и благосъстоянието на хлебаря и обущаря. По същия начин спестените хляб и обувки поддържат живота и благосъстоянието на Боб. Имайте предвид, че тези спестени потребителски стоки от хлебаря, земеделския производител и обущаря са причината потокът на производство да продължава.

Превръщането на спестяванията в продукция

Сега собствениците на крайните потребителски стоки могат да решат да ги използват за по-добри инструменти и машини. Чрез придобиване на по-добри инструменти и машини може да се увеличи обемът на производството и да се постигне по-добро качество на потребителските стоки. Имайте предвид, че чрез размяната на част от своите спестени потребителски стоки за инструменти и машини собствениците на потребителските стоки всъщност прехвърлят реалните си спестявания на лицата, които са се специализирали в създаването на тези инструменти и машини. Реалните спестявания издържат тези хора, докато те са заети в създаването инструменти и машини.

След като са изградени тези инструменти и машини настъпва увеличение на производството на потребителски стоки. Това позволява трупането на повече спестявания при равни други условия и по-нататъшно увеличение в производството на инструменти и машини. Наблюдава се увеличение на по-нататъшното производство на потребителски стоки (т.е. повишаване на покупателната способност в икономиката). Така че, противно на общоприетото мислене, спестяванията действително разширяват производствения поток на потребителски стоки.

Може ли увеличението в търсенето на потребителски стоки да води до увеличение на общата продукция с кратно число на нарастването на търсенето? За да бъде в състояние да поеме нарастването на търсенето си за стоки хлебарят трябва да има средства за плащане (т.е., хляб, с който да плаща за стоки и услуги, които той желае). Видяхме, че хлебарят си осигурява 5 домата, като плаща за тях с 1 хляб. По същия начин обущарят поддържа искането си за 10 домата с чифт обувки. Земеделският стопанин поддържа искането си за производство на хляб и обувки със своите спестени 15 домата.

Увеличение в производството води до по-голямо потребление

Всеки път, когато предлагането на крайни стоки се увеличава, позволява увеличение в търсенето на стоки. Увеличение в производството на хлебаря е това, коет му позволява да увеличи търсенето си на други стоки. В този смисъл увеличението в производството на стоки води до търсене на стоки. Хората се занимават с производство, за да бъдат в състояние да упражнят търсенето си на стоки с цел поддържане на живота и благосъстоянието си. Видяхме, че това, което дава възможност за увеличение в предлагането на крайни потребителски стоки, е увеличение на капиталовите стоки (средства за производство), или инструменти и машини. Това, което увеличава наличните оборудване и техника, са реалните спестявания. Следователно можем да направим извода, че увеличението на потреблението трябва да бъде в съответствие с нарастване на производството.

От това можем да заключим и, че потреблението не предизвиква увеличение в производството с неговото кратно число. Увеличението на производството е в съответствие с това, което реалните спестявания позволят и не е ограничено от потребителското търсене. Производството не може да се разширява без подкрепа от реалните спестявания.

Правителствата и мултипликатора

Нека разгледаме ефекта от увеличаване на търсенето на правителството по отношение на общата продукция на икономиката. В една икономика, която се състои от хлебар, обущар и  производител на домати, друго лице влиза на сцената. Това лице е правоприлагащ орган, който упражнява търсенето си на стоки с помощта на сила.

Може ли такова търсене да доведе до по-висока продукция, каквото е популярното мислене? Напротив, точно обратното ще настъпи. Хлебарят, обущарят и фермерът ще бъдат принудени да се разделят с част от своя продукт в замяна за нищо и това на свой ред ще отслаби потока на производство на крайните потребителски стоки. Не само, че увеличението на правителствените разходи няма да повиши общата продукция, дори напротив, ще доведе до спад в процеса на създаване на благосъстояние като цяло. Според Мизес в „Човешкото действие“: „… има нужда да се наблегне на очевидното, че правителството може да изхарчи или инвестира само това, което отнеме от своите граждани, и че неговите допълнителни разходи и инвестиции ограничават потребителските разходи и инвестиции до пълния размер на неговите количества.“

Доказателства в полза мултипликатора

Икономистът Райън Мърфи, който ръководи проект наречен govtmultiplier.com, съставя каталог от научни изследвания относно кейнсианския мултипликатор. От общо 128 труда само в 4 има опит за статистически тест, но никой от тях не потвърждава първоначалните резултати. От което следва, че не съществува доказателство за твърдението, че кейнсианският мултипликатор работи и долар правителствен разход предизвиква повече от долар икономически растеж. И това е след като тези модели са изчистени, за да може теорията да е колкото се може по-акуратна. Но това не пречи на привържениците на кейнсианството да настояват за политики, които ни облагат с още повече данъци…

Така че нека повишим залозите. Задача за кейнсианците – вземете който и да е модел, претендиращ за потвърждение тезата, че кейнсианският мултипликатор е по-голям от единица. После заместете в уравнението с числовите стойности. Обзалагам се, че предсказанията на модела ще бъдат грешни.

Advertisements

One thought on “Митът за кейнсианския мултипликатор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s