Защо е необходима частна собственост върху оскъдните ресурси?

Автор: Патрик Барън.

Оскъдността на ресурсите е проблемът в областта на икономиката, ако не бяха оскъдни нямаше да има нужда от икономисването им. Тя е в сила за всички ресурси (като време, човешка енергия). Интуитивно решението на проблема не изглежда да е частна собственост върху ресурсите. Затова и социализмът е привлекателен за мнозина. Те считат, че ресурсите трябва да бъдат притежавани колективно за „благото на всички”. Обществото, което отхвърля частната собственост и предоставя ресурсите в ръцете на държавата често научава ужасните уроци на централното планиране и „трагедията на общата собственост” по трудния начин.

Ако обществото отхвърли частната собственост върху ресурсите трябва да намери алтернативен начин за разпределение на благата и решение на „трагедията на общата собственост”. Исторически погледнато избраните средства са били употребяване на сила и централно планиране. През цялата история на човечеството почти всички са били подредени в йерархична структура започваща с господар и приключваща с роби. Господарите (фараони, императори, крале, султани и т.н.) създават системи за разпределение на ресурсите, следователно собствеността се решава от малко на брой хора, а не от пазарите. В крайна сметка за влизане в сила на тези системи е нужен терор. Но това „решение” на проблема с оскъдните ресурси – употребяване на сила с цел ограничаване свободата на народа – не работи.

Проблем №1: не можем да икономисваме без предварително да сме подредили предпочитанията си

Постепенното разбиране на това, което сега разглеждаме като основи на икономиката, в крайна сметка слага край на хилядите години съществуване на масите, задоволявайки само най-насъщните си нужди. Съвременната икономика показа, че без частна собственост върху ресурсите не съществува механизъм за действие, при който лицата подреждат приоритетно своите желания. Без начин, по който да се разпределят благата по редни предпочитания няма рационални средства за икономисване с цел подобрение на обществото.

С други думи без пазари и цени няма как да знаем какво наистина искат (или от какво се нуждаят) хората. От това следва, че господарите никога не са знаели какво е трябвало да се произвежда, какви средства да се използват, какви алтернативни материали е можело да се употребят, желаното качество или количество. Това е и причината в СССР производството да е било неефективно. Съветската империя се разпадна въпреки факта, че Русия е благословена с огромни количества природни ресурси и работливо население.

Проблем № 2: малко на брой суровини са готови за консумиране

Втори фатален проблем с общата/държавната собственост върху ресурсите е, че съществуват малко на брой достъпни за консумация ресурси. Не съществува ресурс на планетата, който да не се нуждае от поне минимално усилие, за да се превърне в готов продукт. Дори плодовете, растящи в дивата природа трябва да бъдат събрани, което означава, че някой трябва да отиде и да ги събере от храстите в подходящото време, а след това може да се наложи и да ги транспортира. Цената на това действие е стойността на загубеното свободно време. Разбира се другите природни ресурси изискват много повече усилия, за да се превърнат в готови за консумация продукти.

Например дървесината  и полезните изкопаеми трябва да се придобият, съберат и след това да се оформят в нещо, което може да се консумира. Нека вземем за пример един турист, който се е изгубил в дивата природа. Него не го интересува дървесината, която е на ръка разстояние, или пък ценните минерали, които са под краката му. Това е така, защото те изискват големи усилия за да бъдат преобразувани в краен продукт, какъвто е случаят с превръщането на дървесината в подслон или суровия петрол в бензин. Изгубеният турист не разполага със знанията, времето или по-рано произведените средства за преобразуване на тези ресурси в продукти за консумация за да гарантира оцеляването си.

Сега нека вземем за пример някого, който предварително е изсякъл дърва, транспортирал ги е, фрезовал ги е, съхранил ги е на проветриво и сухо място в продължение на няколко месеца, след което ги е изсушил в пещ, рекламирал ги е, водил е регистър на продажбите, изпращал и събирал фактури и всичко това само за да може да бъде обявен от социалистите за грабител и да му бъде конфискуван дървесния материал. Никой друг освен облагодетелстваните протежета на властта някога ще може да събира дърва. С други думи производството на дървесина ще бъде монополизирано и както при всички случаи на монопол ще настъпи увеличение на цените и намаление на качеството. Освен това без наличието на пазар за дървесина и горски земи няма как да знаем дали ресурсите са били използвани по ефективен начин.

В същото време няма да бъде позволен достъп на когото и да е до гората. Ако дърветата не са имали собственици ще настъпи оголване на големи гори за кратко време, защото няма да има социален механизъм за предотвратяване на процеса, което би било равнозначно на „трагедията на общата собственост”.

Проблем № 3: нужна е частна собственост за формирането на капитал

Липсва ли възможността за полза от частната собственост липсва и стимулът за осигуряване или задържане на капитал във всяко начинание. Също така частната собственост е нужда, защото определя дали този капитал се използва по начин, който потребителите ценят. Последиците от пренебрегването на този факт са най-очевидни в призрачните китайски градове, където ресурсите (както природни, така и човешки) са били изразходвани единствено за да могат политиците да  потвърдят, че са изпълнили изискванията на последния петгодишен план. Най-различни ресурси бяха предоставени за изграждане на градове, които сега са пусти, не защото собствениците на ресурсите се стараеха да бъдат икономични, а поради правителствени укази.

Противоположният пример за прахосване на ресурси е когато групи със специални интереси, докопали се до политическия апарат на държавата, забранят експлоатацията на ресурси от частни лица. В името на защитаването на Земята от плячкосване еколозите убеждават политическата класа, че големият растеж е неустойчив и опасен за здравето ни или произволен брой други благовидни претенции. Обществото е възпрепятствано от възможността да се възползва от преобразуването на ресурсите й в консумативи. Бедните страдат най-много от тези политики, тъй като цените на суровините, а по този начин и на потребителските стоки, се движат нагоре.

Частната собственост гарантира, че ценните ресурси никога няма да бъдат плячкосани, защото тяхната стойност ще се капитализира. Вместо това частните собственици ще се стремят да направят ресурсите колкото се може по-широко достъпни без да се застрашават дългосрочните перспективи за бъдещото им събиране. Процесът на определяне капитализираната стойност на ресурса е невъзможен при липсата на чист капитализъм, защитаващ правата на собственост.

Въпреки, че теоретичните и емпирични доказателства са против социалистите, те твърдят, че държавната собственост върху всички ресурси ще предотврати тяхното плячкосване и ще гарантира просперитет за всички. Както Лудвиг фон Мизес пояснява –  социализмът не е алтернативна икономическа система. Тя е система, подтикваща единствено към потребление, както и система за икономическо невежество и грабеж.

Advertisements