Австрийската теория на бизнес цикъла – Роджър Гарисън

Носеща началото си от „Принципи на икономиката” на Карл Менгер и развита с капиталовата теория, представена от Ойген фон Бьом-Баверк в “Capital and Interest”, австрийската теория на бизнес цикъла достатъчно отчетливо оправдава своята национална идентификация. Въпреки това дори и в най-ранната й интерпретация от Лудвиг фон Мизес в „Теория на парите и кредита” и последващото й изложение и разширение в „Цени и производство” от Фридрих фон Хайек, теорията включва важни елементи от шведски и британски икономисти. “Interest and Prices” на Кнут Виксел, която показва как цените реагират на несъответствие между лихвения процент, определен от централната банка и реалния пазарен лихвен процент, служи като основа на австрийската теория за неправилното разпределение на капитала по време на икономическия бум. Пазарният процес, който в крайна сметка разкрива интертемпоралното неправилно разпределение и превръща бумът в криза, аналогично прилича на процеса, описан от Британската валута школа, в който международно погрешното разпределение, предизвикано от кредитна експанзия, в последствие се елиминира чрез промени в условията за търговия.

Австрийската теория на бизнес цикъла се появява от простото сравнение на два процеса: икономически растеж продиктуван от спестявания, който е устойчив и икономически бум продиктуван от кредит, който не е. Увеличение в спестяванията на домакинствата и в кредитната експанзия, дирижирана от централна банка задвижват пазарни процеси, чиито първоначални разпределителни ефекти върху капиталовата структура на икономиката са подобни, но чиято крайна последица е коренно различна.

Основната идея на теорията може да се изложи по отношение на конвенционалните макроикономически агрегати на спестяването и инвестициите. Нивото на инвестициите се определя от търсенето и предлагането на заемни средства, както е показано на фигури 1а и 1b. Предлагането отразява желанието на домакинствата да спестяват при различни лихвени проценти; търсенето отразява желанието на бизнеса да заеме средства с цел финансиране на инвестиционни проекти. Всяка цена представлява състояние на равновесие на кредитния пазар: пазарният лихвен процент е i по вертикалната ос; размерът на спестения и привлечен за инвестиционни цели доход е A по хоризонталната ос.

Увеличаване в предлагането на заемни средства, както е показано на фигури 1а и 1b има очевидни първоначални ефекти върху лихвения процент и равнището на инвестиционния заем. Но последиците се различават коренно в зависимост от това дали увеличеното предлагане на заемни средства произтича от повишено ниво на спестявания от страна на домакинствата, или от кредитна експанзия от страна на централната банка.

Фигура 1а показва пазарната реакция към повишени нива на спестявания от домакинствата, както е представено от изместването на кривата на предлагането от S до S’. Домакинствата са се ориентирали повече към бъдещето; те предпочитат да изместят потреблението си от настоящето към бъдещето. В резултат на повишената достъпност на заемни средства лихвеният процент пада от i до i’, примамвайки по този начин предприемачите да стартират инвестиционни проекти, които в предишен момент са считали за нерентабилни. При новия по-нисък пазарен лихвен процент спестяванията и инвестициите се увеличават със стойността на AB. Това увеличение на производствения капацитет на икономиката представлява истински растеж.

Фигура 1b показва ефекта от увеличение на кредита, предизвикан от централната банка. Той е представен графично от изместване на кривата на предлагането от S до S+ΔM. Домакинствата не са станали по-пестеливи или ориентирани към бъдещето; централната банка просто e увеличила стойността на заемните средства, инжектирайки (печатайки) нови пари и предлагайки ги на кредитните пазари. Тъй като лихвеният процент бележи спад от i до i’ предприемачите са подтиквани към увеличение на инвестициите си със стойността на AB, докато реалните спестявания всъщност бележат спад със стойността на AC. Увеличението в предлагането на заемни средства чрез новонапечатани пари държи лихвения процент на изкуствено ниски нива и създава разногласие между спестяванията и инвестициите. Ниският лихвен процент, понижен от банката стимулира временен, а не устойчив растеж, т.нар. бум. Изкуственият бум по своята същина е неустойчив и е неизбежно последван от спад, тъй като инвестициите и спестяванията се изравняват във времето.

Дори и с този прост пример много аспекти на австрийската теория на бизнес цикъла са очевидни. Естественият лихвен процент е процентът, който се равнява спестяванията и инвестициите. Банковият се различава от него и е резултат от кредитна експанзия. Когато се напечатат нови пари последиците, които австрийските теоретици подчертават, приемат формата на прекалено ниво на инвестиции. И действителното ниво на инвестициите, което е повече от желаното, CB, представлява това, което „австрийците” наричат принудително ниво на спестяване.

Други значими аспекти на австрийската теория за бизнес цикъла могат да бъдат идентифицирани единствено след като простата концепция за инвестиционния процес от фигури 1а и 1b се замени от австрийската визия за многоетапния и изискващ време производствен процес. Лихвеният процент регулира не само нивото на инвестициите, но и разпределението на ресурсите в рамките на инвестиционния сектор. Интертемпоралната структура на производство в икономиката се състои от инвестиционни подсъвкупности, които се определят от гледна точка на тяхната преходна връзка с потребителските стоки, в чиито производствени процеси участват. Някои етапи от производството, като например научноизследователската и развойна дейност и добива на природни ресурси, са отдалечени от последния етап при производството на потребителски стоки. Други етапи пък са близо до крайното производство и ръцете на потребителите. Както се подразбира лихвеният процент се увеличава заедно с времето, което е нужно на етапите от производството за да се превърнат в потребителска стока.

Лихвеният процент регулира интертемпоралния модел на разпределение на ресурсите. За да може една икономика да прояви балансирани тенденции във времето, интертемпоралната структура на разпределение на ресурсите трябва да се приспособи към промените в интертемпоралната структура на потребителските предпочитания. Увеличение в спестяванията предполага такава промяна в структурата на потребителските предпочитания, че потреблението се измества във времето. Спад в лихвения процент, продиктуван от увеличени нива на спестявания показва предпочитания на инвестициите над текущото потребление, както е показано на фигура 1a . Допълнително – и по-значително за австрийската теория – то показва предпочитание към инвестиция в по-капиталоемки процеси. Това са видовете промени в структурата на капитала, които са необходими за да се измести производството към по-капиталоемки процеси в съответствие с променящите се интертемпорални потребителски предпочитания.

Мейнстрийм макроикономиката заобикаля всички въпроси, свързани с интертемпоралната капиталова структура използвайки проста обратна връзка между съвкупното (нетно) ниво на инвестициите и лихвения процент. Съвкупните инвестиции обикновено се приемат, че са нееластични спрямо лихвения процент в краткосрочен план и еластични в дългосрочен план. Австрийската теория приема, че каквото и да е еластичността на съвкупните инвестиции, влиянието на промените в лихвените проценти по отношение на структурата на капитала е от решаващо значение за поддържането на интертемпорално равновесие. Промени в капиталовата структура могат да бъдат значителни, дори когато тези в съвкупните инвестиции не са. И тези структурни промени могат да водят до наличие или липса равновесие в зависимост от това дали са продиктувани от спестявания или кредит, или по-общо – в зависимост от това дали те са продиктувани от предпочитания или от определена политика.

Мейнстрийм икономиксът често омаловажава както чрез теоретични, така и чрез емпирични основания свръхинвестирането (представено като CB на фигура 1b). В австрийската теория възможността за свръхинвестиране се признава, но основна грижа е по-сложната и коварна малинвестиция (не е представена на фигура 1b), която е интертемпорално неправилно разпределение на ресурсите в рамките на капиталовата структура.

Австрийската теория счита, че бизнес цикълът се идентифицира с интертемпорално погрешното разпределение на ресурси в рамките на капиталовата структура на икономиката, последвано от ликвидация и преструктуриране на капитала. При екстремни допускания за мобилността на работната сила една икономика може да се подложи на интертемпорално изкривяване, продиктувано от определена политика, и негово последващо елиминиране без промяна в общата заетост. Реалните пазарни процеси обаче включват корекции както на пазара на труда, така и на капиталовия. Това води до изкривяване на пазара на труда, продиктувано от капиталовия пазар. По време на изкуствения бум, когато работниците биват премествани в по-далечни от потребителските стоки производствени етапи, безработицата е ниска; когато бумът свърши работниците биват уволнени и безработицата се увеличава.

Мейнстриймът прави разлика между структурната безработица (несъответствие между работните места и кандидатите за работа) и цикличната безработица (намаляване на работните места). За „австрийците” циклична безработица е, поне в началото, определен вид структурна безработица: капиталовото преструктуриране, продиктувано от кредитна експанзия е създало прекалено много работни места в първоначалните капиталоемки производствени етапи.

Австрийската теория допуска възможността, че докато малинвестираният капитал е ликвидиран и абсорбиран отново на друго място в интертемпоралната капиталова структура, безработицата може да се увеличи драстично, защото намаляващите доходи биват подкрепяни от намаляващото се потребление. Самостоятелното задълбочаване в свиването на икономическата активност е определено като „второстепенна дефлация“, за да се разграничи от структурната неприспособеност, която, според тях, е основният проблем. От друга страна мейнстриймът, който пренебрегва интертемпоралната капиталовата структура, се занимава изключително и само с низходящата спирала. Затова и „австрийците”, които виждат интертемпоралните изкривявания като по-фундаментален проблем, препоръчват парична реформа, насочена към избягване на кредитна експанзия. Стабилни пари и децентрализирано банкиране са ключови елементи в дневния ред на австрийската реформа. Предписанията на мейнстрийм икономистите, включващи в себе си фискални и монетарни стимули насочени към поддържане на икономическата експанзия, се разглеждат от „австрийците” като основен източник на интертемпорално нарушаване на капиталовата структура.

Въпреки премахването през 30-те години на миналия век на капиталовата теория от макроикономиката да превръща „австрийците” в малцинство, редица икономисти продължават развитието на капиталово-базираната макроикономика.

Библиография:

Bellante, Don and Roger W. Garrison. „Phillips Curves and Hayekian Triangles: Two Perspectives on Monetary Dynamics,“ History of Political Economy, vol. 20, no. 2 (summer), 1988, pp. 207-34.

Garrison, Roger W. „Austrian Capital Theory and the Future of Macroeconomics,“ in Richard M. Ebeling, ed. Austrian Economics: Perspectives on the Past and Prospects for the Future. Hillsdale, MI: Hillsdale College Press, 1991, pp. 303-24.

„The Austrian Theory of the Business Cycle in the Light of Modern Macroeconomics,“ Review of Austrian Economics, vol. 3, 1989, pp. 3-29.

„The Hayekian Trade Cycle Theory: A Reappraisal,“ Cato Journal, vol. 6, no. 2 (Fall), 1986, pp. 437-53.

„Time and Money: The Universals of Macroeconomic Theorizing,“ Journal of Macroeconomics, vol. 6, no. 2 (Spring), 1984, pp. 197-213.

Hayek, Friedrich A. Prices and Production. 2nd ed. New York: Augustus M. Kelley, Publishers, [1935] 1967.

Mises, Ludwig von. The Theory of Money and Credit [originally published in German in 1912]. New Haven, CT: Yale University Press, 1953.

Mises, Ludwig von et al. The Austrian Theory of the Trade Cycle and Other Essays. Auburn, AL: The Ludwig von Mises Institute, 1983.

O’Driscoll, Gerald P. Jr. Economics as a Coordination Problem: The Contribution of Friedrich A. Hayek. Kansas City: Sheed Andrews and McMeel, Inc., 1977.

Robbins, Lionel. The Great Depression. London: The MacMillan Co., 1934.

Rothbard, Murray N. America’s Great Depression, Third edition. Kansas City: Sheed and Ward, Inc., 1975.

Skousen, Mark. The Structure of Production. New York: New York University Press, 1990.

Advertisements

Проблемът с неправилните влогове и в частност със средствата по разплащателни сметки

Депозиране на заместими стоки или т.нар. неправилен влог

Често желаем да депозираме не конкретни неща (като картина, бижу), а заместими стоки (като барел петрол, куб. м. газ, бушел пшеница, хиляда лева). Депозирането на заместими стоки е влог, тъй като основните елементи – пълната наличност на депозираните стоки, както и задължението на влогоприемателя съвестно да ги пази, са същите като при правилния влог. Единствената разлика между депозирането на заместими (правилен влог) и конкретни стоки (неправилен влог) е, че при първия случай те са неразличими, смесват се една с друга понеже имат еднакви качества. Това може да поради мисъл у някого, че при депозиране на заместима стока се прехвърля собствеността върху нея. Когато вложителят отиде да я изтегли, той ще трябва да се задоволи с факта, че няма как да получи абсолютно същата стока, която е вложил, защото поради заменяемостта на депозираната стока тя се е смесила с подобните на нея стоки (например вложителят няма как да получи абсолютно същите левови банкноти). Депозирането на заместими стоки, което въплъщава в себе си съставните части на договора за влог, се нарича неправилен договор за влог, тъй като една от съставляващите го части е различна (при договора за правилен влог или депозиране на конкретна стока, собствеността не се прехвърля, вложителят продължава да е собственик на стоката, докато при депозиране на заместими стоки у хората остава убеждението, че собствеността върху депозираната стока се прехвърля върху влогоприемателя). Въпреки това трябва да отбележим, че същността на неправилния влог остава непроменена. Следователно фундаменталната същност на влог е присъща за неправилния влог: задължението на влогоприемателя да се грижи и съхранява депозираната стока. При неправилния влог (на заместими стоки) винаги е налице незабавна наличност в полза на вложителя, който във всеки един момент може да отиде до склада, резервоара, банката и да изтегли вложенията си. Изтеглената стока ще има същия еквивалент по отношение на количество и качество като депозираната.

Икономическaта и социална функция на неправилните влогове

Депозирането на заместими стоки (като пари), известни още като неправилни влогове, изпълняват важна социална функция, която не може да бъде изпълнена от правилните влогове (депозиране на конкретни стоки). Би било безсмислено и скъпо да поставяме депозирания петрол в отделни номерирани контейнери, или парите в индивидуално номериран и запечатан плик. Въпреки че тези крайности биха представлявали по своята същност примери на правилен влог, при който собствеността не се прехвърля, те биха означавали намаляване на ефективността и увеличаване на разходите, които са резултат от третирането на индивидуалните вложения като едно цяло. Вложителят е щастлив, когато получава вложеното в същото количество и качество.

Неправилните влогове имат и друго предимство. При правилните влогове (депозирайки конкретна стока) влогоприемателят не е отговорен при загуба на стоката, породена от фатален инцидент или природно бедствие, докато при неправилните (депозирайки заместима стока), влогоприемателят е отговорен, дори в случай на природно бедствие.

От това следва, че в допълнение към традиционните предимства като незабавната наличност и съхранението на стоката, неправилните влогове изпълняват функцията на застраховка срещу загуба поради фатален инцидент.

Същественият елемент в паричния (неправилен) влог

При неправилния влог, задължението за охраняване и поддържане на депозираната стоката, което е съществен елемент при всички влогове, приема формата на задължение винаги да се поддържа пълната наличност на стоката при поискване от вложителя.

С други думи, докато при правилния влог конкретната стока трябва постоянно да се охранява отделена от останалите, при неправилния влог това, което трябва да бъде постоянно съхранявано и на разположение на вложителя е това, което е равно по количеството и качеството на първоначално вложената стока. Това означава, че и при неправилния влог задължението на влогоприемателя стоката да бъде винаги налична за вложителя при първоначалното количество и качество е присъщо.

Тази наличност, макар стоките непрекъснато да се заменят с други подобни на тях, е еквивалент на поддържането на вложената конкретна стоката при правилен влог. С други думи, влогоприемателят на заместими стоки може да използва конкретна заместима стока за лична употреба или да за върне на друг вложител при поискване дотолкова, доколкото той поддържа на разположение 100%-ови резерви на депозираните стоки. Ако приятел ви даде 200 лева с целта да ги съхранявате, вие сте задължени да имате 200 лева в случай, че той си ги поиска. Може да правите каквото искате с неговите пари, но трябва да съхранявате 200 лева във всеки един момент.

Логиката зад установяването на неправилния влог се основава на универсални принципи на правото и регламентира задълженията за отговорно пазене и непрекъсната наличност на стойността на вложената стока. В конкретния пример с вашия приятел – задължението ви за непрекъсната наличност на сумата от 200 лева изисква 100%-ов резерв.

Какви са последствията от неспазване основните задължения на влогоприемателя при неправилния влог?

Когато е налице неизпълнение на задължението за съхраняване на заместима стока при неправилен влог, логичната последица е да се обезщети вложителя, а ако влогоприемателят е действал чрез измама и си е служил със стоката за своя лична изгода, той е извършил престъплението на присвояване.

Ето защо при договор за правилен влог, ако влогоприемател приеме на влог картина и в последствие я продаде, той е извършил престъпление.

Същото престъпление е извършено, ако влогоприемател на заместими стоки в последствие ги използва с цел да извлече печалба от тях, без да се поддържа необходимите 100%-ови резерви през цялото време, независимо, че чрез закон се позволява на търговските банки в дадена страна да поддържат задължителни резерви на малка част от парите, получени под формата на неправилен влог – т.нар. demand deposits; депозити на виждане (до поискване).

Съществени разлики между два коренно различни договора – паричен (неправилен) влог и паричен заем

Съществени разлики между два коренно различни договора

Забележка: паричният заем не приема формата само и единствено на банков кредит, депозитът също е вид паричен заем.

7 възможни правни класификации на договора за банков депозит в една система на банкиране с частичен резерв

  • Налице е заблуда или измама – извършено е незаконно присвояване и договорът е недействителен (корумпираният произход на банкирането с частични резерви);
  • Не е налице измама, а грешка при договарянето – недействителен договор;
  • Не е налице грешка при договарянето, но и двете страни се стремят към своя мотив за сключеното споразумение – договорът е недействителен поради несъвместими по своето същество мотиви;
  • Дори и несъвместимите мотиви да се приемат за съвместими договорът е недействителен, тъй като е невъзможно да бъде изпълнен (без наличието на институцията централна банка);
  • Допълнителен аргумент: дори ако „законът за големите числа“ имаше законна сила (което не е така) договорът би бил алеаторен по своята същина (той не би бил нито депозит, нито договор за заем);
  • Изпълнението на договора пряко зависи от правителствено нареждане (привилегия) и наличие на централна банка, която да национализира паричната единица, да наложи официално платежно средство и да създаде ликвидност;
  • Във всеки случай договорът е недействителен, тъй като създава сериозна вреда на трети лица (икономическа криза, влошена от централната банка) – много по-голяма вреда от тази, която фалшификатор на пари би създал.

Използвана литература: Jesus Huerta de Soto – Money, Bank Credit, and Economic Cycles