Грешките на Кейнс – Филип Багус

Автор: Филип Багус, професорът по икономика в Университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид, Испания и асоцииран преподавател в Mises Institute в Алабама, САЩ.

Австрийската икономическа школа разполага с много на брой унищожителни критици на Общата теория на Джон Мейнард Кейнс – Фридрих фон Хайек, Жак Рюеф, Хенри Хазлит, Мъри Ротбард, Лудвиг Лахман, Лудвиг фон Мизес и Уилям Хът развиват важни аргументи против Кейнс и кейнсианството.

Вече можем да добавим ново име към списъка. През 2012 г. Хуан Рамон Райо публикува нова критика към magnum opus-а на Кейнс през „австрийската” призма на испански със заглавие Los Errores de la Vieja Economía (The Failure of the Old Economics) в чест на “The Failure of the “New Economics” на Хазлит.

По времето на Хазлит идеите на Кейнс са били считани за революционни и това е причината американецът да ги опише като вид „нов икономикс”, който отхвърля идеите на класиците и особено закона на Сей. В наши дни кейнсианството е част от мейнстрийма, общопризнатото. Кейнсианството, особено неговата основна идея, че публичните разходи намаляват безработицата, все още се преподава в университетите, прилага се от политиците и видно бива защитавано от Нобеловия лауреат по икономика за 2008 г. Пол Кругман.

Непосредственият политически отговор на последната финансова криза в западния свят е вдъхновен от „Общата теория”. Прилагането на идеите на Кейнс бе с цел да се предотврати втора Голяма депресия. Правителства въвеждат парична политика на лесни пари в съчетание с фискални стимули в отговор на това, което кейнсианците наричат балон, причинен от безразсъдни спекулации, които на свой ред са вдъхновени от “animal spirits”. По този начин дори книгата на Райо да бе обобщение на старите аргументи срещу Кейнс, моментът за публикуване е повече от подходящ, тъй като идеите от миналото са все още практика на настоящето.

И все пак книгата е много повече от обобщение и синтез на старите аргументи от гореспоменатите „австрийски” автори. Авторът ги надгражда, съчетава и развива по систематичен начин. Най-важното е, че добавя свои иновативни идеи в полза на разрушителното дело срещу „Общата теория”.

Критиката на Райо през „австрийската” парадигма е непреклонна, систематична и изчерпателна. Няма опит за усукване или изкривяване идеите на Кейнс. Липсата на т.нар. straw man аргументи прави критиката срещу ядрото на кейнсианските вярвания изключително силна. Той също така не търси терминологични противоречия и непоследователности. В този смисъл критиката на Райо е по-опустошителна например от част от тази на Хенри Хазлит, където той набляга на несъответствия, неточности и размиване в обяснението. Испанският икономист има за цел предоставянето на ясна и последователна картина върху разсъжденията на Кейнс и представя британеца във възможно най-благоприятна светлина.

Нека да разгледаме някои от аргументите Райо, започвайки с известната критика на  Кейнс към закона на Сей, че предлагането създава свое собствено търсене. Райо доказва закона в неговата оригинална версия: в дългосрочен план предлагането на стока х се нагажда към нейното търсене. В основата си стоките биват предлагани с цел закупуването на други стоки (включае и пари). Някой произвежда с целта да потърси нещо друго с полученото в бъдещ момент, което означава, че общо свръхпроизводство е невъзможно.

Законът на Сей ни води право към най-иновативния аргумент в книгата на Райо – в подкрепа на спестяването. Дори и острите критици на Кейнс измежду монетаристите или неокласиците признават, че британецът е бил най-малкото прав за това, че спестяването е дестабилизираща и опасна дейност.

Райо обаче доказва и подчертава социалната функция на спестяването. Търсенето на пари не е липса на каквото и да е търсене на пазара. Спестяванията са естествената реакция на индивидите спрямо производствена структура, която не е приспособена към техните нужди. Това е сигнал към предприемачите за протест, който сякаш гласи „Моля предложете различни стоки! Променете производствената структура, защото настоящата не е уместна.“

В ситуация на голяма несигурност дори е разумно трупането на средства в дългосрочен план. Райо предоставя пример – нека предположим, че несигурността се увеличава, защото хората очакват земетресение. Те започват да се спестяват, т.е. увеличават своя паричен баланс, което им дава по-голяма приспобимост. Това е напълно рационално и изгодно от гледна точка на участниците на пазара. Алтернативата е замразяването на средства чрез правителствени разходи. Публичното строене на небостъргачи е не само против волята на по-предпазливите индивиди; то също така ще се окаже пагубно, ако земетресението настъпи.

Спестяването е застраховка срещу бъдеща несигурност. Райо твърди, че ако търсенето на пари се увеличи продиктувано от предпазливост, краткосрочният пазарен лихвен процент ще спадне, докато дългосрочният ще се увеличи. Индивидите инвестират повече в краткосрочен план и по-малко в дългосрочен план. Това води до корекция на производствената структура. Повече средства ще бъдат използвани за производството на най-ликвидната стока (т.е. злато при златен стандарт), както и на потребителски стоки. Структурата на производство се измества към по-краткосрочни и по-малко рискови начинания, намалявайки по-дългосрочните и по-рискови такива. Следователно спестяването не води до насилствена неупотреба на капиталови стоки. Те биват премествани към по-краткосрочни производствени процеси. Райо настоява, че не е нерационално да се спестява. В действителност ако икономическите условия се променят, а дългосрочните процеси бъдат поддържани, може да се наложи последните да бъдат ликвидирани внезапно. Например земетресението ще унищожи незавършения небостъргач.

Трябва да се отбележи, че повечето „австрийци” не поддържат хибридна теория за лихвения процент. За Райо той се определя както от времевите предпочитания, така и от ликвидните. Повечето икономисти от школата защитават теория, базирана изключително на времевите предпочитания. Моята позиция по този въпрос (бел. ред. – тази на Филип Багус) може да бъде прочетена тук в съавторство с Дейвид Хоудън. Поради несигурност индивидът предпочита по-голямо количество ликвидност. Поради времевите си предпочитания същият предпочита това да стане рано, отколкото късно. Следователно кривата на доходността има тенденция да бъде възходяща. Когато несигурността се увеличи кривата става по-стръмна. По време на финансова криза обаче, друг ефект има тенденция да надделее. Когато обществото като цяло не е ликвидно голямото търсене на краткосрочни заеми (надпревара за ликвидност) има тенденция да предизвика низходяща крива на доходност.

Неупотребяваните ресурси са друга важна тема в книгата понеже Кейнс препоръчва инфлация в случай на наличие на такива. Райо задава въпроса защо ресурсите са неупотребени и достига до извода, че собствениците им настояват за цена, която е по-висока от тяхната дисконтирана пределна стойност. При тези обстоятелства инфлацията предполага преразпределение в полза на собствениците на тези ресурси, т.е. икономиката страда от принудително спестяване или потребление на капитал.

Когато производствените фактори коригират цените си, т.е. заплатите паднат обратно към своята дисконтирана пределна стойност, съвкупното търсене не бележи спад както Кейнс предполага. Точно обратното, то бележи ръст, тъй като производството се е увеличило.

Райо безмилостно опровергава и други кейнсиански концепции. Известният инвестиционен мултипликатор се нуждае от свободни ресурси от всички производствени фактори. И по-точно – нужна е доброволна безработица във всички производствени фактори плюс неизползван капацитет в индустриите, произвеждащи потребителски стоки. Ако няма доброволна безработица във всички фактори правителственото стимулиране ще доведе до ситуация, забавяща потока на продукцията (т.нар. bottleneck) понеже факторите няма да бъдат употребени за печелившите инвестиционни проекти. Ако всички фактори са свободни с изключение тези, използвани в продукцията на потребителски стоки, тогава правителствените стимули ще повишат цените на потребителските стоки и ще доведат до стесняване на производствената структура. Ако обаче има общо неизползване на фактори и са налични свободни ресурси в индустриите, произвеждащи потребителски стоки, тогава защо няма доброволно споразумение между собствениците на производствените фактори и предприемачите?

Друга важна кейнсианска идея е ликвидният капан. Той е налице, когато в една кризисна икономика лихвите са на много ниски нива. В такава ситуация Кейнс счита паричната политика за безполезна, защото спекулантите само и единствено ще трупат новонапечатаните пари. Спекулантите няма да инвестират в облигации, защото те са на максималните си цени и ще паднат, когато лихвените проценти най-накрая бъдат увеличени. В този момент паричната политика е импотентна. Публичните разходи са необходимото средство за стимулиране съвкупното търсене.

Райо показва, че след един изкуствено предизвикан растеж (или иначе казано икономически бум), в ситуация, където има много малинвестиции и обща свръхзадлъжнялост в икономиката, наистина почти няма търсене на кредити дори и при много ниски лихвени проценти. Ние действително сме в ликвиден капан, индивидите се борят за подобряване своята ликвидност. Те желаят да намалят дълговете си и да не поемат повече заеми. Паричната политика на ниски лихвени проценти всъщност влошава ситуацията, защото при наличие на ниски лихвени проценти няма стимул за предплащане и заличаване на дългове (защото тяхната сегашна стойност се повишава). Решението на това положение на обща несигурност е спестяване, стабилни институции, ликвидация на малинвестициите и намаляване на дълговете.

Висока степен на несигурност не означава висока безработица, защото дори и при ситуация на висока несигурност спадът в ценовото равнище факторите за производство създава нови възможности за печалба. При висока степен на несигурност те ще бъдат производството на злато (при златен стандарт) и на потребителски стоки.

Както Райо посочва – не е важно съвкупното предлагане или търсене, а неговият състав. Ако по време на депресия с изкривена производствена структура и в ситуация на ликвиден капан съвкупното търсене се увеличава с правителствени разходи, съществуващата структура не може да произведе най-желаните от потребителите стоки. Решението не е повече разходи и повече дългове, а намаляването на дълга и ликвидацията на малинвестициите.

Обратно, за Кейнс проблемът е винаги недостатъчно съвкупно търсене. Какво можем да направим, ако потребителите и инвеститорите не купуват достатъчно потребителски стоки, а вместо това спестяват? Кейнс препоръчва намаляване на данъците и лихвените проценти, за да се девалвира валутата. Но, защо, пита Райо, трябва потребителите и инвеститорите да купуват стоки, които не желаят?

Отговорът на Кейнс е, че в противен случай безработицата ще се увеличи. Райo реагира проницателно – ако човек е принуден да купува със заплатата си нещо, което не иска, защо изобщо трябва този човек да работи? Алтернативата на принудителното купуване е да се намалят заплатите до техните дисконтирани пределни стойности, което ще стимулира ръст в производството и търсенето. Както Райo посочва, обществото не става по-богато ако правителството принуди хората да купуват стоки, които те не желаят. По този начин същността на „Общата теория” за испанският икономист е следната: когато хората не искат да купуват това, което се произвежда, правителството трябва да ги принуди.

Прозренията от книга представени тук са само малка част. Райо предлага и анализ на основните дефиниции на Кейнс и теоретичните грешки, които стоят зад тях. Авторът предоставя „австрийски” анализ на финансовите пазари, обсъждайки взаимовръзките между кривата на доходността, лихвените проценти, дисконтовия процент, структурата на инвестициите, ликвидния капан и фондовата борса. Той анализира реалните и номинални заплати, бизнес циклите, политическите последици, както и интелектуалните предшественици на Кейнс, използвайки австрийската теория. Като бонус в края на книгата е добавена също така и критика на модела IS-LM, разработен от Джон Хикс и Франко Модилиани, който все още се преподава в университети по целия свят.

Книгата е пълна с блестящи идеи и осигурява най-мощната и пълна критика срещу Кейнс към момента. Los Errores de la Vieja Economía ще бъде бъдещата справка за учени и лаици, търсещи грешки в мисленето на Кейнс и в днешните политики. Главният недостатък на книгата е, че е на испански език. Надяваме се, че ще бъде преведена в близкото бъдеще.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s