Унищожението на богатство в наши дни бива прикривано от държавния дълг – Филип Багус

Оригиналтият текст на английски език може да бъде намерен тук.

Реалността, която е незабелязана от голяма част от населението е, че живеем в период на относителна бедност. Прахосват се пари за социални разходи, спасявания на банки или дори чуждестранни правителства. Но много хора все още не го усещат.

Въпреки това малинвестициите унищожават една огромна част от реалното богатство. Правителствените разходи за социални програми и военно дело увеличиха нивата на публичния дълг и дефицита в западния свят. Тези дългове никога няма да бъдат изплатени в реалнотоо им изражение.

Държавата чрез двете й най-прахоснически функции (социални и военни) е най-големият източник на малинвестиции в наши дни. Тя не отговаря на предпочитанията на свободно взаимодействащите си индивиди и би фалирала моментално, ако не събираше насилствено пари от данъкоплатците.

Друг източник на малинвестиции е бизнес цикълът предизвикан от кредитната експанзия на полу-публичната банкова система, обезпечена с частични резерви. След последната финансова криза малинвестициите бяха само частично ликвидирани. Инвеститорите, финансирали ги, бяха спасени от правителствата. Спукването на жилищния балон предизвика загуби за банковата система, но тя не усети щетите в пълния им размер, защото беше спасена от правителствата. Следователно лошите кредити бяха прехвърлени от частния към публичния сектор. С други думи загубите, породени от малинвестиции играят важна роля в балансите на правителствата и техните централни банки. Нито първоначалните инвеститори, нито банковите акционери, нито банковите кредитори, нито притежателите на публичния дълг са поели тези загуби. Прехвърлянето на тези дългове не може да пресъздаде загубеното богатство.

За да се убедите в това нека разгледаме Робинзон Крузо и Фрайдей. Робинзон работи усилено в продължение на десетилетия и спестява за пенсиониране. Той инвестира в облигации, издадени от Фрайдей. Последният пък инвестира в проект. Той започва изграждането на рибарска лодка, която ще произвежда достатъчно риба за изхранването и на двамата, когато Робинзон се пенсионира и спре да работи.

При пенсионирането си Крузо иска да започне да потребява спестения капитал. Той иска да продаде своите облигации и да закупи стоки (рибата), която Фрайдей произвежда. Но планът му няма да проработи, ако капиталът е бил прахосван в малинвестиции. Фрайдей може да не е в състояние да изплати облигациите в реално им изражение, защото е консумирал спестяванията на Робинзон без да е създал нищо или защото инвестиционния проект, финансиран със спестяванията на Робинзон се е провалил.

Например – лодката е зле конструирана и потъне; или Фрайдей не успява да я произведе, защото предпочита да купонясва. Богатството, което Робинзон е смятал, че притежава не е налице. Разбира се за известен период от време Робинзон може да поддържа илюзията, че е богат – все още е собственик на облигациите.

Нека си представим, че има правителство с централна банка на острова. За да „оправи“ ситуацията, правителството изкупува и национализира провалилия се проект на Фрайдей. Или правителството би могло да спаси Фрайдей като му прехвърли пари, издавайки нов държавен дълг изкупен от централната банка. Фрайдей може следователно да се изплати на Робинзон с новонапечатаните пари. Като алтернатива централната банка може също така просто да напечата пари за да изкупи облигациите директно от Робинзон. Лошият актив (облигациите) са прехвърлени в баланса на централната банка или правителството.

В резултат на това Робинзон Крузо може да остане с илюзията, че той все още е богат, защото притежава държавни облигации, книжни пари, или облигации, емитирани от национализирана или субсидирана компания. По подобен начин хората в наши дни се чувстват богати, защото притежават спестовни сметки, държавни облигации, животозастрахователна полица (банките и животозастрахователните компании инвестират главно в държавни ценни книжа). Въпреки това унищожаването на богатството (потъването на лодката) не може да бъде отменено. В края на краищата Робинзон не може да изяде облигациите, книжните пари или другите права, които притежава. Просто не съществува реално имущество, което да ги обезпечи. Никой не лови риба, така че просто няма да са налице достатъчно риби и за двамата.

Нещо подобно е и днес. Много хора вярват, че притежават богатство, което реално не съществува.

Много хора вярват, че паричното богатство което притежават под формата на държавни облигации, инвестиционни фондове, застрахователни полици, банкови депозити ще им осигури безгрижни старини. Реалността обаче е следната – към момента на пенсиониране те ще бъдат в състояние да консумират само това, което се произвежда от реалната икономика. Но реалният производствен капацитет на икономиката бива силно изкривяваб и намаляван от правителствената намеса. Продължаващото прехвърляне на лоши кредити в балансите на правителствата и централните банки не може да се отмени унищожението на богатството. Спестителите и пенсионерите в някакъв бъдещ момент ще разберат, че реалната стойност на богатството им е много по-малка, отколкото са очаквали. По какъв начин точно илюзията ще бъде унищожена остава да разберем.

Advertisements