Културният марксизъм – мит или реалност?

Марксизъм, ама не икономически, а културен. Ако някога сте се чудили защо в съвременното западно общество преобладаващото мнение е, че мразенето на бялата раса не ви прави расист и същевременно с това мразенето на някоя различна от бялата раса ви прави автоматично расист… то тази статия ще ви е най-малкото интересна. Културният марксизъм реалност ли е или е просто една конспиративна теория? Според Уикипедия той е „понятие, което описва конспиративна теория в консервативните и крайнодесни среди (alternative right), според която Франкфуртската школа и лявата политическа мисъл са в основата на заговор, който цели да унищожи западната култура. Според застъпниците на теорията, мултикултурализмът и политическата коректност целят да унищожат западното общество и са продукт на критическата теория”.

Това обаче е реториката на колективистично настроените индивиди. Първо нека започнем с няколко въвеждащи уточнения. Същността на философското разделение на „леви” (колективистично) и „десни” (индивидуалистично настроени) по отношение на политиката (с всичките му условности и недостатъци, за които може да прочетете тук) е производна от неравенството между отделните индивиди. Все пак дори от самото ни раждане сме различни по физически характеристики, а в последствие имаме и различни индивидуални качества и интереси. Това е вярно дори за индивиди от една и съща раса. И докато левите са против каквото и да е неравенство, то десните подкрепят равния старт и осъждат равния край/резултат. Следствие от философското деление колективизъм-индивидуализъм е поддръжниците на левите идеологии да групират индивидите в общи групи по определени признаци като раса, националност, сексуална ориентация и т.н. За тях тези групи са един общ хомогенен организъм. И тук идват идеите на Карл Маркс, но приложени не в икономическата, а в социалната сфера. Известен факт е, че неговият диалектически материализъм разделя хората на две социални класи и според него богатите буржоа експлоатират бедните пролетарии. Идеите на представители на Франкфуртската школа към Института за социални науки на Университета „Гьоте” през 30-те години на миналия век, в частност Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе и други, които запазват идеята за потисник и потиснат, агресор и жертва, като единствено заменят буржоата с мнозинството и пролетариите с малцинствата. Това се прилага по отношение на раса, сексуална ориентация, религиозна принадлежност и други. Бялата раса е агресор спрямо останалите раси, хетеросексуалните спрямо хомо-, би-, транссексуалните, християнството спрямо останалите раси и т.н. Дефиницията за расизъм също бива променена и по този начин един хетеросексуален християнин от бялата раса е най-голямата форма на агресор и по никакъв начин не може да е жертва на расизъм.

Тези идеи виждат бял свят в политическата сфера под формата на мултикултурализъм и политическа коректност в западните общества, и за съжаление, разрушават това, което в миналото обитателите на тези географски територии са успяли да постигнат с много труд.

Отговаряйки на въпросите налице ли е същата приемственост в страните, където мнозинството не е бялата християнска раса или дали е редно да съдим дадена расова или религиозна група на база няколко индивиди от същата тази група дава отговор на въпроса какви са мотивите зад култирния марксизъм. И между другото, Маркс е бил на прав път, но е извел грешните изводи – ако приемем, че има класова борба, то тя е между властимащи и власт-нямащи (етатисти срещу капиталисти/работници).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s