Как да създадем добър икономически модел?

Съвременните икономисти използват набор от статистически методи, вариращи от изключително сложни такива до просто показване на исторически данни. Общоприето е, че чрез статистическа корелация историческите данни могат да бъдат трансформирани в полезна информация, която на свой ред да послужи като основа за оценка на икономиката като цяло.

За съжаление това не е толкова лесно, колкото изглежда. Например има данни, че спадът в равнището на безработица води до общо повишение на цените на стоки и услуги. Трябва ли от това да заключим, че намаляването на безработицата е основна причина за ценова инфлация? Също така има данни, че ценовата инфлация е свързана с промени в паричното предлагане. Установено е и, че промени в нивата на заплатите и ценовата инфлация са с висока корелация.

Изправени сме пред не една, а три конкурентни „теории“ за инфлацията. Как да решим коя е правилната? Според общоприетия начин на разсъждаване критерият за избор на теорията трябва да бъде нейната прогностична сила. По този въпрос Милтън Фридман пише:

„Крайната цел на позитивната наука е създаването на теория или хипотеза, която предоставя валидни и смислени прогнози за явления, които все още не са наблюдавани“[1]

„Работи“ ли моделът (теорията), то той се разглежда като валиден. В момента, в който бъде опроверган пристъпваме към нов такъв. Например икономистът е на мнение, че разходите на потребителите за стоки и услуги се определят от разполагаемия от тях доход. След като тази хипотеза се потвърди със статистически методи тя се използва като инструмент за оценка на бъдещото насочване на потребителските разходи. Ако моделът не предостави точни прогнози или се заменя, или се променя.

Де факто няма значение какви са основните допускания в самия модел стига той да може да даде добри прогнози. Според Фридман:

„Уместният въпрос, който трябва да зададете за допусканията на дадена теория не е дали те са реалистични, защото те никога не са, а дали се доближават достатъчно до съответната цел. Отговор може да се даде само след като се види дали теорията работи, което означава дали тя дава достатъчно точни прогнози.“[2]

Общоприетото мнение, поставящо предсказуемите способности на модела като критерий за неговото приемане е съмнително. Дори учените по природни науки, които мейнстрийм икономиксът се опитват да следва, не потвърждават моделите си по този начин. Например една теория, която се използва за изграждането на ракета предвижда определени условия, които трябва да са налични за да е успешно приложена. Едно от условията е благоприятното време. Ще оценим ли качеството на теорията за ракетно задвижване въз основа на това дали тя може точно да предвиди датата на пускане на ракетата? Предположението, че стартирането ще се осъществи на определена дата в бъдеще ще се осъществи само ако всички условия се запазят. Няма как да знаем предварително дали това ще бъде така. Например на планирания ден за старт може да вали. Всичко, което теорията за ракетно задвижване може да ни каже, е, че ако всички необходими условия се запазят, тогава тя ще бъде успешна. Качеството на теорията не е опорочено от невъзможността да се направи точна прогноза за датата на старта.

Същата логика се прилага и в икономиката. Можем уверено да заявим, че при равни други условия увеличението в търсенето на хляб ще повиши цената му. Това заключение е априори вярно. Отговор на въпроса кога точно ще се покачи – утре или в някой следващ ден не може да бъде даден чрез теорията за търсенето и предлагането. Трябва ли тогава да отхвърлим теорията като безполезна, защото не може да предвиди бъдещата цена на хляба?

Разгледайте ситуация, при която фондовия пазар е в бичи тренд в продължение на няколко години. В резултат на това анализатор е установил, че е възможно да получи по-добра възвръщаемост чрез активно инвестиране на принципа на кучешкото лаене. Ако кучето лае три пъти това е знак за покупка, а ако излае веднъж – за продажба. Трябва ли такава хипотеза да бъде приета като валидна теория, защото има добри прогнози?

Противно на общоприетото мнение критерият за избиране на модел не е доколко добре е работил в миналото, а дали теоретично е верен.

  1. Milton Friedman, Essays in Positive Economics, Chicago: University of Chicago Press, 1953.
  2. Пак там.
Advertisements

One thought on “Как да създадем добър икономически модел?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s