Защо демокрацията възнаграждава лошите хора? – Ханс-Херман Хопе

Оригиналният текст на английски може да бъде намерен тук.

Едно от най-общоприетите твърдения сред политикономистите е следното: всеки монопол е лош от гледна точка на потребителя. Монополът в своето класическо значение е правото на изключителна привилегия, предоставена на един производител на стока или услуга, т.е. липса на свободен достъп до влизане на пазара. Казано иначе – само компания „А“ може да произведе стока „х“. Монополът е лоша вест за потребителите, защото, защитена от потенциални нови участници на пазара, компанията може да промени цената на продукта „х“ както пожелае, а същевременно с това и да понижи качеството й.

Този довод често бива изтъкван като аргумент в полза на демократичното избрано правителство срещу монархическото такова. Това е така, защото при демокрацията влизането в правителствения апарат е свободно – всеки може да стане премиер или президент – докато при монархията само царят или неговият наследник може.

Въпреки това този аргумент в полза на демокрацията е грешен. Свободният достъп невинаги е добро нещо. Ако става въпрос за конкуренция в производството на стоки е положително, но свободната конкуренция в производството на лошотии не е. Свободен достъп до пазара за  изтезания и убийства на невинни лица, фалшифицирането или измамата, например, не е положително нещо. И така – какъв „бизнес“ е правителството? Отговорът е, че не е типичен производител на стоки, продавани доброволно на потребителите. По-скоро е „бизнес“, който извършва кражба и експроприация чрез данъци и фалшифициране. Следователно свободното влизане в правителството не подобрява ищо. Дори напротив, това прави нещата още по-зле,т.е. подобрява злото.

Тъй като човек е такъв, какъвто е, във всяко общество съществуват хора, които желаят чуждата собственост. У някои хора това чувство е по-засилено, но обикновено се научават да не им обръщат внимание или дори да се чувстват засрамени от тях. Обикновено малко на брой индивиди не могат да потушат това желание и биват третират като престъпници. Под монархично управление само един човек – принц/цар/монарх/крал/султан – може законно да изпълни желанието си за притежание на чужда собственост.

Той обаче е ограничен в своите желания, защото всички останали членове на обществото са се научили да считат своето желание за присвояване на чуждото имущество за срамно и неморално. Съответно те наблюдават всяко негово действие с най-голямо подозрение. В пълен контраст на това, при демократичен избор на властта, всеки има правото свободно да изразява това свое желание за чужда собственост. Това, което се смяташе за неморално и съответно забранено, сега се счита за легитимно. Всеки може открито да пожелае имуществото на всички останали в името на демокрацията; и всеки може да реализира това свое желание при условие, че намери място в правителството.

Следователно при демократично управление популярното, макар неморално и антисоциално желание за присвояване на чужда собственост се засилва систематично. Всяко искане е легитимно, ако бъде обявено публично под специалната защита на „свободата на словото“. Дори и привидно най-защитеното право на частна собственост е под заплаха от преразпределение. Дори още по-лошо, при едни масови избори, тези членове на обществото, които са с малки или никакви задръжки от придобиване на чуждо имущество, които са най-талантливи в събирането на мнозинство от взаимно несъвместими обществени искания ще са склонни да се издигнат до върха на правителството. Следователно лошата ситуация става още по-лоша.

В исторически план изборът на принц ставал чрез благородното му раждане и единственото изискване за лична квалификация е възпитанието му като бъдещ принц и пазител на династията. Това разбира се не гарантира, че той не би бил лош и опасен. Заслужава си обаче да се спомене, че всеки принц, който не успее да изпълни основната си задача да запази династията – като по този начин разруши своята страна, предизвика размирици или по друг начин застраши династията – се изправя пред риска да бъде свален или убит от друг член на своето семейство. За разлика от това избирането на правителствени управници чрез избори прави почти невъзможно един добър или безвреден човек да се издигне до върха. Премиерите и президентите са избрани поради това, че са неморални демагози. По този начин демокрацията на практика гарантира, че само лошите и опасни хора ще се издигат на върха на правителството. Всъщност, в резултат на свободната политическа конкуренция, онези, които се издигат, ще стават все по-лоши и опасни индивиди, но бидейки временни и взаимозаменяеми служители те рядко ще бъдат убивани.

Цитат на Хенри Луис Менкен от „A Mencken Chrestomathy: His Own Selection of His Choicest Writing“ пасва перфектно:

„Политиците рядко, ако дори изобщо някога се случва, биват избирани само по заслуги, поне в демократичните държави. Те са избрани обикновено по съвсем различни причини, главната от които е силата им да впечатлят и омагьосат интелектуално недоразвитите…Ще се осмели ли някой от тях да каже истината и нищо друго освен истината за положението в страната? Някой от тях ще се възспре ли от обещания, които знае, че не може да изпълни – всъщност, такива, каквито никой човек не би могъл да изпълни? Всички те ще обещаят на всеки един мъж, жена и дете в страната каквотот последните пожелаят. Всички те ще ровят в земята, търсейки начин да превърнат бедните в богати, да поправят невъзможното, да помогнат на неудовлетворените. Когато един от тях каже, че две по две е пет, друг ще заяви, че това е шест, шест и половина, десет, двадесет и т.н. Накратко, те ще се представят като разумни, искрени и правдиви хора, превръщайки се в кандидати за работа, търсещи изборни гласове. Всички те ще узнаят, ако все още не са, че гласовете се печелят чрез говорене на безсмислици и утопии. Победителят ще бъде този, който обещае най-много с най-малката вероятност да достави нещо.“

За автора: Ханс-Херман Хопе немски икономист от „Австрийската“ икономическа школа, либертариански философ и емеритус професор по икономика на University of Nevada, Las Vegas. Той е основател на The Property and Freedom Society.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s