Могат ли ли фондовите борси непрекъснато да растат?

Фондовите борси са гореща тема в медийното пространство последните няколко дни. Дау Джоунс отчете най-големия си еднодневен спад от 2008 г. насам в понеделник – 1175 пункта или 4.6%. За последната седмица индексът се срина с 5,2% до 24 190,90 пункта. За S&P 500 седмицата също завърши със спад от 5,2%, а Nasdaq затвори седмицата с понижение от 5,1 на сто. В Европа положението бе същото. Паневропейският Stoxx 600 бележи спад от 4,2 на сто за седмицата, германският DAX финишира седмицата на ниво от 12 107,48 пункта, което е спад от 5,5% за седмицата, във Франция САС 40 отчете седмичен спад от 5,3 на сто, а лондонският FTSE 100 отбеляза понижение от 4,2% спрямо края на миналата седмица. Притесненията, че краят на евтините пари е съвсем близко, страховете от възобновяване на инфлацията и спекулациите за евентуална необходимост от затягане на паричната политика от страна на централните банки карат много инвеститори да преосмислят нагласата си. Също така немалко от инвеститорите нe ca ставали свидетели на период на високи лихвени проценти.

Цените по време на растяща икономика бележат спад, а не ръст.

Фондовият пазар не работи така, както повечето хора мислят. Общоприетото убеждение е, че бумът на фондовия пазар е отражение на развиващата се икономика: тъй като икономиката расте компаниите генерират повече пари и стойността на акциите им се увеличава в съответствие с увеличението в тяхната вътрешноприсъща стойност. Основното допускане, което лежи в основата на това убеждение е, че потреблението е двигател на икономическия растеж. Спадът на борсата от друга страна, се дължи на спад в потреблението – поради инфлация, покачващи се цени на петрола, високи лихвени проценти или без никаква причина – което води до намаляване на печалбите на бизнеса и увеличаване на безработицата. Каквато и да е предполагаемата причина, отслабващата икономика води до спад в приходите на компаниите и до по-ниски от очакваните бъдещи доходи, което води до спад в цените на акциите. Това разбиране за пазарите е технически коректно, разгледано повърхностно, но е погрешно възприето, защото се основава на грешни финансови и икономически теории.

Всъщност, единствената реална сила, която в крайна сметка кара фондовия или който и да е друг пазар да расте в по-дългосрочен план, е количеството пари в икономиката. Акциите бележат ръст когато има инфлация на паричното предлагане (т.е. повече пари в икономиката и на пазарите).

Основният виновник за поскъпващите цени

Общото ниво на цените може да се увеличи само ако количеството пари в икономиката се увеличи по-бързо от количеството стоки и услуги. В страни, претърпяващи икономически спад цените могат да се повишат при спад в предлагането на стоки и услуги, докато в същото време паричното предлагане остава същото или дори се повишава.

Когато предлагането на стоки и услуги расте с по-големи темпове от това на парите – както през по-голямата част от 19 век в САЩ, единичната цена на всяка стока или услуга намалява. Джордж Райсман ни предоставя формула за изчисляване цените в една икономика[1]. Във формулата цената (P) се определя от търсенето (D), разделено на предлагането (S). Формулата ни показва, че е математически невъзможно съвкупните цени да нарастват по някакъв начин, различен от (1) увеличаване на търсенето или (2) намаляване на предлагането; т.е. или чрез повече средства, изразходвани за закупуване на стоки, или по-малко продадени стоки и услуги в икономиката. Същата формула може да се приложи и към цените на активите – акции, облигации, къщи, нефт и т.н. Както друг икономист от Австрийската школа пише

„Невъзможно е печалбите на по-голямата част от компаниите да се повишат без увеличение в паричното обръщение (чрез създаване на нов кредит или харчене на спестявания)” [2]

Връщайки се към фондовия пазар – вече е видно, че пазарът не може непрекъснато да расте, не и без съдаване на нов кредит. Съществуват и други начини, по които пазарът може да бележи ръст, но те са временно явление. Например увеличение в нетните спестявания, включващи в себе си по-малко разходи за потребителски стоки и повече за инвестиция на фондовия пазар (което води до по-ниски цени на потребителските стоки). Същото важи и за намаление в данъчните ставки. Това би било временно въздействие. Единственият източник на непрекъснат растеж на който и да е пазар е новосъздаденият банков кредит.

Връзката между икономиката и фондовия пазар

Основната връзка между фондовия пазар и икономиката като цяло е, че увеличение в паричното предлагане стимулира едновременно БВП и фондовия пазар. Прогресираща икономика е тази, в която с течение на времето се предлагат повече стоки и услуги. Истинското богатство не са парите, а създадените стоки и услуги. Колкото повече хладилници, компютри, автомобили, храна, дрехи, лекарства  и т.н. имаме, толкова по-богати сме. Както вече видяхме, ако стоките биват произвеждани по-бързо от парите, цените ще паднат. При константо парично предлагане заплатите ще останат на същото ниво при ценови спад, защото предлагането на стоки ще се увеличи, а това на работници не. Ако производителността бележи ръст стоките стават по-евтини в реално изражение. Очевидно е, следователно, че в една растяща икономика ценовото равнище е в посока надолу. Независимо от количеството стоки и услуги в една икономика, ако паричното предлагане е константа, единствените пари, които могат да бъдат похарчени в икономиката са тези, които съществуват. Само по себе си това разкрива, че БВП не ни казва много за броя на действително произведените стоки и услуги; той само ни показва, че неговият ръст се дължи на паричното предлагане, тъй като увеличение в БВП е математически възможно само ако цената на отделните произведени стоки нараства до известна степен. В противен случай при константно парично предлагане общата стойност на приходите, които компаниите печелят – общата стойност на всички произведени стоки – и самият БВП непременно ще останат на едно ниво година след година.

Ако нивото на инфлацията е достатъчно високо цените на автомобилите втора ръка щяха да се покачват като тези на новите коли, само че с по-бавни темпове. Приложено на фондовия пазар, ако паричното предлагане е константа, общата сума на всички акции (борсов индекс) не може да расте нагоре. Освен това, ако печалбата на компанията не се е увеличила, няма да има увеличение на печалбата за акция (EPS).

В икономика, където паричното предлагане е константа, нивата на борсовите индекси ще останат приблизително постоянни. И като цяло предприятията ще продават по-голям обем стоки на по-ниски цени, а общите им приходи ще останат същите. Също така предприятията като цяло ще купуват повече стоки на по-ниски цени, запазвайки спредът между приходи и разходи, което ще запази наличието на печалба. При тези обстоятелства капиталовите печалби (печалбата от купуването на ниски цени и продаването на по-високи) могат да се осъществяват само при активно портфейлно инвестиране – чрез инвестиране в компании, които разширяват пазарния си дял, предлагат нови продукти на пазара и т.н., като по този начин пропорционално генерират повече приходи и печалби за сметка на онези компании, които са по-малко иновативни и ефективни. Тъй като средната стойност на акциите на компаниите няма да се увеличи, повечето от печалбите ще бъдат под формата на дивиденти.

Принудително инвестиране

Тъй като вече видяхме, че нито фондовият пазар, нито БВП могат да растат без увеличение в паричното предлагане, сега ясно можем да разберем, че една растяща икономика не се състои нито от растящ БВП, нито от растящ фондов пазар. Това не означава, че няма връзка между генерираните печалби на компаниите и тяхната стойност на фондовата борса в днешните инфлационни времена, а че параметрите на тази връзка – коефициентите за печалба и пазарната капитализация като процент от БВП – са доста гъвкави и се променят във времето.

Цената на акциите, къщите, златото и т.н. не се покачва; тя единствено запазва своята стойност по-добре, отколкото тази на хартиените пари, тъй като нейното предлагане не се увеличава толкова бързо. Ако не се печатаха толкова пари от правителствата и от банките стоките щяха да стават по-евтини с напредване на времето и нямаше да имаме нужда от много пари за пенсиониране. Но към момента сме принудени да инвестираме, за да запазим постоянна покупателната си способност в съвременния период на парична и ценова инфлация. До степента, до която някои от нас дори се доближават до успеха, ние все още сме натиснали по-далеч, като натрупахме „печалбите“ си. Цялата система на инфлацията е единствено с цел кражба и преразпределение на богатството. В свят, който отсъства от правителствените печатници и данъците върху имуществото, армиите на инвестиционните съветници, администраторите на пенсионни фондове, планиращите имоти, адвокатите и счетоводителите, свързани с нас, които ни помагат да планираме бъдещето, най-вече няма да съществуват. Тези хора вместо това биха били наети в други отрасли, произвеждащи стоки и услуги, които наистина биха увеличили стандарта ни на живот.

Паричното предлагане увеличава маржа на печалбата

Новонапечатаните пари от централната банка в по-голямата си част оказват влияние върху променливи като печалба, приход и паричен поток. Например когато правителството създава нови пари и ги вкарва в икономиката, тези нови пари увеличават приходите от продажби на компаниите преди съответните им разходи, следователно маржът на печалбата се увеличава. Голяма част от съответните разходи, свързани с новите приходи изостават във времето поради спецификата на счетоводните процедури като разпределяне разходите на даден актив през целия полезен живот на съответния актив (амортизация) и отлагане признаването на разходите за инвентар, докато продуктът не бъде продаден (стойност на продадените стоки). Това забавя признаването на разходите в отчета за приходите и разходите. Тъй като тези разходи се признават в отчета за приходите и разходите на компанията месеци или години след тяхното действително възникване, инфлацията намалява тяхната стойност към момента на признаване. Например една компания признава разход от 1 милион долара за оборудване, закупено през 2009 г. Този 1 милион днес струва по-малко, отколкото през 2009 г .; но в отчета, съответните приходи са в днешната си покупателна способност. С непрестанното увеличение в паричното предлагане размерът на приходите винаги е по-голям от размера на разходите, тъй като повечето разходи са направени в минал момент, когато е било налично по-малко парично предлагане. Поради инфлацията и огромното количество пари, напечатани в отговор на Голямата рецесия е това, което генерира добрите нива на печалба, които компаниите понастоящем отчитат. При всяко следващо печатане на пари маржът на печалбата се увеличава; тя също така се увеличава и при повишена инфлация. Това е една от причините компании в страни с високи темпове на инфлация да имат толкова високи нива на печалба. Другият фактор за това е, че има относителна липса на капитал в една относително бедна и неразвита държава. Също така новонапечатаните пари са основната причина за положителните промени във водещи икономически показатели като промишленото производство (industrial production), разходите за дълготрайни потребителски стоки (consumer durables spending) и продажбите на дребно (retail sales). Те бележат ръст въз основа на новото парично търсене, а не поради възобновяване на реалния икономически растеж. Последният пример за това как паричното предлагане засяга фундаментално икономиката са лихвените проценти. Когато лихвените проценти падат, дисконтирайки бъдещите очаквани парични потоци с понижените лихвени равнища (с модела DCF) очакванията са, че фондовият пазар трябва да расте, тъй като бъдещите парични потоци и приходи са оценени по-високо. Помощта, необходима за повдигане на пазара, се дължи на факта, че когато лихвените проценти са понижени, централната банка създава нови пари, които навлизат на пазарите на заемни средства. Това увеличава предлагането на последните и по този начин намалява лихвите.

[1] Вж. Reisman, George, Capitalism: A Treatise on Economics (1996), p.897

[2] Machlup, Fritz, The Stock Market, Credit, and Capital Formation (1940), p. 90.

Advertisements

One thought on “Могат ли ли фондовите борси непрекъснато да растат?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s