Капитализъм е вид икономическа система, при която средствата за производство са частна собственост, т.е. пълна противоположност на една планова система като социализъм или комунизъм, при която средствата са собственост на държавата и партията лидер определя какво, как и по колко ще се произвежда.
Това съвсем накратко обяснение е нужно за тези, които не са наясно какво е капитализъм. Никога никъде не е имало капитализъм в пълното му значение, а именно анархо-капитализъм. Eдни от най-свободно икономическите държави са били САЩ през 19 век, Швеция за периода 1850-1950 г., конституцията на Швейцария също е една от най-либералните (създадена през 1848 г.) и страната след двете световни войни е една от най-богатите и други. Свободната инициатива и предприемачество са били насърчавани без огромни и ненужни регулации от страна на правителствата, също така преразпределителната функция на последните е била малка поради ниската данъчна тежест върху граждани и фирми. Поглеждайки към данните за това кои са били най-развитите икономики през 1950 г. може да видим и трите държави в топ 10.
Графика №1: БВП на главата от населението, 1950 г.
Както е видно от графиката САЩ и Швейцария са на първо и второ място, докато Швеция – на седмо. Интересно е да се отбележи присъствието на Венецуела на четвърто място. Страната е богата на полезни изкопаеми, в частност петрол, чието откриване става през 1922 г. Благодарение на него развитието в страната е стремглаво нагоре и в периода след Втората световна война Венецуела е една от най-богатите страни, желана дестинация за доста имигранти. Какво обаче се обърква и смъква страната с над 90 позиции до около стотната, на която се намира в наши дни? През 1958 г. правителството създава план, който по-късно ще се превърне в картелната организация на страните износителки на петрол – ОПЕК. През 1973 г. страната национализира петролната си индустрия. По време на петролната криза през 80-те години нивата на инфлация в страната бележат голям ръст, достигайки 84% през 1989 г. Броят на живущите в бедност скача от 36% през 1984 г. до 66% през 1995 г. Нивото на БВП на глава от населението през 1998 г. се връща до нивата от 1963 г. и е вече на 74-то място по този показател в цял свят. Най-яркият пример за корелацията между свобода и богатство могат да бъдат двете Кореи – Северна и Южна. Там разликата се вижда и от стотици хиляди километри надморска височина, както се казва.
Друга интересна графика, която онагледява какво капитализмът е успял да ни предостави в течение на 1 век е следната:
Графика №2: Работно време, необходимо за покупка на избрани стоки и услуги – 1900 спрямо 1999 г.
От нея е видно огромната достъпност на стоки и услуги през 1999 г., които са били или неналични, или изключително скъпи. Данните са взети от Майкъл Кокс и Ричард Алм от книгата Myths of Rich and Poor, стр. 43. Услуги като литър (или галон) гориво, билети за кино, телефонно обаждане са били недостъпни за масата хора. За закупуване на чифт панталони през 1999 г. един човек е нужно да работи 3 часа в сравнение с 9 часа 99 години по-рано. И това е най-малката в относителна стойност промяна. За 100 kW електроенергия през 1999 г. един американец е нужно да работи 14 минути в сравнение със 107 часа и 17 минути през 1900 г. В началото на 20-ти век американското семейство е отделяло ¾-ти от доходите си за храна, дрехи и подслон; през 1999 г. отделя едва 1/3-та от доходите си за тези три разходни пера и дори още повече за данъчни разходи. През 1908 г. американският гражданин е било нужно да работи 2 години, за да закупи среден клас автомобил; 90 години по-късно това би му струвало под 1 година, но разликата в технологиите, съпътстващи двата автомобила е огромна. Капитализмът също така предоставя възможността за все повече и повече свободно време. Средната работна седмица бележи спад от 61 часа през 1870, достига до 48 часа през 1929 г. и е около 34 часа в наши дни. Как се е случило това? Десетилетие след десетилетие работната ръка става по-ефективна, прилагайки различни технологии и усъвършенствайки уменията си. Бидейки по-продуктивни работниците могат да произведат същото количество работа за по-кратко време. С увеличение продуктивността на труда, заслугата за което е изцяло на капитализма чрез капиталовите инвестиции на предприемачите, трудовите възнаграждения също бележат ръст и с това работниците се нуждаят от все по-малко работни часове, за да изхранват семействата си. Конкуренцията на пазара на труда също така е причина и за липсата на детски труд. Докато в началото на 20-ти век на американците се е налагало да работят на пълен работен ден от 13-годишни, то в наши дни това далеч не е така. С увеличение в продуктивността си работниците са успели да пратят децата си да се учат, вместо да работят при сурови условия в нечия фабрика. Правителственото законодателство не премахва детския труд, то просто затвърждава черно на бяло това, което капитализмът успява да постигне.
Daniel's blog 