Защо криптовалутите никога няма да бъдат актив убежище – Марк Спицнагъл

Оригиналният текст на английски език може да бъде намерен тук. Марк Спицнагъл е основател и главен инвестиционен директор на “Universa Investments”. Бивш старши икономически съветник на Рон Пол, автор на “The Dao of Capital: Austrian Investing in a Distorted World”.

След всеки следващ нов връх в цената на биткойн твърденията, че той ще се превърне в най-добрия актив за съхранение на стойност в наши времена – новото злато – стават все повече и повече.

Няма как обаче да пропуснем факта, че по същество той е спекулативна инвестиция в нова технология – блокчейн. Най-общо казано това са слоеве независима електронна сигурност, които капсулират криптовалутата и я запечатват по подобие на замръзнала муха в кехлибар. Това е смисълът на „крипто“ в наименованието криптовалута.

Това не означава, че цената на биткойн не може да удари още много нови върхове. В края на краищата това прави спекулативният балон до момента, в който не се спука.

Трябва да се гледа на биткойна и всяко първично предлагане на криптовалути (ICO) като на инструменти за иновативен софтуер, а не на конкурентни валути. Кехлибарът определя тяхната стойност, а не мухите. Криптовалутите са много значима технологична иновация с добавена стойност, която пряко поставя под въпрос правителствения монопол върху парите. Това въстание срещу правителствено-манипулираните пари тепърва ще се засилва, до момента в който криптовалутите не станат предпочитан метод за разплащане между индивидите – тогава кой ще се нуждае от правителствените средства? Те, макар и в ранен стадий от своето развитие, имат голям потенциал.

И докато правителствата нямат инструментариума директно да контролират криптовалутите защо да не бихме могли да очакваме последните да се сблъскат със същата съдба, която споходи определени швейцарски банкови сметки (чиято банкова тайна остава законно наложена от швейцарското законодателство)? Всичко, което местната власт трябваше да направи е да обяви конфиденциалността за незаконно деяние, като по този начин да принуди гражданите да станат престъпници, ако не разкрият своите сметки. Колкото по-голяма тежест има анонимността във формиране стойността на една криптовалута, толкова по-уязвима е нейната цена спрямо един такъв евентуален декрет.

Биткойните трябва да бъдат разглеждани като активи/ценни кижа, а не като валута. Те са бизнес планове – всеки създаващ бъдеща стойност. Те не са средство за съхранение на стойността, а по-скоро волатилните очаквания за бъдещия успех на тези бизнес планове. Повечето първични предлагания на криптовалути (ICO) вероятно нямат работещ бизнес план, разчитайки само на инерцията от нарастващия брой крипто-инвеститори. (Комисията по ценните книжа и фондовите борси в САЩ правилно ги разглежда като акции.) Следователно би трябвало да очакваме стойността им да е изчислена на базата на същите рискови премии и очаквания за растеж, които виждаме на пазарите днес. И да сме наясно, че ще ги споходи същата съдба, която спохожда всеки спекулативен балон.

Ако искаш да създадеш своя собствена частна държава със собствена валута, без значение доколко безопасна спрямо външни нашественици е, би било разумно да започнеш с предварително съществуващо средство за съхранение на стойност като чуждестранна валута, злато или земя. В противен случай защо някой би разменял нещо за новосъздадената ти валута?

Освен това в процеса на създаване на различни криптовалути, независимо дали за конкретни цели или не, тези ICO-та движат цената на всички тях нагоре. Очевидно е, че съществува възможността новосъздадените криптовалути да подпомагат разменната си стойнност – може би дори заменяемостта помежду си. Но в момента, в който започнат да се конкурират помежду си те няма да носят допълнителна стойност. Технологията, подобно на едно нововъведение, всъщност може да създаде стойност от нищото. Но когато една криптовалута придобие функцията съхранение на стойността, тя, по необходимост, трябва да бъде иззета от друг актив, независимо злато, сребро или друга криптовалута. В глобален мащаб това е игра с нулева сума.

Тази конкуренция между криптовалутите трябва по дефиниция да ограничи покачването в цената на всяка една от тях. Ограниченията в предлагането на всяка една криптовалута представляват огромно подобрение в сравнение с липсата на каквото и да било ограничение пред правителствата когато става дума за печатане на пари. Обаче за разлика от физическите активи като злато и сребро, които имат уникални физически качества, даващи им значимост в продължение на хилядолетия, проблемът при криптовалутите е, че няма бариера на входа; в момента, в който една нова криптовалута пожъне успех, тя разтваря вратите за останалите.

Функцията съхранение на стойността при криптовалутите – което е основно изискване за един актив убежище – е незначителна част от стойността им. В края на краищата активите с присъща тази функция са точно това – стабилни и надеждни. Те не създават нова стойност и са с лимитирано предлагане, предназначени само да задържат стойността, която предварително е създадена чрез спестяване и производство. Това нагледно е същата грешка, която централните банки допускат: пари и капитал няма как да бъдат създадени от нищото, те са следствие от ресурси, които са спестени с цел бъдещо потребление. Това е реалността и няма как да бъде променена.

Виждайки криптовалутите като активи убежища подтиква инвеститорите да увеличат поетия риск в своите портфейли. Държейки биткойн и други криптовалути вероятно надува още повече балона, създаден от централната банка и от който някои се надяват да се защитят. Голямата ирония е, че както либертартарианските поддръжници на криптовалутите, така и интервенционистките поддръжници правителствените фиатни пари допускат една и съща грешка.

Криптовалутите са много важно развитие и огромна стъпка напред в посока към децентрализация на паричната власт. Те имат огромен потенциал и аз съм им голям фен. Но да внимава купувача, мислейки си, че можем магически да създадем средство за съхранение на стойност и по този начин актив убежище.

Advertisements

1/3 от ръста на S&P 500 през първата година на Тръмп е дело на 10 компании

Въпреки факта, че индексът S&P 500 бележи ръст от 25% след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ само половината от него се дължи на ръст в печалбите на компаниите. Другата половина е продиктувана от увеличение в коефициентите „цена – печалба“ (P/E). Защо обаче P/E се повишава в период на очаквана рестриктивна парична политика от страна на централната банка на  САЩ? Според анализатори на френската банка Сосиете Женерал, т.к. инвеститорите не са включили данъчната реформа на администрацията на Тръмп в своите прогнози за печалбите на компаниите очакванията са двигателят зад повишението в P/E. И докато данъчната ставка за S&P 500 в момента е 26,6%, с допускането, че американските компании генерират 43% от печалбите си в чужбина и плащат ставка от 35% върху печалбите си в страната, средната данъчна ставка извън САЩ би била 15,5%. Намаляването на корпоративния данък от 35% на 20%, както е планирано в данъчната реформа на Тръмп, теоретично ще увеличи печалбите с 8,5%. Нивото на бъдещата „цена – печалба“, изчислено въз основа на прогнозите за печалбата на компанията за 1 година напред се е повишило с 12% през последните 12 месеца. С други думи, горе-долу 150% от планираните данъчни съкращения са вече оценени от инвеститорите.

socgen pe expansion

Графика №1: Ръстът в цената на акциите е продиктуван предимно от P/Е

socgen tax reform impact

Графика №2: Потенциални ефекти от данъчната реформа

Друг особено интересен факт е движещата сила зад 24-процентното рали на фондовата борса след избора на Тръмп, което до голяма степен е задвижвано от десет на брой компании. Както анализаторите на Сосиете Женерал изчисляват само 10 на брой компании от индекса S&P 500 са допринесли за 1/3 от неговия ръст. Банката също така посочва, че коефициентът бъдеща „цена – печалба“ на всичките 10 компании бележи ръст, като що се отнася до Nvidia, WalMart, Boeing и Amazon – този ръст е значителен. Всъщност само три компании (Apple и двете банки – JP Morgan Chase и Bank of America) имат ниво, което е под средното за пазара (18х). Имайте предвид обаче, че с изключение на Amazon всички останали компании плащат корпоративен данък, който е по-нисък от сегашната федерална данъчна ставка в САЩ (35%), а пет от тях дори плащат данъчна ставка, която е под 20%.

top10 stocks since trump

Графика №3: Топ10 компании в S&P 500 след победата на Тръмп

The Democracy of the Marketplace – Ludwig von Mises

Reprinted from mises.org

[Adapted from Planning for Freedom by Ludwig von Mises.]

The consumers by their buying and abstention from buying elect the entrepreneurs in a daily repeated plebiscite as it were. They determine who should own and who not, and how much each owner should own.

As is the case with all acts of choosing a person — choosing holders of public office, employees, friends, or a consort — the decision of the consumers is made on the ground of experience and thus necessarily always refers to the past. There is no experience of the future. The ballot of the market elevates those who in the immediate past have best served the consumers. However, the choice is not unalterable and can daily be corrected. The elected who disappoints the electorate is speedily reduced to the ranks.

Each ballot of the consumers adds only a little to the elected man’s sphere of action. To reach the upper levels of entrepreneurship he needs a great number of votes, repeated again and again over a long period of time, a protracted series of successful strokes. He must stand every day a new trial, must submit anew to reelection as it were.

It is the same with his heirs. They can retain their eminent position only by receiving again and again confirmation on the part of the public. Their office is revocable. If they retain it, it is not on account of the deserts of their predecessor, but on account of their own ability to employ the capital for the best possible satisfaction of the consumers.

The entrepreneurs are neither perfect nor good in any metaphysical sense. They owe their position exclusively to the fact that they are better fit for the performance of the functions incumbent upon them than other people are. They earn profit not because they are clever in performing their tasks, but because they are more clever or less clumsy than other people are. They are not infallible and often blunder. But they are less liable to error and blunder less than other people do. Nobody has the right to take offense at the errors made by the entrepreneurs in the conduct of affairs and to stress the point that people would have been better supplied if the entrepreneurs had been more skillful and prescient. If the grumbler knew better, why did he not himself fill the gap and seize the opportunity to earn profits? It is easy indeed to display foresight after the event. In retrospect all fools become wise.

A popular chain of reasoning runs this way: The entrepreneur earns profit not only on account of the fact that other people were less successful than he in anticipating correctly the future state of the market. He himself contributed to the emergence of profit by not producing more of the article concerned; but for intentional restriction of output on his part, the supply of this article would have been so ample that the price would have dropped to a point at which no surplus of proceeds over costs of production expended would have emerged. This reasoning is at the bottom of the spurious doctrines of imperfect and monopolistic competition. It was resorted to a short time ago by the American Administration when it blamed the enterprises of the steel industry for the fact that the steel production capacity of the United States was not greater than it really was.

Certainly those engaged in the production of steel are not responsible for the fact that other people did not likewise enter this field of production. The reproach on the part of the authorities would have been sensible if they had conferred on the existing steel corporations the monopoly of steel production. But in the absence of such a privilege, the reprimand given to the operating mills is not more justified than it would be to censure the nation’s poets and musicians for the fact that there are not more and better poets and musicians. If somebody is to blame for the fact that the number of people who joined the voluntary civilian defense organization is not larger, then it is not those who have already joined but only those who have not.

That the production of a commodity p is not larger than it really is, is due to the fact that the complementary factors of production required for an expansion were employed for the production of other commodities. To speak of an insufficiency of the supply of p is empty rhetoric if it does not indicate the various products mwhich were produced in too large quantities with the effect that their production appears now, i.e., after the event, as a waste of scarce factors of production. We may assume that the entrepreneurs who instead of producing additional quantities of p turned to the production of excessive amounts of m and consequently suffered losses, did not intentionally make their mistake.

Neither did the producers of p intentionally restrict the production of p. Every entrepreneur’s capital is limited; he employs it for those projects which, he expects, will, by filling the most urgent demand of the public, yield the highest profit.

An entrepreneur at whose disposal are 100 units of capital employs, for instance, 50 units for the production of p and 50 units for the production of q. If both lines are profitable, it is odd to blame him for not having employed more, e.g., 75 units, for the production of p. He could increase the production of p only by curtailing correspondingly the production of q. But with regard to q the same fault could be found by the grumblers. If one blames the entrepreneur for not having produced more p, one must blame him also for not having produced more q. This means: one blames the entrepreneur for the facts that there is a scarcity of the factors of production and that the earth is not a land of Cockaigne.

Perhaps the grumbler will object on the ground that he considers p a vital commodity, much more important than q, and that therefore the production of p should be expanded and that of q restricted. If this is really the meaning of his criticism, he is at variance with the valuations of the consumers. He throws off his mask and shows his dictatorial aspirations. Production should not be directed by the wishes of the public but by his own despotic discretion. But if our entrepreneur’s production of q involves a loss, it is obvious that his fault was poor foresight and not intentional.

Entrance into the ranks of the entrepreneurs in a market society, not sabotaged by the interference of government or other agencies resorting to violence, is open to everybody. Those who know how to take advantage of any business opportunity cropping up will always find the capital required. For the market is always full of capitalists anxious to find the most promising employment for their funds and in search of the ingenious newcomers, in partnership with whom they could execute the most remunerative projects.

People often failed to realize this inherent feature of capitalism because they did not grasp the meaning and the effects of capital scarcity. The task of the entrepreneur is to select from the multitude of technologically feasible projects those which will satisfy the most urgent of the not yet satisfied needs of the public. Those projects for the execution of which the capital supply does not suffice must not be carried out. The market is always crammed with visionaries who want to float such impracticable and unworkable schemes. It is these dreamers who always complain about the blindness of the capitalists who are too stupid to look after their own interests. Of course, the investors often err in the choice of their investments. But these faults consist precisely in the fact that they preferred an unsuitable project to another that would have satisfied more urgent needs of the buying public.

People often err very lamentably in estimating the work of the creative genius. Only a minority of men are appreciative enough to attach the right value to the achievement of poets, artists, and thinkers. It may happen that the indifference of his contemporaries makes it impossible for a genius to accomplish what he would have accomplished if his fellow men had displayed better judgment. The way in which the poet laureate and the philosopher à la mode are selected is certainly questionable.

But it is impermissible to question the free market’s choice of the entrepreneurs. The consumers’ preference for definite articles may he open to condemnation from the point of view of a philosopher’s judgment. But judgments of value are necessarily always personal and subjective. The consumer chooses what, as he thinks, satisfies him best. Nobody is called upon to determine what could make another man happier or less unhappy. The popularity of motor cars, television sets and nylon stockings may be criticized from a „higher“ point of view. But these are the things that people are asking for. They cast their ballots for those entrepreneurs who offer them this merchandise of the best quality at the cheapest price.

In choosing between various political parties and programs for the commonwealth’s social and economic organization most people are uninformed and groping in the dark. The average voter lacks the insight to distinguish between policies suitable to attain the ends he is aiming at and those unsuitable. He is at a loss to examine the long chains of aprioristic reasoning which constitute the philosophy of a comprehensive social program. He may at best form some opinion about the short-run effects of the policies concerned. He is helpless in dealing with the long-run effects. The socialists and communists in principle often assert the infallibility of majority decisions. However, they belie their own words in criticizing parliamentary majorities rejecting their creed, and in denying to the people, under the one-party system, the opportunity to choose between different parties.

But in buying a commodity or abstaining from its purchase there is nothing else involved than the consumer’s longing for the best possible satisfaction of his instantaneous wishes. The consumer does not — like the voter in political voting — choose between different means whose effects appear only later. He chooses between things which immediately provide satisfaction. His decision is final.

An entrepreneur earns profit by serving the consumers, the people, as they are and not as they should be according to the fancies of some grumbler or potential dictator.

Ludwig von Mises was the acknowledged leader of the Austrian School of economic thought, a prodigious originator in economic theory, and a prolific author. Mises’s writings and lectures encompassed economic theory, history, epistemology, government, and political philosophy. His contributions to economic theory include important clarifications on the quantity theory of money, the theory of the trade cycle, the integration of monetary theory with economic theory in general, and a demonstration that socialism must fail because it cannot solve the problem of economic calculation. Mises was the first scholar to recognize that economics is part of a larger science in human action, a science that he called „praxeology.“

Очаква се активите на борсово търгуваните фондове да достигнат 7,6 трлн. долара до 2020 г.

Очаква се активите на борсово търгуваните фондове да достигнат 7,6 трлн. долара до 2020 г. Според изследване на консултантската компания EY активите, които борсово търгуваните фондове (ETF-ите) управляват ще достигнат 7,6 трилиона долара до 3 години, като почти всички фондови мениджъри ще се присъединят до 2022 г. Пасивно управляваните фондове, в това число и ETF-ите, регистрират огромен ръст през последните години, тъй като инвеститорите прехвърлят средства от активно управляваните такива, т.к. последните начисляват по-високи такси и в много случаи не изпълняват обещаната доходност.

Според EY размерът на активите на пасивно управляваните фондове ще надмине този на активно управляваните до 2027 г. и този тренд ще продължи и след това поради ниските им такси и наличие на ликвидност в рамките на деня, което е привлекателно във времена на висока волатилност. Прогнозата предвижда активите да достигнат 4,4 трилиона долара до края на годината и 7,6 трилиона до края на 2020 г.

etf-aum-2008-2020

Графика №1: Размер на активите на борсово търгуваните фондове (2008 – 2020 г.)

Няколко нови участници навлязоха на европейския пазар тази година, сред които Franklin Templeton, JPMorgan Asset Management и Fidelity Investments. Преди няколко дни пък WisdomTree сключи сделка, с която придоби 18 милиарда долара активи на европейското подразделение на ETF Securities. Според данни на ETFGI трите най-големи борсово търгувани фонда – BlackRock, Vanguard и State Street Global Advisors – притежават 80% от активите на всички ETF-и и с навлизането на нови фондове доходността следва да бележи спад поради по-голямата конкуренция.

top10-etf-aum

 

Графика №2: Топ10 на ETF-ите по размер на активите (в млн. долара)

„Амазон“ срещу „Уол-Март“ – битката на търговците на дребно

amzn-vs-wmt

„Амазон“ (AMZN) надмина „Уол-Март“ (WMT) по пазарна капитализация преди няколко години и в момента е най-голямата верига магазини за търговия на дребно. За щастие на акционерите на Уол-Март чрез агресивната си стратегия за електронна търговия компанията се готви да възстанови предишните си лидерски позиции.

Каква е стратегията на „Уол-Март“?

Най-новата идея на компанията е запазената марка на всеки търговец – отстъпката. Клиентите могат да се възползват от допълнителни отстъпки за повече от 10 000 продукта ако ги закупят онлайн и вземат на място в магазина. Това по същество спестява разходите за доставка. „Можем да премахнем разходите за доставка (които представляват огромен дял от разходите при покупка на продукт от клиентите) използвайки своите над 6 700 камиона, които да доставят продуктите от складовете директно до нашите 4 700 магазина. За нас е по-евтино да доставяме до магазините“, заяви директорът по електронна търговия на компанията Марк Лор.

Как двете компании се конкурират?

Нека върнем лентата назад и погледнем към бавното и постоянно разрастване на тези две верига магазини за търговия на дребно. „Уол-Март“ е основана през 1962 г. в Арканзас от Сам Уолтън – човек, който има за цел да предложи възможно най-ниските цени и да печели от обем, а не от високи маржове. В наши дни веригата има над 11 500 магазина в световен мащаб.

Историята на „Амазон“ е следната – първоначално започвакато електронна книжарница през 1994 г. Сайтът става все по-популярен и днес през него могат да се закупят над 250 милиона различни продукти. През 2007 г. „Амазон“ започна да се конкурира с някои от огромните бизнеси на „Уол-Март“ чрез своята нова услуга „Amazon Fresh“. „Уол-Март“ реагира чрез въвеждане на доставка за хранителни продукти на някои пазари. Тя също така въведе и услугата „ShippingPass“, чрез която предлага безплатна 3-дневна доставка за стоки с цена над определена сума, което е отговор на безплатната 2-дневна доставка на „Амазон“ – „Amazon Prime“.

Анализ на коефициенти

„Уол-Март“ бележи ръст на цената на акциите си с почти 50% от началото на годината. Съотношението на коефициента „цена – печалба“ (P/E) е 21, a PEG (Price to Earnings) – 3,89, според данни на „Thomson Reuters” взети от сайта „Yahoo Finance”. Съответните стойности за „Амазон“ са респективно 50,7%, 142 и 4,55. По-бързо развиващите се компании са склонни да имат по-високи съотношения на коефициента „цена – печалба“, което ги прави сравнително надценени на пръв поглед. PEG прецизира анализа, като разделя P/E на очаквания темп на растеж в печалбата за единица акция (Earning Per Share). „Yahoo Finance” използва прогнози за растежа на EPS за следващите 5 години. Стойността на PEG посочена по-горе показва, че инвестиралите в „Уол-Март“ плащат по-малко за очакван растеж, отколкото инвестиралите в „Амазон“. Освен това приблизително 40% от пазарната стойност на „Амазон“ може да бъде приписана на други начинания, най-вече в т.нар. облачна сфера (cloud), които растат по-бързо от основния им бизнес. В същото време „Уол-Март“ реализира значително по-добра възвращаемост на активите (Return On Assets) 7,1% и на капитала (Return On Equity) 17% за последните 12 месеца спрямо съответно 2,8% и 9,7% за „Амазон“. Сравнявайки стойностите на оперативния марж (оперативна печалба делено на нетни продажби) за последните 12 месеца отново виждаме превес на „Уол-Март“ – 4,6% срещу 2,3%.

Предимствата на “Уол-Март“

Онлайн поръчката е секторът в търговията на дребно, в който „Уол-Март“ лесно може да доминира. В наши дни 90% от домакинствата живеят на 15-минутно разстояние от магазин на веригата. Когато един магазин е достъпен за толкова много хора възникват фантастични възможности. Тъй като толкова много хора живеят в близост до магазин от веригата компанията може да осигури по-свежи продукти от „Амазон“. С опцията за плащане при покупка клиентите, които се разплащат с пари в брой биха могли да заплащат за услугата в кеш, възможност, която нямат при пазаруване в „Амазон“. От друга страна „Амазон“ може да изкуши потребителите си с много по-голямо разнообразие от артикули във всяка една категория стоки отколкото „Уол-Март“ може да предостави в магазините си, въпреки големия им размер.

Също така „Уол-Март“ сформира съюз срещу „Амазон“ на бързо развиващия се китайски пазар с големия онлайн търговец „JD.com Inc.“ (JD), закупувайки 5% от акциите му през 2016 г. И в последствие увеличавайки дела си до 12%. Китай е важен за „Уол-Март“ пазар, генерирайки 33% от печалбите им извън САЩ.

Предимствата на „Амазон“

Предимството на „Амазон“ спрямо „Уол-Март“ е засиленият автоматизиран процес в опитите да се намалят разходите и да ускори изпълнението на поръчките. „Уол-Март“ не стои безучастно и през последните няколко години намалява човешкия персонал и го пренасочва към дейности с по-висока добавена стойност. Например в опит да увеличи господството си в сегмента на хранителните стоки компанията разширява възможностите за онлайн поръчки. В съвместен проект с „Гугъл“, филиал на „Алфабет“, “Уол-Март“ разработва гласово пазаруване, контраатака срещу Alexa на „Амазон“.

Нужен е и Ден на капитала

capital-labor

Всеки един добър икономист ще заяви, че трудът и капиталът в ролята си на производствени фактори са не само задължителни, но и силно зависими един от друг.

Капитал без труд означава машини без обслужващи лица или финансови ресурси без финансист. Труд без капитал от своя страна изглежда като Хаити или Северна Корея: много хора работят, но с лопати и мотики вместо багери.

Под понятието капитал може да разбираме както средството за производство, така и ресурсите, които го финансират. Не е сигурно дали съществува място на света, където да има недостиг на труд, но със сигурност навсякъде има недостиг на капитал. Няма работник, който не би могъл с помощта на по-нова машина да стане по-продуктивен. Трябва да е пределно ясно, че огромното подобрение в стандарта на живот през изминалия век не е благодарение на физическия труд, който упражняваме и който всъщност намалява с времето, а в изобретяването и употребяването на машини в производствените процеси.

Съществува общоприето мнение, че единствено богатите собственици и банкери са капиталисти. Това обаче не е вярно. Обикновените работници също са такива – всеки път, когато спестяват и инвестират, купуват акция, поправят машина или започват бизнес. Подсъзнателно до известна степен разбираме, че онези, които инвестират капитал са от голяма важност. Точно те създават работните места, на които населението разчита. В края на краищата ни е по-лесно да назовем десетте най-успешни капиталисти, отколкото десетте най-добри работници. Това не означава, че всички капиталисти са добри. Някои използват политически връзки, за да получат специални предимства от правителството – т.нар. крони-капиталисти. Сред работниците също има неетични – кой откраднал от работодателя си, излъгал, че е болен, а всъщност не е, или злоупотребил с помощите за инвалидност?

В календара съществува празник под името Ден на труда, но липсва такъв за капитала. Забележителните постижения на изобретателите на устройства за спестяване на труд, рискуващи голяма част от своя капитал (а не данъчни пари) за да спестят голяма част физически труд не само за себе си, но за всички нас. И все пак имаме само Ден на труда.

Дългът на развиващите се пазари е на рекордни нива

По всичко изглежда, че безкрайното търсене на доходност от най-големите пенсионни фондове в света създава още един глобален финансов балон в облигациите с не-инвестиционен рейтинг (т.нар. „джънк“) на развиващите се пазари. Уви, както се посочва в статия на „Файненшъл Таймс“, най-големите инвеститори на ценни книжа с фиксиран доход в света не могат да получат достатъчно като възвръщаемост, тъй като емисията на облигации от най-финансово уязвимите страни внезапно стигна до най-високото си ниво от 75 милиарда долара, в момент, в който спредът между доходността им и тази на считаните за бенчмарк ценни книжа е на най-ниски нива.

„Увеличението на ценните книжа на държавите от развиващите се страни само през тази година е със 75 млрд. долара, 50% на годишна база според данни на Dealogic. Облигациите с не-инвестиционен рейтинг съставляват 40% от цялата емисия в развиващите се пазари през 2017 г.

Силният инвеститорски интерес движи цените нагоре и доходността надолу, правейки тези активи най-добре представящите се през годината. Според данни на Блумбърг доходността по деноминирания в местна валута правителствен дълг на страните от развиващите се пазари е 10.4% от началото на годината, а този в американски долари – 7.6%. За сравнение доходността по американските ДЦК е 2.5%, а по тези от еврозоната – 0.9%“.

Средната доходност по корпоративните облигации с не-инвестиционен рейтинг бележи почти двоен спад с нивото си от преди едва 2 години, 5.5% спрямо 10%.

Junk Debt Issuance

EM Junk

Таджикистан е чудесен пример за това до каква лудост доведоха политиките централните банки. Страната от Централна Азия събра 500 милиона долара през последния месец по време на първото си международно предлагане на облигации, като доходността по тях е едва 7.125%. Причината за това е много проста: както МВФ също отбелязва в последния си доклад почти няма облигации с инвестиционен рейтинг и доходност над 4%.

IMF IG debt yield

Майкъл Болинджър, ръководител в UBS Wealth Management и отговарящ за инвестициите на развиващите се пазари, заяви пред FT, че сравнително високорисковите и високодоходни облигации са привлекателни за институционалните инвеститори, а таджикистанските с доходност от 7.125% са чудесна сделка за тези, които се стремят възвръщаемост от 7%.

„Проблемът с ликвидността е, че когато най-много я търсите нея я няма и този проблем може да засилен в тези емисии“, заяви Болиджър.

Разбира се при наличието на облигации с не-инвестиционен рейтинг на щата Илинойс с доходност от 3.74% не е толкова трудно да се разбере защо тези на Таджикистан са търсени като алтернатива.