Пет изненадващо добре представящи се страни в класация на Световната банка

През ноември Световната банка публикува регулярната си класация Ease of Doing Business. Много от обичайните заподозрени могат да бъдат намерени на върха, но има и някои изненади в челните места. В 16-то издание на класацията бяха отчетени общо 314 регулаторни реформи между юни 2017 г. и май 2018 г. Не е изненадващо, че Нова Зеландия, Сингапур, Дания, Хонконг и Южна Корея отново заемат първите пет места; други страни се представиха по-добре от очакваното.

top20

Графика №1: Топ20 в класацията на Световната банка

Грузия (6-то място)

Грузия продължи своето впечатляващо изкачване като регистрира шесто място в класацията за 2019 година. В доклада са отбелязани 44 бизнес реформи в евразийската страна, като през последните 15 години са направени общо 673 подобрения. Тя изпреварва държави като Швеция, Финландия и Австралия. Регистрирането на бизнес в Грузия се състои от само две процедури, изискващи средно само 20 дни – и това я прави второто най-достъпно място за започване на бизнес. Други неотдавнашни реформи включват предоставянето на защита за миноритарните акционери и подобрения в процеса на търговска несъстоятелност.

Македония (10-то място)

Македония, която в момента е в процес на промяна на името, се изкачва в топ 10 и е първа сред Балканските държави. За сравнение Словения е 30 места по-надолу. Подобно на Грузия, Македония се нарежда добре по отношение на защита на миноритарните акционери (седмо място), като същевременно се справя добре и с разрешителните за строеж. Присъединяването към електропреносната и електроразпределителната мрежа и изпълнението на договорите са най-значимите предизвикателства пред страната.

Литва (14-то място)

Тази година Литва се изкачва до най-високото си класиране. Тя е в топ 10 по три категории: разрешителни за строеж, регистриране на собственост и изпълнение на договори. Регистрирането на собствеността е особено важно, като там страната е на трето място, но разрешаването на търговската несъстоятелност изисква повече работа, като там Литва е на 85-то място. В доклада се отбелязват подобрения в четири различни категории: защита на миноритарните акционери, плащане на данъци, трансгранична търговия и регулация на пазара на труда.

Естония (16-то място)

През 2000 г. страната обяви, че достъпът до интернет е човешко право. Тази балтийска държава отдавна е шампион на цифровите технологии. Веднъж на 15 години естонците получават електронни самоличности, които осигуряват достъп до над 4000 различни услуги. Въпреки че е бележи спад с четири места надолу в сравнение с предходната година, Естония остава водеща в Източна Европа. Известна с това, че има един от най-конкурентните данъчни режими в развитите страни, тазгодишният доклад нарежда Естония на 14-о място по отношение плащане на данъци. Това, което страната трябва да подобри е защитата на миноритарните акционери, където се нарежда на разочароващото 83-то място.

Остров Мавриций (20-то място)

Този малък остров в Индийския океан, разположен на изток от остров Мадагаскар, се изкачва в топ 20 на класацията за първи път от 2013 г. Регистрирани са подобрения в осем различни сектора, като най-доброто такова идва от гледна точка на плащането данъци, където се нарежда на шесто място. Министър-председателят Правинд Югнаут коментира доклада, казвайки че Мавриций е огромно място с проекти, които се изпълняват в цялата страна. Решимостта на правителството да подобри живота на цялото население очевидно се отплаща.

Реклами

Икономическият индикатор – видове и приложение

Повечето икономисти изразяват мнение за това в кой стадий от бизнес цикъла се намира дадена икономика. Но ако не сте забелязали, много от техните прогнози се оказват грешни. Например Бен Бернанке през 2007 г. (тогавашен председател на Федералния резерв) прогнозира, че САЩ не са се запътили към рецесия и че пазарите на акции и ипотеки ще бъдат толкова силни още дълго време. Както вече всички знаем той е грешал.

Тъй като прогнозите на икономическите експерти често са ненадеждни е важно да добиете по-добро разбиране в сферата на икономиката. Взимайки предвид равнището на някои икономически индикатори можете да добиете представа за това къде се намира икономиката (например дали излиза от криза или се запътва към такава), така че да можете да планирате финансите си или дори кариерата си по съответния правилен начин.

Икономическият индикатор е серия от икономически статистически данни, който позволява анализ на икономическите обстановка. Едно тяхно приложение е анализирането на бизнес циклите. Има най-различни икономически индикатори като например: равнище на безработицата, жилищно строителство, индекс на потребителските цени, промишлено производство, брутен вътрешен продукт, продажби на дребно и други.

Икономическите индикатори могат да бъдат класифицирани в три категории в зависимост от тайминга им във връзка с бизнес цикъла: основни индикатори (Leading Indicator), индикатор за икономическа активност (Lagging Indicator) и такива, които се променят заедно с икономиката и следователно показват моментното й състояние (Coincident Indicator).

Основни индикатори (Leading Indicators)

Тези индикатори обикновено, но не винаги се променят преди икономиката като цяло и поради това те са полезни като краткосрочни показатели за посоката й. Тази им характеристика кара правителства и банкери да им обръщат специално внимание в задача си да предотвратят рецесия или други негативни икономически събития. Основните индикатори са:

  1. Фондова борса

Доходността на фондовия пазар е водещ индикатор – фондовата борса обикновено бележи съответно спад преди икономиката като цяло да е навлязла в рецесия и ръст преди икономиката като цяло да е започнала своето възстановяване.

Въпреки че фондовият пазар не е най-важният индикатор той е този, към когото повечето хора се обръщат на първо място. Тъй като цените на акциите се основават отчасти на това какви са очакванията за корпоративните печалби, пазарът може да посочи посоката на икономиката, ако очакванията на анализаторите са точни.

Например пазар може да подскаже, че прогнозите за приходите са се увеличили и следователно цялата икономика се готви да процъфтява. Обратно, надолу пазар може да покаже, че приходите на компанията се очаква да намалеят и че икономиката е насочена към рецесия.

Съществуват обаче присъщи недостатъци на този метод за прогнозиране. Първо, прогнозите за печалбите може да са грешни. Второ, фондовият пазар е уязвим на манипулации. Например правителства и централни банки може да използват количествено улеснение (Quantitative Easing) или някакъв друг инструмент, с който да поддържат пазарите на високо ниво с цел да предпазят обществото от паника в случай на икономическа криза.

  1. Промишлено производство

Това е друг индикатор за състоянието на икономиката. Той влияе силно върху БВП (брутния вътрешен продукт); негово увеличение предполага по-голямо търсене на потребителски стоки и на свой ред силна икономика. Освен това, тъй като от работниците се изисква да произвеждат нови стоки, увеличение в промишлената дейност също стимулира заетостта и заплатите.

Въпреки това този индикатор също може да бъде подвеждащ. Например понякога произведените стоки не достигат до крайния потребител. Те може да са държани на склад при дребни или едри търговци, което увеличава разходите за притежаване на активите. Поради това при разглеждане данните за промишленото производство също е важно да се разгледат и данните за продажбите на дребно. Ако и двете се повишават това показва, че има повишено търсене на потребителски стоки. Също така е важно да погледнете нивата на запасите.

  1. Производствени материални запаси

Високите нива на запасите могат да отразяват две много различни неща: или търсенето на инвентар се очаква да се увеличи, или че има текуща липса на търсене.

В първия сценарий предприятията нарочно натрупват запаси, за да се подготвят за увеличение в потреблението през следващите месеци. Ако потребителската активност се увеличава според очакванията фирмите с високи запаси могат да посрещнат търсенето и по този начин да увеличат печалбата си. И двете са добри неща за икономиката.

Във втория сценарий обаче високите запаси отразяват, че доставките надхвърлят търсенето. Не само, че това струва на компаниите пари, но показва, че продажбите на дребно и доверието на потребителите са надолу, което допълнително показва, че предстоят трудни времена.

  1. Продажби на дребно

Продажбите на дребно са особено важен индикатор и са близко свързани с предходните два индикатора. Силни нива тук се отразяват директно в скок на БВП. Когато продажбите бележат ръст фирмите могат да наемат допълнително служители, за да продават и произвеждат повече продукти.

Един недостатък на този индикатор е, че не отчита как хората плащат за покупките си. Ако потребителите теглят заеми, за да придобият стоките, това би могло да сигнализира за предстояща рецесия, ако дългът стане твърде голям за обслужване. Като цяло обаче увеличение в продажбите на дребно показва подобрение на икономиката.

  1. Разрешителни за строеж

Те предоставят възможността за прогнозиране бъдещите нива на предлагане на недвижими имоти. Голям обем тук ни показва, че строителната индустрия ще бъде активна, което означава повече работни места и отново увеличение на БВП.

Но точно както при нивата на запасите, ако са построени повече жилища, отколкото потребителите са готови да купят, това отнема от печалбата на строителите. За да се достигне до парично равновесие цените на жилищата вероятно ще спаднат, което на свой ред кара целия пазар на недвижими имоти да спадне, а не само този на новопостроените жилища.

  1. Жилищен пазар

Спад в цените на жилищата може да означава, че предлагането надхвърля търсенето, че активите са на недостъпни цени или, че цените са надути и трябва да се коригират надолу.

Във всеки случай това има отрицателно въздействие върху икономиката поради няколко ключови причини:

– богатството на собствениците бележи спад;

– броят строителни работни места, необходими за изграждане на нови жилища бележи спад, като по този начин безработицата се увеличава;

– данъците върху имуществото бележат спад, което ограничава държавните ресурси.

Наблюдавайки данните на имотните пазари две от тях са ключови – промяна в стойността на сделките и броя сделки. Спад в продажбите (брой сделки) обикновено показва, че цените също ще спаднат.

  1. Новосъздадени бизнеси

Броят на новите предприятия, влизащи в икономиката, е друг индикатор за икономическо състояние. Според нечии мнения малките предприятия наемат повече служители от по-големите корпорации и по този начин допринасят повече за преодоляването на безработицата.

Освен това малките предприятия могат да допринесат значително за БВП въвеждайки иновативни идеи и продукти, които стимулират растежа. Следователно увеличението в броя на малките предприятия е изключително важен индикатор за икономическото благосъстояние на всяка капиталистическа държава.

  1. Крива на доходността на държавните облигации

Разликата (спредът) между доходността по краткосрочните и дългосрочните (като за спред се взимат най-често 2- спрямо 10-годишни) ценни книжа на правителството също е важен индикатор за посоката на икономиката. От икономическа гледна точка поради индивидуалните времеви предпочитания на индивидите доходността по по-дългосрочните облигации трябва да е по-висока заради времевата стойност на парите. Тук може да прочетете още за това какво ни показва лихвения процент. Има случаи когато тази крива на доходността се обръща, т.е. дългосрочните облигации не носят по-висока доходност от краткосрочните и това е силен индикатор за предстояща криза.

Индикатор за икономическа активност (Lagging Indicator)

За разлика от предишния вид този вид индикатори бележат промяна след съответна такава в икономиката. Макар те обикновено да не ни показват в каква фаза се намира икономиката, те показват как тя се променя с течение на времето и могат да ни помогнат да идентифицираме дългосрочните тенденции. Обикновено са им необходими няколко тримесечия след първоначалната промяна в икономиката, за да регистрират и те промяна.

  1. Брутен вътрешен продукт (БВП)

БВП обикновено е считан от икономистите за най-важният показател за състоянието на една икономика. Той обаче не е безупречен индикатор и подобно на фондовата борса БВП може да бъде подвеждащ поради програми като количествено улеснение и прекомерни държавни разходи. Например следкризистните мерки на правителствата в цял свят най-малкото частично са допринесли за ръст в БВП. Освен това е спорно какво всъщност ни показва номиналния брутен вътрешен продукт, в крайна сметка той просто ни показва какво е станало, а не какво ще се случи. Редица икономисти предпочитат да използват БВП по паритета на покупателната способност. Въпреки всичко БВП е ключов фактор за това дали една държава е в рецесия или не, като тук основното правило е, че когато за две поредни тримесечия наблюдаваме спад в този индикатор, то налице е рецесия.

  1. Доходи и заплати

В една добре работеща икономика печалбите бележат ръст. Когато доходите намаляват обаче, това е знак, че работодателите или намаляват заплати, освобождават работници или ги наемат за по-малък брой часове. Спад в доходите може да отразява и среда, в която инвестициите не се представят добре.

Доходите се разбиват по различни демографски признаци като пол, възраст, етническа принадлежност и ниво на образование, като така се онагледява как се променят заплатите за различните групи.

  1. Равнище на безработицата

Този индикатор ни показва колко души от работната сила си търсят работа. В една здрава икономика равнището на безработица ще бъде между 3% и 5%.

Когато безработицата е висока потребителите имат по-малко пари за харчене, което влияе отрицателно върху търговията на дребно, БВП, имотния и фондовия пазари и други. Държавният дълг може също така да се увеличи чрез програми за стимулиране разходите и помощи за безработни.

Въпреки това, както повечето други индикатори, равнището на безработица може да бъде подвеждащо, защото отразява само частта от безработните, които са търсили активно работа през последните няколко месеца и счита, че тези, които работят на непълно работно време, са наети.

  1. Индекс на потребителските цени (инфлация)

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) се изчислява чрез измерване разходите за основни стоки и услуги, включително превозни средства, медицинско обслужване, професионални услуги, подслон, облекло, транспорт и електроника. По този начин инфлацията се определя от средната цена на кошница от стоки и услуги за определен период от време.

Висок темп на инфлация може да понижи стойността на паричната единица по-бързо, отколкото доходите на потребителите могат да компенсират тази обезценка във валутата. По този начин се намалява покупателната способност на потребителите и спада жизненият им стандарт.

Според някои икономически школи инфлацията не е изцяло лош феномен, особено ако е в съответствие с промените в доходите на потребителите. Това е така, защото се счита, че се насърчават потреблението и инвестирането, което може да помогне за развитието на една икономика. В противен случай стойността на парите, държани в брой ще се обезценява под влиянието на ценовата инфлация.

Дефлацията е обратното на инфлацията, т.е. е състояние, при което цените спадат. Въпреки че за обикновения потребител това звучи като нещо добро, това за мейнстрийм икономистите е индикатор, че икономиката е в лошо състояние. Тя е налице, когато потребителите решат да намалят разходите си и често се дължи на намаляване на паричното предлагане. Това принуждава производителите да намалят цените си, за да отговорят на по-ниското търсене, а това от своя страна ще повлияе на печалбите им и те ще намалеят. Това е мейнстрийм трактовката на икономическите процеси, но тук се пропуска изключително важното условие, че за производителя няма толкова голямо значение какво е нивото на цената, а по-скоро маржът между приходи и разходи какъв е.

  1. Лихвен процент

Лихвеният процент е друг важен индикатор за икономическия растеж. Тук може да прочете статия за него. Основата лихва в една икономика в наши дни се определя централно от институция наречена централна банка и се регулира спрямо фазата на икономиката.

Когато курсът на лихвата е нагоре, както е през 2018 г. В САЩ, банките и другите кредитори трябва да плащат по-високи лихви, за да получат пари. Те, от своя страна, заемат пари на кредитополучателите на по-високи ставки като по този начин последните са по-несклонни да взимат заеми. От друга страна когато лихвите са държани на подпазарни нива (както например са след Голямата рецесия) може да доведат до увеличаване в търсенето на пари, инфлацията, спекулативни решения от страна на индивидите и ултимативно до малинвестиции.

  1. Корпоративни печалби

Корпоративните печалби са свързани с увеличения в БВП, защото отразяват ръст в продажбите или оптимизиране производствения процес на компаниите. Те също така увеличават равнището на фондовата борса, тъй като инвеститорите търсят места за инвестиции на своите доходи. Какво всъщност са печалбите? Възнаграждение за онези предприемачи, които са успели да използват оскъдните икономически ресурси по най-ефективния възможен начин и пазарът, който е съвкупност от всички индивиди ги е възнаградил за това тяхно начинание. Печалбата е налице, когато предприемачът открие, че цените на определени фактори са подценени спрямо потенциалната стойност на продуктите, които тези фактори, след като бъдат употребени, биха могли да възпроизведат. Реалността обаче е такава, че печалбите никога не са гарантирани на свободния пазар и всеки предприемач е предразположен към грешки, които трябва да покрие със собствени средства.

  1. Активи убежища

Златото и среброто често се разглеждат като активи, които съхраняват стойността си и предпазват собствениците при обезценка на валутата или икономическа криза. Когато икономиката е в лош период стойността на тези активи се покачва, защото хората ги търсят с цел да се предпазят от негативната обстановка. Счита се, че имат вътрешнопръсища стойност, тъй като се използват в индустрията, особено среброто, докато например валутите нямат никакво обезпечение. Освен това, тъй като тези метали се оценяват в щатски долари, всеки спад в стойността на валутата води до повишаване цената на металите. По този начин цените на благородните метали могат да бъдат разглеждани като отражение на потребителските настроения към щатския долар и неговото бъдеще.

Като за финал

Тъй като състоянието на икономиката е тясно свързано с потребителските настроения както се вижда от изброените по-горе индикатори, политиците предпочитат да обръщат данните в положителната им светлина или да ги манипулират така, че всичко да изглежда розово. Разбира се колкото и някои икономически анализатори да твърдят, че балон на даден пазар няма, то такива има и то не на един и не в една държава благодарение на някои действия на банковите институции. Поради тази причина за да характеризирате точно състоянието на икономиката трябва да разчитате на собствения си критичен анализ, а не на някой анализатор от Бръшляновата лига.

Имайте предвид, че не бива да се уповавате само на един индикатор и да не вадите прибързани изводи преди да сте видели и голямата картина.

Турция – новата Гърция за Европа

 

worst-currencies-against-usd-2018

Графика №1: Най-зле представящи се валути от началото на 2018 г. спрямо американския долар

Турската лира е една от най-зле представящите се валути спрямо американския долар, като само през август 2018 г. бележи спад от над 30%. В началото на август САЩ наложиха санкции срещу двама турски министри в отговор на задържането на американския пастор Андрю Брънсън, а Анкара отвърна с подобни мерки. Това предизвика тежки няколко сесии за турската лира и спад от 20% само за два дни.

Последните няколко години турската икономика се радва на силен икономически растеж, подобен на китайския и индийския. За разлика от Китай обаче, където икономиката е задвижвана предимно от реинвестиции поради постоянния търговски излишък, турската икономика от своя страна е задвижвана от чуждестранни инвестиции, като по този начин се акумулира голямо количество дългове, обезпечени предимно в чуждестранна валута – долар и евро. Проблемът се появи когато централните банки постепенно спряха с експанзивните си политики и започнаха да увеличават лихвените проценти, в частност ФЕД. Това от своя страна затруднява обслужването на турските заеми и на свой ред подтиква инвеститорите да изтеглят част от средствата си, което води до обезценяване на валутата.

Дори Европейската централна банка показва признаци на тревога относно потенциалното въздействие, което турската лира би могла да има върху банките в еврозоната. Като се има предвид спада в лирата турските компании имат затруднения да обслужват заемите си, не само в евро, но и в местна валута. По този начин валутната криза в Турция, която се превръща в дългова такава, може да се прехвърли във Франция, Испания и Италия. ЕЦБ изразява загриженост, че кредитополучателите не са хеджирани срещу спад в лирата и това да доведе до невъзможност да изплащат задълженията си в чуждестранна валута, които съставляват 40% от активите на турския банков сектор.

exposure-to-turkey

Фигура №2: Експозиция на Европа в Турция

Банките в Испания, Франция и Италия оценяват експозицията си в Турция на почти 140 милиарда евро, повече от всички останали страни взети заедно.

В началото на списъка със застрашени е вторият по големина кредитор в Испания, BBVA, който притежава почти 50% от третата по големина турска банка Turkiye Garanti Bankasi, като приходите, които генерира от южната ни съседка са приблизително 15% от общите приходи на испанската банка. Тези приходи се свиват, тъй като стойността на валутата, в която са деноминирани, турската лира, се срива. Но за BBVA проблем не е само намаляващата стойност на акциите на Garanti Bankasi, а също така и разпадащата се стойност на валутата, в която са деноминирани акциите и бизнеса й. През последните осем години испанската банка е похарчила 6,9 млрд. евро, за да придобие 49,85% от акциите на турските си колеги. Пазарната капитализация на турската банка към началото на септември 2018 г., преизчислена в евро възлиза на 3,37 млрд. евро, а делът на BBVA следователно възлиза на 1,65 млрд. евро.

По подобен начин италианската Уникредит инвестира 2,5 млрд. евро, за да придобие 40,9% от Yapi Kredi, като тази инвестиция губи половината от стойността си според данни към септември 2018 г. Що се отнася до BNP Paribas – 8-мата най-голяма банка в света – от банката заявяват, че техният 72,5%-ов дял в Türk Ekonomi Bankası е ограничен и представлява около 2% от портфейла на банката. Изпълнителният директор на BBVA Карлос Торес Вила, наскоро заяви, че банката няма намерение да напуска Турция въпреки последните политически и финансови сътресения. Нещо повече, Турция има “голям икономически потенциал“ и решението на настоящите проблеми “е в ръцете на правителството”. Но всъщност в това се крие голяма част от проблема. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не проявява интерес към осъществяване на мерките, които международните инвеститори изискват, като например искане за спешна помощ от МВФ, подобно на Аржентина през юни, или намаляване нарастващата му намеса в паричната и икономическа политики на страната.

Ердоган има голям контрол върху икономиката на страната в цел да постигне безкраен икономически растеж чрез непрекъснато задлъжняване, което увеличи нивата на правителствен дълг и дефицит по текущата сметка до опасни нива. Нещо, което рано или късно e рецепта за тежка икономическа рецесия. Турските кредитори направиха същия грешен ход, който и тези на Аржентина и Бразилия, а именно, че американският долар ще бъде все така слаб спрямо останалите валути и че Федералният резерв няма да повиши лихвите. Паричното предлагане продължава да расте с почти двуцифрени темпове, разходите на правителството надвишават намаляващите резерви и изтичането на капитали е налице, тъй като инвеститорите се опасяват, че правителството на Ердоган ще предпочете да въведе капиталови контроли, а не политики за стабилна парична политика. Подобно на Аржентина преди, повишаването на ставките твърде късно не успокоява пазара, когато рискът е капиталов контрол и банкова операция. Увеличаването на лихвите до 18% не насърчава никой в ​​Турция да държи пари в банката, когато рискува да загуби всичките си пари. Цените са се увеличили от 8 на 17,5%, а кризата се е влошила. Тя няма да спре поради леко по-високи тарифи.

Турция се нуждае от мащабна крачка в посока отваряне на институции и пазари, ако иска да върне доверието у инвеститорите. Към момента обаче нищо подобно не се наблюдава, дори точно обратното – усилен държавен контрол върху институциите и задълбочаване на кризата.

Социализмът не работи – кратка икономическа история на Венецуела

Венецуела според официални данни от 2014 г. е държавата с най-големи запаси на петрол. Икономиката й е съставена предимно от тежка промишленост като производство на стомана, алуминий и цимент, като освен тях страната е производител на автомобили.

Откритието на петролни залежи по време на стачка в Маракайбо през 1922 г. дава началото на съвременната история на Венецуела. Десетки чуждестранни компании навлизат в страната с надеждата за реализиране на печалби, което превръща страната в един от водещите износители на петрол през 1928 г., а в края на 30-те години на миналия век тя вече е трета по производство в света след САЩ и СССР. Венецуела се радва на забележително висок растеж на БВП, така че в края на 50-те години реалният БВП на глава от населението на страната е почти колкото този на Западна Германия. През 1950 г. тя е 4-тата най-богата държава по показателя БВП на глава от населението.

Една от най-важните реформи в страната е приемането на Закона за въглеводорода от 1943 г. Това е първата голяма политическа стъпка, предприета с цел придобиване на по-голям държавен контрол върху петролната индустрия. Според новия закон правителството има правото да национализира 50% от печалбите в сферата. Веднъж приет той почти не бива променян чак до 1976 г., годината на национализацията, като само две частични преразглеждания са направени през 1955 г. и 1967 г.

През 1944 г. венецуелското правителство отпуска няколко нови концесии, които насърчават откриването на още петролни полета. Това се дължи главно на увеличеното търсене на петрол, причинено от Втората световна война. Дори след войната търсенето на петрол продължава да се увеличава поради факта, че от 1945 г. до 1950 г. в Съединените щати се наблюдава ръст на автомобилите от 26 до 40 милиона броя. Към средата на 50-те години страните от Близкия изток имат значително по-голям принос на международния петролен пазар, Съединените щати въвеждат квоти за внос на петрол. Налице е свръхпредлагане на петрол и съответен спад в цените на петрола.

Още преди 1976 г. Венецуела предприема няколко стъпки в посока национализация на нефтената си индустрия. През август 1971 г. се приема закон, който национализира индустрията за природен газ в страната. Също през 1971 г. е приет закон, в който се посочва, че всички активи, съоръжения и оборудване, принадлежащи на концесионерите в рамките на концесионните зони или извън тях, трябва да се предоставят безвъзмездно на държавата след изтичане на концесията. Въвежда се и постановление, което гласи, че всички програми за проучване, производство, рафиниране и продажби на петролните компании трябва да бъдат предварително одобрени от съответното министерство. Национализацията на петролната индустрия става официална на 1 януари 1976 г. със създаването на PDVSA – венецуелската държавна нефтена компания. Всички чуждестранни петролни компании, които някога са работили във Венецуела, са заменени от венецуелски компании.

По време на първия президентски мандат на Карлос Андрес Перес (1974 – 1979) неговите политики, а именно национализиране на железопътната и нефтена промишлености, инвестиции в големи държавни промишлени проекти за производство на алуминиева и водноелектрическа енергия, подобряване на инфраструктурата и финансиране на програми за социално подпомагане и стипендии, са изключително амбициозни и довеждат до огромни държавни разходи. Когато цените на петрола през 80-те години бележат срив, икономиката се свива и равнището на инфлация се повишава, като между 1982 и 1986 г. то е между 6 и 12%, а през 1989 г. достига 84% годишно, предизвикано от размирици след съкращения на държавните разходи. През втория си мандат (1989 – 1993) Перес въвежда по-либерални икономически политики и прави пазарите по-свободни, което води до промяна в БВП и след спад от -8,3% през 1989 г., измерителят бележи ръст от 4,4% през 1990 г. и 9,2% през 1991 г. Икономически съветник на президента по това време е Мойзес Наим, като по негова идея се премахват ценовите контроли и закони с цел привличане на чуждестранни инвестиции.

Под президенството на Рафаел Калдера, който наследява Перес, Венецуела бележи годишни темпове на инфлация от 50 до 60%, като през 1996 г. достига до 100%. Броят на хората, живеещи в бедност, се увеличава от 36% през 1984 г. до 66% през 1995 г., като страната претърпява тежка банкова криза  през 1994 г. БВП на глава от населението през 1998 г. е на нивото от 1963 г., с една трета надолу спрямо най-високото ниво от 1978 г.

От избирането му през 1998 г. до смъртта му през март 2013 г. администрацията на покойния венецуелски президент Уго Чавес въвежда в сила икономическата политика, по-известна като „Боливарска революция“. В началото на века, когато цената на петрола скача и предлага невиждани за Венецуела средства от началото на икономическия колапс през 80-те години на миналия век, правителството на Чавес става авторитарно и укрепва своята власт над икономиката, за да получи контрол върху големи количества ресурси. Чавес инициира политики, които водят до бюджетни дефицити, с което бедността в страната започва да се увеличава, а по време на кампанията си преди президентските избори през 2012 г. успява и да утрои дефицита. Поледиците от лошите икономически политики не закъсняват и в страната са налице висока инфлация, лош бизнес климат и риск от фалит, което възспира влизането на чужди капитали в страната. Венецуелското правителство се обръща към Китай, за да финансира недостига от средства.

През 2003 г. се въвежда контрол над цените на около 400 основни храни в опит да се осуети инфлацията, а през март 2009 г. се определят минимални производствени квоти за 12 основни храни, сред които ориз, олио, кафе, захар, мляко, сирене и доматен сос. Тези икономически политики обаче водят до още по-високи темпове на инфлация и по-голям недостиг. Супермаркети биват национализирани, само за да регистрират празни рафтове след това. През 2006 г. правителството на Чавес започва национализация на няколко отрасъла като част от своята политика на преразпределение на богатството и намаляване влиянието на мултинационалните корпорации. В резултат на това производството на стоки намалява. Най-големият частен производител на електроенергия в страната, 82% собственост на американската компания AES Corp, е национализиран през 2007 г. за 740 млн. долара. Оттогава електрическата мрежа на Венецуела страда от случайни сривове в различни райони на страната, а през 2011 г. са регистрирани толкова много сривове, че се въвежда режим на тока. На 3 септември 2013 г. 70% от страната потъва в тъмнина, като 14 от 23-те щата обявяват, че през по-голямата част от деня са нямали електричество. През 2008 г. венецуелското правителство национализира водещата стоманодобивна компания след месеци стачни действия. Като резултат от това продукцията на компанията спада с всяка следваща година.

Венецуелското правителство въвежда няколко нови данъка върху луксозни стоки, целящи да прехвърлят данъчната тежест от бедните към богатите и да контролират инфлацията. През 2012 г. данъчното бреме в страната е на 188-о място от общо 189 държави, а данъкът върху доходите е в размер на 61,7%.

Правителството на Чавес стартира Национален план за развитие на железопътния транспорт, предназначен да създаде 15 железопътни линии в страната с дължина от 13 700 километра до 2030 г. Мрежата се изгражда в сътрудничество с China Railway. Железопътният проект обаче е блокиран, тъй като Венецуела няма нужните средства за довършването му.

Поради гореизброените правителствени политики БВП на Венецуела през 2012 г. е приблизително равен на този през 70-те години на миналия век. След като е избран за президент на страната през 2013 г. Николас Мадуро продължава повечето от съществуващите политики на своя предшественик Уго Чавес. През 2015 г. Венецуела регистрира инфлация от над 100% – най-високата в света към него момент и най-високата в историята на страната. Централната банка преустановява публикуването на данни, но икономистът Стив Ханке от Университета „Джон Хопкинс“ изчислява, че през април тази година (2018) тя е нараснала до почти 18 000%.

Икономическата история на Венецуела е епизод пореден и нагледен пример за провала на социализма като икономическа система.

Как лихвеният процент влияе върху фондовата борса?

Инвестиционната общност и финансовите медии обръщат сериозно внимание на лихвените проценти – цената, която заемополучателят плаща, за да се сдобие с пари – и с основателна причина. Когато Федералната комисия за отворени пазари в САЩ (накратко FOMC), или която и да е друга комисия на централна банка, определя целта за лихвения процент, при който банките заемат и отпускат заеми една на друга, това нейно действие афектира световната икономика като цяло заради статута на американския долар като резервна валута, в това число и американската фондовата борса. Разбирането на връзката между лихвения процент и фондовата борса може да помогне на инвеститорите да разберат как политиката на централната банка може да повлияе на техните инвестиции и следователно да вземат по-добри финансови решения.

Лихвеният процент и неговото влияние върху цената на акциите

Основният лихвен процент движи пазарите. Защо обаче той е толкова значим и каква е неговата функция може да прочетете от тази статия тук. Лихвените проценти, които търговските банки начисляват по кредитите, които предоставят на своите клиенти се сформират почти изцяло от основния лихвен процент в икономиката. За последователите на Австрийската икономическа школа лихвеният процент олицетворява времевите предпочитания на потребителите, а за мейнстрийм икономистите той е просто цената, която централната банка определя в опита й да контролира инфлацията. Увеличавайки го централните банкери се опитват да намалят предлагането на пари, което от своя страна ги прави относително по-скъпи. Обратно, когато намаляват лихвения процент, паричното предлагане се увеличава, което прави заемането на средства по-евтино и лесно начинание, с което се цели насърчаване на потреблението.

Какво се случва, когато лихвените проценти се повишат?

Когато централната банка увеличи основния/базовия лихвен процент това не оказва пряко влияние върху самата фондова борса. Единственият непосредствен ефект е, че за търговските банки е по-скъпо да заемат пари от централната банка. Тъй като им струва повече, те увеличават лихвите, които начисляват на клиентите си. Последните от своя страна са засегнати чрез увеличение на лихвите по кредитни карти, ипотеки, потребителски кредити и т.н., особено ако тези заеми са сключени с променлив, а не фиксиран лихвен процент. Това води до намаляване размера на парите, които потребителите могат да харчат. Бизнесът от своя страна е засегнат по по-непосредствен начин, защото и той заема пари от банките, за да управлява и разширява дейността си. Когато банките правят заемите по-скъпи компаниите не задлъжняват толкова много, тъй като биха плащат по-високи лихви. По-малките разходи могат да забавят очакванията за растеж на компанията; тя може да ограничи плановете си за разширяване на дейността. Също така обаче и при относително високи лихвени нива предпоставките за създаване на зомби компании и сектори, които се създават и разширяват при по-ниски лихвени равнища не биха били налице.

Лихвените проценти и фондовата борса

Ако се счита, че дадено дружество бележи спад в растежа или е по-малко печелившо – или чрез по-високи разходи за дълг или по-малко приходи – очакванията за стойността на бъдещите парични потоци (изчислени чрез метода на дисконтирани парични потоци – Discounted Cash Flow) ще спаднат. При равни други условия това ще понижи цената на акциите на компанията.

Ако достатъчно на брой компании регистрират спад в цената на акциите целият пазар или ключов индекс (напр. Dow Jones Industrial Average, S&P 500) също ще отчете спад. При понижени очаквания за растежа на бъдещите парични потоци на компанията инвеститорите ще получат по-ниска възвръщаемост, което би направило притежаването на акции относително по-нежелано. Освен това то може да се разглежда като твърде рисковано в сравнение с други инвестиции.

Лихвените проценти и пазара на облигации

Лихвените проценти също влияят и върху цените на облигациите. Има обратна връзка между цените на облигациите и лихвените проценти, което означава, че когато лихвените проценти се покачват цените на облигациите спадат и обратно. Колкото по-дълъг е падежът на облигацията, толкова повече ще се колебае във връзка с лихвените проценти.

Когато централната банка е в процес на вдигане основния лихвен процент, държавните ценни книжа често биват разглеждани като доста желана инвестиция. Това е така понеже т.нар. risk-free rate of return (безрискова норма на възвръщаемост) се увеличава, а с това се повишава и общата изискуема доходност на инвеститорите за инвестиране в акции. Повече за безрисковата норма на възвръщаемост може да прочетете тук. Следователно, ако желаната рискова премия намалее (допълнителната доходност, която инвеститорът изисква при инвестиране в акция спрямо облигация, породена от повишения риск), докато потенциалната възвращаемост остане същата или по-ниска, инвеститорите ще установят, че акциите са станали твърде рискови и ще инвестират парите си другаде.

Един начин правителствата и бизнесите да наберат пари е чрез продажбата на облигации. Тъй като лихвените проценти се повишават цената на заемите става все по-скъпа. Това означава, че търсенето на облигации с по-ниска доходност ще спадне, което ще доведе до спад и в цената им. Тъй като лихвените проценти намаляват става по-лесно да се заемат пари, което кара много компании да издават облигации за финансиране на нови начинания. Това ще доведе до увеличаване търсенето на по-високодоходни облигации, което ще доведе и до по-високи цени на облигациите.

Какво се случва, когато лихвените проценти спадат?

Когато растежът в икономиката се забавя централната банка смъква лихвения процент с цел да стимулира финансовата дейност. Инвеститорите и икономистите също гледат на по-ниските лихвени проценти като на катализатор за растеж. Ръст в заемането на чужди средства, следователно увеличено потребление. Потребителите харчат повече, тъй като относително по-ниските лихвени проценти ги подтикват, че най-накрая могат да си позволят да харчат повече. Предприятията ще се радват на възможността да финансират сливания, придобивания, разширяване на дейността на по-ниска цена. По този начин увеличават бъдещия си потенциал за печалба, което на свой ред води до по-висока цена на акциите. Облагодетелствани от ниските ставки на лихвите са компании със стабилни парични потоци и счетоводни баланси, които се възползват от по-евтиното финансиране.

Въздействие на лихвените проценти върху акциите

Промени в лихвените проценти също влияят на психологията на инвеститорите, много важна и отскоро навлязла тема в сферата. Когато централната банка обяви повишение на лихвата, както бизнеса, така и потребителите ще намалят разходите си, което според общото мнение ще доведе до спад в доходите и цените на акциите. От друга страна, при спад в лихвения процент, психологическата нагласа е, че потребителите и бизнесът ще увеличат разходите и инвестициите си, което ще доведе до покачване на цените на акциите.

Бизнес цикълът и по-скоро моментното състояние на икономиката също могат да повлияят на реакцията на пазара. При отслабваща икономика помощта, която централните банкери се опитват да предоставят чрез по-ниски лихви не е достатъчна да компенсира спада в икономическата активност и обратно: към края икономическия бум, когато централната банка повишава лихвения процент с цел да охлади икономиката някои сектори запазват добрите си показатели.

Извод

Макар връзката между лихвения процент и фондовата борса да е сравнително индиректна, те са склонни да се движат в противоположни посоки: като общо правило е, че когато централната банка понижава основния лихвен процент това води до ръст на борсата и обратно. Въпреки всичко това е просто неписано правило и няма никаква гаранция как пазарът ще реагира на промяна в лихвения процент.

Облагодетелствани ли са хората, живеещи в капиталистическа икономика?

Капитализъм е вид икономическа система, при която средствата за производство са частна собственост, т.е. пълна противоположност на една планова система като социализъм или комунизъм, при която средствата са собственост на държавата и партията лидер определя какво, как и по колко ще се произвежда.

Това съвсем накратко обяснение е нужно за тези, които не са наясно какво е капитализъм. Никога никъде не е имало капитализъм в пълното му значение, а именно анархо-капитализъм. Eдни от най-свободно икономическите държави са били САЩ през 19 век, Швеция за периода 1850-1950 г., конституцията на Швейцария също е една от най-либералните (създадена през 1848 г.)  и страната след двете световни войни е една от най-богатите и други. Свободната инициатива и предприемачество са били насърчавани без огромни и ненужни регулации от страна на правителствата, също така преразпределителната функция на последните е била малка поради ниската данъчна тежест върху граждани и фирми. Поглеждайки към данните за това кои са били най-развитите икономики през 1950 г. може да видим и трите държави в топ 10.

gdp-per capita-1950

Графика №1: БВП на главата от населението, 1950 г.

Както е видно от графиката САЩ и Швейцария са на първо и второ място, докато Швеция – на седмо. Интересно е да се отбележи присъствието на Венецуела на четвърто място. Страната е богата на полезни изкопаеми, в частност петрол, чието откриване става през 1922 г. Благодарение на него развитието в страната е стремглаво нагоре и в периода след Втората световна война Венецуела е една от най-богатите страни, желана дестинация за доста имигранти. Какво обаче се обърква и смъква страната с над 90 позиции до около стотната, на която се намира в наши дни? През 1958 г. правителството създава план, който по-късно ще се превърне в картелната организация на страните износителки на петрол – ОПЕК. През 1973 г. страната национализира петролната си индустрия. По време на петролната криза през 80-те години нивата на инфлация в страната бележат голям ръст, достигайки 84% през 1989 г. Броят на живущите в бедност скача от 36% през 1984 г. до 66% през 1995 г. Нивото на БВП на глава от населението през 1998 г. се връща до нивата от 1963 г. и е вече на 74-то място по този показател в цял свят. Най-яркият пример за корелацията между свобода и богатство могат да бъдат двете Кореи – Северна и Южна. Там разликата се вижда и от стотици хиляди километри надморска височина, както се казва.

Друга интересна графика, която онагледява какво капитализмът е успял да ни предостави в течение на 1 век е следната:

from 1900 to 1999 work time required for goods and services

Графика №2: Работно време, необходимо за покупка на избрани стоки и услуги – 1900 спрямо 1999 г.

От нея е видно огромната достъпност на стоки и услуги през 1999 г., които са били или неналични, или изключително скъпи. Данните са взети от Майкъл Кокс и Ричард Алм от книгата Myths of Rich and Poor, стр. 43. Услуги като литър (или галон) гориво, билети за кино, телефонно обаждане са били недостъпни за масата хора. За закупуване на чифт панталони през 1999 г. един човек е нужно да работи 3 часа в сравнение с 9 часа 99 години по-рано. И това е най-малката в относителна стойност промяна. За 100 kW електроенергия през 1999 г. един американец е нужно да работи 14 минути в сравнение със 107 часа и 17 минути през 1900 г. В началото на 20-ти век американското семейство е отделяло ¾-ти от доходите си за храна, дрехи и подслон; през 1999 г. отделя едва 1/3-та от доходите си за тези три разходни пера и дори още повече за данъчни разходи. През 1908 г. американският гражданин е било нужно да работи 2 години, за да закупи среден клас автомобил; 90 години по-късно това би му струвало под 1 година, но разликата в технологиите, съпътстващи двата автомобила е огромна. Капитализмът също така предоставя възможността за все повече и повече свободно време. Средната работна седмица бележи спад от 61 часа през 1870, достига до 48 часа през 1929 г. и е около 34 часа в наши дни. Как се е случило това? Десетилетие след десетилетие работната ръка става по-ефективна, прилагайки различни технологии и усъвършенствайки уменията си. Бидейки по-продуктивни работниците могат да произведат същото количество работа за по-кратко време. С увеличение продуктивността на труда, заслугата за което е изцяло на капитализма чрез капиталовите инвестиции на предприемачите, трудовите възнаграждения също бележат ръст и с това работниците се нуждаят от все по-малко работни часове, за да изхранват семействата си. Конкуренцията на пазара на труда също така е причина и за липсата на детски труд. Докато в началото на 20-ти век на американците се е налагало да работят на пълен работен ден от 13-годишни, то в наши дни това далеч не е така. С увеличение в продуктивността си работниците са успели да пратят децата си да се учат, вместо да работят при сурови условия в нечия фабрика. Правителственото законодателство не премахва детския труд, то просто затвърждава  черно на бяло това, което капитализмът успява да постигне.

БВП е изцяло политически инструмент

Несъмнено най-известният и широко използван показател за макроикономическо представяне е брутният вътрешен продукт. Подобно на много други исторически събития е трудно да се определи кой и кога започва измерването на националния доход. Интересът към счетоводството на национално ниво се появява през деветнадесети век и по-конкретно бързият икономически растеж по време на индустриалната революция поражда интерес към измерване на икономиката.

Макар индустриалната революция да е предизвикала интерес към тази сфера в крайна сметка политическите сили и световните икономически събития оформят БВП като метрика. По време на Голямата депресия британският икономист Колин Кларк и американският му колега Саймън Кузнец се заемат с измерването на националния доход. Сметките на Кузнец сочат двоен спад в икономиката през 1932 г. спрямо 1929 г. Президентът на САЩ по това време Рузвелт цитира тези данни при обявяването на програмата за възстановяване на икономиката. Въпреки че на Кузнец се приписва генерирането на първите сметки за националния доход, то те не отразяват метода, който той е желал да използва. Той е искал да създаде измерител на богатството, а не на производството. Бил е на мнение, че рекламата, финансовата индустрия, спекулативните дейности и някои видове скъпи градски жилища наред с други неща, включително държавните разходи, не трябва да бъдат включвани. Ако обаче производството, генерирано от частните компании бъде в последствие преразпределяно от правителството това би означавало икономически спад. Американската служба по администриране на цените, създадена през 1941 г. констатира, че препоръката за увеличаване на държавните разходи през следващата година е отхвърлена на тази основа.

Следователно от самото си създаване БВП е дефиниран с политически мотиви – да служи на интервенционистка, кейнсианска идеология. Тъй като дефиницията за „национален доход“ се формира от икономистите, това, което представлява „доход“ се определя въз основа на интелектуалния климат заедно с политическите нужди.

Наличието на статистика за националния доход прави управлението му не само осъществимо, но и научно. Новият научен статут както на БВП, така и на кейнсианската икономика насърчава широкото използване и усъвършенстване на националното счетоводство. ООН, МВФ и Световната банка на база размера на БВП определят необходимостта от помощи. Тъй като БВП се превръща в стандартен показател за развитие не е изненада, че много развиващи се страни (на англ. developing country) се противопоставят на опитите за подобряване на БВП по политически причини, защото по този начин няма да имат право на помощи. Ето и няколко от най-поразителните методологични промени в изчисленията на БВП и последиците от тях – БВП на Гана в нощта на 5-ти срещу 6-ти ноември 2010 г. се увеличава с 60%. Причината: статистическата агенция на страната е актуализирала теглото, използвано при изчисляване ценовия индекс за първи път от 1993 г. [1] След подобни корекции Нигерия добавя 89% към БВП през 2014 г., а Кения – 25%.

Тези методологични промени на предишните изчисления на БВП могат да бъдат източник на големи политически и икономически събития. Като например кризата от 1976 г. в Обединеното кралство – министърът на финансите Денис Хейли иска спешен заем от МВФ. При преразглеждането на БВП обаче заявява, че ако от министерството са имали правилните цифри, то никога е нямало да се стигне до заем.

Един от най-важните недостатъци на БВП е неспособността му да отчете иновациите. Увеличенията или намаленията в цените често не са равни на промяната в качеството на продукта. Някои продуктови цени се увеличават, в следствие се увеличава и БВП, но качеството на тези продукти се увеличава по-бързо от цените им. Обратно, някои цени спадат, докато качеството се увеличава експоненциално. Несъответствията в БВП като резултат от иновациите вероятно са значителни. Например софтуерът, телевизията и други стоки от информационната сфера формират 4% от БВП през последните 25 години, докато търсенето с търсачката на Google е изчислено, че носи около 150 милиарда щатски долара годишно. [2]

Икономистите от „Австрийската“ школа не от вчера критикуват увеличението в държавните разходи и как то може много добре да стимулира икономиката и да увеличи БВП, но това е за сметка на погрешни инвестиции. Що се отнася до БВП повече кредит е равнозначно на по-голям растеж. Сегашната методология на БВП насърчава малинвестициите чрез държавно подпомагане на кредиторите.

Независимо от това дали БВП е най-добрият измерител, който към момента имаме, това далеч не е причина да продължаваме да го използваме.

Използвана литература: GDP: A Brief but Affectionate History – Diane Coyle.