Как лихвеният процент влияе върху фондовата борса?

Инвестиционната общност и финансовите медии обръщат сериозно внимание на лихвените проценти – цената, която заемополучателят плаща, за да се сдобие с пари – и с основателна причина. Когато Федералната комисия за отворени пазари в САЩ (накратко FOMC), или която и да е друга комисия на централна банка, определя целта за лихвения процент, при който банките заемат и отпускат заеми една на друга, това нейно действие афектира световната икономика като цяло заради статута на американския долар като резервна валута, в това число и американската фондовата борса. Разбирането на връзката между лихвения процент и фондовата борса може да помогне на инвеститорите да разберат как политиката на централната банка може да повлияе на техните инвестиции и следователно да вземат по-добри финансови решения.

Лихвеният процент и неговото влияние върху цената на акциите

Основният лихвен процент движи пазарите. Защо обаче той е толкова значим и каква е неговата функция може да прочетете от тази статия тук. Лихвените проценти, които търговските банки начисляват по кредитите, които предоставят на своите клиенти се сформират почти изцяло от основния лихвен процент в икономиката. За последователите на Австрийската икономическа школа лихвеният процент олицетворява времевите предпочитания на потребителите, а за мейнстрийм икономистите той е просто цената, която централната банка определя в опита й да контролира инфлацията. Увеличавайки го централните банкери се опитват да намалят предлагането на пари, което от своя страна ги прави относително по-скъпи. Обратно, когато намаляват лихвения процент, паричното предлагане се увеличава, което прави заемането на средства по-евтино и лесно начинание, с което се цели насърчаване на потреблението.

Какво се случва, когато лихвените проценти се повишат?

Когато централната банка увеличи основния/базовия лихвен процент това не оказва пряко влияние върху самата фондова борса. Единственият непосредствен ефект е, че за търговските банки е по-скъпо да заемат пари от централната банка. Тъй като им струва повече, те увеличават лихвите, които начисляват на клиентите си. Последните от своя страна са засегнати чрез увеличение на лихвите по кредитни карти, ипотеки, потребителски кредити и т.н., особено ако тези заеми са сключени с променлив, а не фиксиран лихвен процент. Това води до намаляване размера на парите, които потребителите могат да харчат. Бизнесът от своя страна е засегнат по по-непосредствен начин, защото и той заема пари от банките, за да управлява и разширява дейността си. Когато банките правят заемите по-скъпи компаниите не задлъжняват толкова много, тъй като биха плащат по-високи лихви. По-малките разходи могат да забавят очакванията за растеж на компанията; тя може да ограничи плановете си за разширяване на дейността. Също така обаче и при относително високи лихвени нива предпоставките за създаване на зомби компании и сектори, които се създават и разширяват при по-ниски лихвени равнища не биха били налице.

Лихвените проценти и фондовата борса

Ако се счита, че дадено дружество бележи спад в растежа или е по-малко печелившо – или чрез по-високи разходи за дълг или по-малко приходи – очакванията за стойността на бъдещите парични потоци (изчислени чрез метода на дисконтирани парични потоци – Discounted Cash Flow) ще спаднат. При равни други условия това ще понижи цената на акциите на компанията.

Ако достатъчно на брой компании регистрират спад в цената на акциите целият пазар или ключов индекс (напр. Dow Jones Industrial Average, S&P 500) също ще отчете спад. При понижени очаквания за растежа на бъдещите парични потоци на компанията инвеститорите ще получат по-ниска възвръщаемост, което би направило притежаването на акции относително по-нежелано. Освен това то може да се разглежда като твърде рисковано в сравнение с други инвестиции.

Лихвените проценти и пазара на облигации

Лихвените проценти също влияят и върху цените на облигациите. Има обратна връзка между цените на облигациите и лихвените проценти, което означава, че когато лихвените проценти се покачват цените на облигациите спадат и обратно. Колкото по-дълъг е падежът на облигацията, толкова повече ще се колебае във връзка с лихвените проценти.

Когато централната банка е в процес на вдигане основния лихвен процент, държавните ценни книжа често биват разглеждани като доста желана инвестиция. Това е така понеже т.нар. risk-free rate of return (безрискова норма на възвръщаемост) се увеличава, а с това се повишава и общата изискуема доходност на инвеститорите за инвестиране в акции. Повече за безрисковата норма на възвръщаемост може да прочетете тук. Следователно, ако желаната рискова премия намалее (допълнителната доходност, която инвеститорът изисква при инвестиране в акция спрямо облигация, породена от повишения риск), докато потенциалната възвращаемост остане същата или по-ниска, инвеститорите ще установят, че акциите са станали твърде рискови и ще инвестират парите си другаде.

Един начин правителствата и бизнесите да наберат пари е чрез продажбата на облигации. Тъй като лихвените проценти се повишават цената на заемите става все по-скъпа. Това означава, че търсенето на облигации с по-ниска доходност ще спадне, което ще доведе до спад и в цената им. Тъй като лихвените проценти намаляват става по-лесно да се заемат пари, което кара много компании да издават облигации за финансиране на нови начинания. Това ще доведе до увеличаване търсенето на по-високодоходни облигации, което ще доведе и до по-високи цени на облигациите.

Какво се случва, когато лихвените проценти спадат?

Когато растежът в икономиката се забавя централната банка смъква лихвения процент с цел да стимулира финансовата дейност. Инвеститорите и икономистите също гледат на по-ниските лихвени проценти като на катализатор за растеж. Ръст в заемането на чужди средства, следователно увеличено потребление. Потребителите харчат повече, тъй като относително по-ниските лихвени проценти ги подтикват, че най-накрая могат да си позволят да харчат повече. Предприятията ще се радват на възможността да финансират сливания, придобивания, разширяване на дейността на по-ниска цена. По този начин увеличават бъдещия си потенциал за печалба, което на свой ред води до по-висока цена на акциите. Облагодетелствани от ниските ставки на лихвите са компании със стабилни парични потоци и счетоводни баланси, които се възползват от по-евтиното финансиране.

Въздействие на лихвените проценти върху акциите

Промени в лихвените проценти също влияят на психологията на инвеститорите, много важна и отскоро навлязла тема в сферата. Когато централната банка обяви повишение на лихвата, както бизнеса, така и потребителите ще намалят разходите си, което според общото мнение ще доведе до спад в доходите и цените на акциите. От друга страна, при спад в лихвения процент, психологическата нагласа е, че потребителите и бизнесът ще увеличат разходите и инвестициите си, което ще доведе до покачване на цените на акциите.

Бизнес цикълът и по-скоро моментното състояние на икономиката също могат да повлияят на реакцията на пазара. При отслабваща икономика помощта, която централните банкери се опитват да предоставят чрез по-ниски лихви не е достатъчна да компенсира спада в икономическата активност и обратно: към края икономическия бум, когато централната банка повишава лихвения процент с цел да охлади икономиката някои сектори запазват добрите си показатели.

Извод

Макар връзката между лихвения процент и фондовата борса да е сравнително индиректна, те са склонни да се движат в противоположни посоки: като общо правило е, че когато централната банка понижава основния лихвен процент това води до ръст на борсата и обратно. Въпреки всичко това е просто неписано правило и няма никаква гаранция как пазарът ще реагира на промяна в лихвения процент.

Advertisements

Какво ни показва лихвеният процент?

Според мейнстрийм икономикса централната банка е ключовият фактор при определяне нивото на лихвения процент. Определяйки краткосрочните лихвени проценти и на база очакванията в бъдещия курс на лихвената й политика тя влияе върху цялата структура на лихвените проценти. От това следва, че икономическите играчи почти нямат каквото и да е участие в този процес и просто механично нагласят очакванията си относно бъдещата политика на централната банка.

Времевото предпочитание у индивида

Едни от най-видните представители на Австрийската икономическа школа, а именно Карл Менгер и Лудвиг фон Мизес предлагат друг прочит на ситуацията и стигат до извода, че движещата сила при определянето на лихвения процент не е централната банка, а времевите предпочитания на отделния индивид. Една стока в настоящето е с по-висока стойност за индивида спрямо същата тази стока, но в бъдещ времеви момент. Това означава, че сегашните стоки се оценяват с премия спрямо бъдещи стоки. Това произтича от факта, че даден заемодател/кредитор се отказва от някои ползи в настоящето и изисква бъдеща премия, за да предостави заем на кредитоискателя.

Нека вземем хипотетичен пример с индивид, който разполага със средства, които са достатъчни само за неговото физическо оцеляване. Твърде вероятно е той да не е склонен да предостави незначителните си средства. Цената (ползите, от които се отказва), която той би платил може дори да му струва живота и следователно дори ако му бъде предложен много висок лихвен процент той най-вероятно не би кредитирал никого. В момента, в който е налице увеличение в неговото богатство разпределянето на част от богатството му за кредитиране би повлияло в по-малка степен на живота и благосъстоянието му. От това можем да заключим, че всичко, което води до разширяване реалното богатство на индивидите води и до спад на лихвения процент (т.е. до намаляване на премията на настоящите стоки спрямо бъдещите такива). И обратно – факторите, които подкопават експанзията на богатството водят до по-висок лихвен процент.

Времевото предпочитание и търсенето на пари

В паричната икономика времевите предпочитания на отделните индивиди се реализират чрез търсенето и предлагане на пари. Намаляването на времевите предпочитания (т.е. спад на премията на настоящите стоки спрямо бъдещите), повлияно то увеличение в богатството ще доведе до по-голяма готовност да се отпускат заеми и да се инвестират пари, а по този начин и до спад в търсенето на пари.

Обратното ще се случи при спад в реалното богатство. Хората няма да имат желание да отпускат заеми и да инвестират, като по този начин ще увеличават търсенето си на пари в сравнение с предишната ситуация. При равни други условия налице е спад в паричната ликвидност и търсенето на други активи, като по този начин цените на последните спадат, а доходността се повишава.

Какво ще се случи с лихвените проценти в резултат на увеличено паричното предлагане? Увеличаването на предлагането на пари означава, че лицата с нетен прираст в паричните си наличности са по-богати. Следователно са с по-голяма готовност за инвестиране и кредитиране. Увеличение в кредитирането и инвестициите означава спад в търсенето на пари от страна на заемодателя/инвеститора. Следователно увеличението в паричното предлагане, в съчетание със спад в търсенето на пари водят до паричен излишък, който на свой ред води до по-високи цени на активите и понижава доходността им.

С течение на времето ръст в ценовата инфлация, породен от увеличение в паричното предлагане започва да подкопава благосъстоянието на хората и това води до общото повишение на техните времеви предпочитания. Това от своя страна намалява склонността на последните за инвестиции и кредитиране, т.е. повишава търсенето на пари и намалява паричния излишък, оказвайки натиск върху лихвените проценти да вървят нагоре.

Парична политика и реално богатство

В съвременната икономика ключовият фактор, който влияе върху темпа на реалното нарастване на богатството, е паричната политика на централната банка. Разхлабената (ниски лихвени проценти) монетарна политика понижава реалното богатство и покупателната способност на парите. Можем да заключим, че ръст на ценовата инфлация в резултат на увеличение в паричното предлагане и последващ спад в реалното богатство е фактор, който поставя началото на общо повишение на лихвените проценти. И обратно – спад на ценовата инфлация в резултат на рестриктивна парична политика и увеличение на реалното богатство подтиква към спад в лихвените проценти.

Безрискова норма на възвръщаемост

Какво е това понятие “безрисковата норма на възвръщаемост“ и съществува ли в реалността? Една от най-важните взаимовръзки за всеки инвеститор е тази между поетия риск и очакваната доходност. Тази връзка е винаги пропорционална, т.е. колкото по-голям е поетият риск, толкова повече очакваната (реалната може да е съвсем друга) доходност е по-голяма (виж фигура 1). Знаейки вече, че колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма би била доходността може да се върнем на темата на тази статия. Безрисковата норма на възвръщаемост е теоретичната норма на възвръщаемост на инвестиция с нулев риск. Тя представлява лихвата, която инвеститорът би очаквал от абсолютно безрискова инвестиция за определен период от време. На практика обаче безрискова възвръщаемост можем да кажем, че не съществува, защото дори най-безопасните инвестиции носят малък риск със себе си. Възвръщаемостта по краткосрочните държавни ценни книжа на развита икономика се приема от финансисти за безрискова норма на възвръщаемост и база за оценка на финансови активи с най-различни модели. Най-често това са 3-месечните съкровищни американски бонове (Treasury Bill).

riskgraph

Фигура 1: Взаимовръзка риск – доходност

Реална или не безрисковата норма на възвръщаемост е един от най-основните компоненти на съвременните финанси. Много от най-известните теории в областта на финансите – моделът за оценка на капиталовите активи (CAPM), модерната портфейлна теория (MPT) и моделът Black-Scholes за оценка на опции, измежду най-широкоизползваните, използват безрисковия лихвен процент като основен компонент, от който се получават други оценки. Безрисковият актив се прилага само на теория, но действителната му сигурност рядко се поставя под въпрос, докато събитията не надхвърлят обичайните ежедневни нестабилни пазари.

Риск

Терминът риск се свързва със статистически измерители като стандартно отклонение, което показва отклонение от средна величина. И докато според Насим Талеб това е достатъчно добър измерител на риск в някои случаи (например височина или тегло), то в такива, които са следствие на социални взаимоотношения със сигурност не е. Финансовите пазари са следствие от точно такива взаимоотношения и последствията от големите отклонения от средното ниво носят далеч по-големи последствия от тези, които инструменти като нормалното Гаусово разпределение показва.

Рискът от неизпълнение също трябва да се отчете, който в този случай е рискът правителството на САЩ да не изпълни задълженията си по дълга. Американското правителство може да обещае сигурността на дълга си по много начини, но реалността е, че американският долар вече не е подкрепен от злато, така че единствената истинска сигурност на дълга му е способността на правителството да прави плащанията от текущите салда или данъчни приходи.

Има още един аспект на безрисковия актив. Например икономическата среда е такава, че е налице голям дефицит финансиран чрез дълг, а сегашната администрация планира да намали данъците и да предостави данъчни стимули както на физически лица, така и на компании, за да стимулира икономическия растеж. Ако този план се предложи от дадена корпорация в условията на нейните бюджетни разчети (налице е икономическа загуба и допълнително се увеличават разходите и същевременно с това се очаква спад в приходите), то тя надали ще успее да убеди инвеститорите да повярват в светлото й бъдеще. Това само по себе си е пример, че е невъзможно да се използват други варианти освен краткосрочни държавни ценни книжа като безрискова норма на възвръщаемост. Това е така по ред причини:

  • Правителствата събират данъци, които не са доброволни, а задължителни плащания и неплащането им води до нежелани последствия;
  • Правителствата могат да се финансират директно от централната банка (ако не е налице паричен съвет, който да възпрепятства това);
  • Законното платежно средство е именно валутата, която централната банка емитира, а не корпоративна облигация.

В сравнение с която и да е корпорация правителственият дълг е по-безрисков, то много по-трудно може да обяви фалит, но това далеч не невъзможно. Затова и безрисков актив на практика няма, това е само една теоретична постановка.

Светкавичната мрежа – идеята, която може да направи Биткойн широкоупотребявано платежно средство

Блокчейн технологията е считана от немалко на брой хора за революционна, но въпреки това тя все пак си има своите недостатъци. Първата и най-популярна криптовалута, а именно биткойнът, освен считан за революционен и премахващ нуждата от банков посредник, е бавен и скъпоструващ. Драстичният скок в цената през 2017 г. го направи атрактивен за спекуланти и хора, желаещи да забогатеят възможно най-бързо (get-rich-quick). Целта на тази публикация не е да анализирам каква трябва да е неговата цена, дали ще върви нагоре или ще се срине, понеже е измама или балон, а по-скоро относно това има ли бъдеще като платежно средство. Вече има една статия в блога ми по тази тема, макар и не лично моя – линк. Тепърва предстои да видим дали биткойнът ще изпълнява функцията на пари в едно общество, засега е ясно само, че има голяма пречка пред това му начинание и никой не може да каже със сигурност какво ще стане ако тази пречка бъде преодоляна.

Ако в момента ми се наложи да изпратя биткойни на някого, той ще ги получи след няколко часа, а самият аз ще трябва да платя немалка такса за транзакцията. Всяка идея, която може да реши този т.нар. проблем със скалируемостта (scalability) заслужава вниманието. Светкавичната мрежа (Lightning Network) е една от тези идеи, но преди да видим решението на проблема, трябва да разберем какво представлява той.

Защо блокчейнът е бавен?

Представете си блокчейнът като регистър. В него се съхраняват няколко страници (блокове), като във всяка от тях са записани няколко транзакции. Когато се достигне до момента, в който една страница се напълни с транзакции, тя трябва да бъде добавена в регистъра, преди те да започнат да се записват на следващата страница.

Преди страницата (блока) да бъде добавена към регистъра (веригата/chain), следват процедури, които удостоверяват, че всички в мрежата са съгласни, че тази страница съдържа това, което би трябвало да съдържа. Този процес отнема около 10 минути за всеки блок. Транзакцията съдържа информация както за изпращача, така и за получателя, за размера на изпратеното и за таксите по осъществяването й. Можете да платите и „подтикнете“ миньорите да включват Вашата транзакцията в някой от изкопаните блокове възможно най-скоро. Изцяло от Вас зависи колко сте склонни да заплатите, за да ускорите процеса, но колкото по-висока такса заплатите, толкова по-бързо транзакцията ще стане факт. Във всеки един даден момент има няколко транзакции, които трябва да бъдат записани на текущата страница (блок). Миньорите, т.е. работещите в мрежата компютри, трябва да решат коя от наличните транзакции да включат в новоизкопания блок. Как избират коя да включат? Сравнявайки коя ще им донесе най-висока награда, тоест има най-висока заложена такса. Ако има достатъчно транзакции с по-висока такса от Вашата, то изпратените от Вас средства ще трябва да почакат до изкопаването на следващия блок. Това чакане може да продължи няколко часа. Колкото по-голяма такса платите, толкова по-бързо преводът ще бъде осъществен. Това е причината блокчейните да са бавни и скъпи. И тук идва ред на идеята, която цели да премахне този проблем – светкавичната мрежа, идея дело на Blockstream.

Какво представлява Светкавичната мрежа?

Идеята зад нея е, че не всички транзакции трябва да бъдат записвани в Блокчейна. Представете си, че си разменим няколко транзакции помежду си. По този начин можем да заобиколим записването им върху регистъра (Блокчейн) и да ги държим извън веригата (chain). Как работи това с най-прости думи? Отваряме нещо наречено „платежен канал“ между нас и то ще бъде записано в блока. Така можем да извършваме неопределен брой транзакции в този платежен канал и той може да остане отворен за определен период от време – часове, дни, седмици, дори десетилетия. Единственият момент, в който той ще докосне Блокчейна е когато решим да го затворим. Използвайки идеята за платежен канал, можем да създадем мрежа от подобни канали, които няма да налагат използването транзакции в Блокчейн. Представете си три персонажа – Иван, Пешо и Митко. Ако Пешо има отворен платежен канал поотделно както с Иван, така и с Митко, то Иван може да изпрати пари на Митко чрез Пешо. Това е идеята зад Светкавичната мрежа. Тъй като транзакциите няма да докосват Блокчейна, те ще се осъществяват със светкавична скорост. Всичко ще се извършва в платежните канали.

Какво представляват платежните канали?

Платежните канали са като сейф, в който двама души вкарват еднакво количество пари, като и двамата поставят ключалка. Процесът на поставяне на еднакво количество средства в този сейф е записан в Блокчейна под формата на „отваряне на транзакция“ и по този начин платежният канал е отворен между двете страни. Идеята зад заключването е да не може нито един от участниците да ги похарчи. Представете си, че Иван и Митко вкарват по 10 биткойна в такъв общ сейф. Да предположим, че Иван иска да изпрати 2 биткойна на Митко, как ще стане това? За да го направи, Иван изпраща в сейфа „обещание за собственост“ за тези 2 биткойна на Митко. След този трансфер, ако сейфът се отключи, то Иван ще може да получи 8 биткойна, а Митко – 12. На следващия ден Митко пожелава да изпрати 1 биткойн на Иван. Той ще направи абсолютно същото, ще изпрати „обещание за собственост“ за 1 биткойн на Иван. След тези две трансакции, ако сейфът бъде отворен, Иван ще може да претендира за 9 биткойна, а Митко – за 11. За да обобщим – платежният канал е комбинация между обединяването на пари и размяна на обещания за собственост по съгласуван от участниците начин. Ако някога някой от тях пожелае да затвори канала, той може да го направи. Затварянето на канала представлява отваряне на сейфа и изкарване на парите от него. Отварянето му се случва върху Блокчейна, където завинаги се записва кой каква част от сейфа получава. Истинската сила на платежните канали може да бъде разкрита, когато двама или повече участници започнат да работят заедно, за да формират Светкавичната мрежа. С този тип платежни канали, огромна част от транзакциите могат да бъдат свалени от Блокчейн мрежата и да се извършват извън нея. Към 25.02.2018 г. в мрежата функционират 877 нода и около 1700 платежни канала. Капацитетът на възможните трансакции в мрежата десетки хиляди долара.

Светло бъдеще?

Преди няколко дни криптоборсите Coinbase и Bitfinex обявиха, че ще въведат SegWit. SegWit е технология, която намалява големината на една Биткойн транзакция и така позволява повече от тях да се поберат в един блок. Също така  е нужна и за добрата работа на Lightning Network (на теория не е нужна, но при нейно отсъствие последната е доста по-неефективна). При евентуално въвеждане и на двете, макар  Андреас Антонопулос да не смята това за възможно, двата най-големи недостатъка на криптовалутата биха били елиминирани до голяма степен.

Използван източник: cointelegraph.com

Размерът на американските акции, изкупени обратно за първите 45 дни от годината достигна рекордните 170,8 млрд. долара

Публично търгуваните компании в САЩ изкупуват обратно акциите си с рекордни темпове в очакване данъчната реформа на администрацията на Тръмп да помогне на пазара да се върне на рекордните си нива от януари. След подписването на данъчната реформа от страна на президента компаниите обявиха около 170,8 млрд. долара за изкупуване на акции. Бумът, подхранван от промените в данъчното законодателство би могъл да изстреля цените на акциите до още по-високи нива, а това да доведе до увеличение и на коефициента „цена – печалба“ (P/E).

Cisco например, според данни на B. Riley Financial, имат 68 милиарда долара извън САЩ и ще използват 25 милиарда от тях с цел да изкупят част от акциите си. Анализатори от Birinyi Associates, които проследяват размера на обратните изкупувания от 80-те години насам, заявяват, че тазгодишното ниво на изкупувания от началото на годината до 15 февруари е рекордно, изпреварвайки това от 2016 г. – 170,8 спрямо 147,2 млрд. долара, когато пазарите реагират на около 14%-на корекция. Неоспорим факт е, че компаниите разполагат с високи нива на ликвидност, които могат да използват за обратно изкупуване на акциите си.

С новоприетата данъчна реформа, намалявайки корпоративния данък от 35% на 21% властимащите се стремят да подтикнат дружествата да плащат корпоративни данъци отново в САЩ. Демократите, бидейки критични към законопроекта базират своето неодобрение към хипотезата, че тези пари ще бъдат използвани за обратното изкупуване на акции и допълнително облагодетелстване на акционерите, а не за капиталови разходи или подобряване заплащането на работниците.

На второ място след Cisco е Wells Fargo, които са изкупили свои акции на стойност 22,6 млрд. долара, а топ3 допълва Pepsi с 15 милиарда долара. Други компании, които обявиха обратно изкупуване на свои акции са Amgen с 10 милиарда долара, Alphabet – 8,6 милиарда долара, Visa, – 7,5 милиарда долара, eBay и Mondelez – 6 милиарда долара и други.

us-buybacks-record-high

Графика №1: Размер на обратно изкупени акции в САЩ за първите 45 дни от годината (в млрд. долари)

За какво всъщност може да бъде използван този свободен кеш, който компаниите ще върнат отново в страната? Ако успеят да го използват разумно би било страхотно. Опциите им са изплащане на дивидент, обратно изкупуване на акции или инвестиция (в разрастване на бизнеса или сливане и придобиване). Разумно би било инвестиране в нещо, което да спомогне за увеличаване приходите на дадената компания. Единствено когато дадена компания има ликвидни средства и същевременно няма достатъчно рентабилни проекти, в които да инвестира, обратното изкупуване на собствени акции може да се окачестви като разумно решение. Това действие сигнализира на инвеститорите, че компанията е уверена в позитивното си развитие. От друга страна обаче подобно действие може да поддържа изкуствено високо цената на акциите на компанията. За инвеститорите, които търсят стойност (value investing) е по-добре дадената компания да е фокусирана върху това да реинвестира тези средства, отколкото борсовата цена да се превръща в самоцел. Тези инвеститори се интересуват повече от това дали компанията показва добри резултати, което би провокирало съответното поскъпване в цената на акциите, отколкото от изкуственото поддържане на високи цени.

Могат ли ли фондовите борси непрекъснато да растат?

Фондовите борси са гореща тема в медийното пространство последните няколко дни. Дау Джоунс отчете най-големия си еднодневен спад от 2008 г. насам в понеделник – 1175 пункта или 4.6%. За последната седмица индексът се срина с 5,2% до 24 190,90 пункта. За S&P 500 седмицата също завърши със спад от 5,2%, а Nasdaq затвори седмицата с понижение от 5,1 на сто. В Европа положението бе същото. Паневропейският Stoxx 600 бележи спад от 4,2 на сто за седмицата, германският DAX финишира седмицата на ниво от 12 107,48 пункта, което е спад от 5,5% за седмицата, във Франция САС 40 отчете седмичен спад от 5,3 на сто, а лондонският FTSE 100 отбеляза понижение от 4,2% спрямо края на миналата седмица. Притесненията, че краят на евтините пари е съвсем близко, страховете от възобновяване на инфлацията и спекулациите за евентуална необходимост от затягане на паричната политика от страна на централните банки карат много инвеститори да преосмислят нагласата си. Също така немалко от инвеститорите нe ca ставали свидетели на период на високи лихвени проценти.

Цените по време на растяща икономика бележат спад, а не ръст.

Фондовият пазар не работи така, както повечето хора мислят. Общоприетото убеждение е, че бумът на фондовия пазар е отражение на развиващата се икономика: тъй като икономиката расте компаниите генерират повече пари и стойността на акциите им се увеличава в съответствие с увеличението в тяхната вътрешноприсъща стойност. Основното допускане, което лежи в основата на това убеждение е, че потреблението е двигател на икономическия растеж. Спадът на борсата от друга страна, се дължи на спад в потреблението – поради инфлация, покачващи се цени на петрола, високи лихвени проценти или без никаква причина – което води до намаляване на печалбите на бизнеса и увеличаване на безработицата. Каквато и да е предполагаемата причина, отслабващата икономика води до спад в приходите на компаниите и до по-ниски от очакваните бъдещи доходи, което води до спад в цените на акциите. Това разбиране за пазарите е технически коректно, разгледано повърхностно, но е погрешно възприето, защото се основава на грешни финансови и икономически теории.

Всъщност, единствената реална сила, която в крайна сметка кара фондовия или който и да е друг пазар да расте в по-дългосрочен план, е количеството пари в икономиката. Акциите бележат ръст когато има инфлация на паричното предлагане (т.е. повече пари в икономиката и на пазарите).

Основният виновник за поскъпващите цени

Общото ниво на цените може да се увеличи само ако количеството пари в икономиката се увеличи по-бързо от количеството стоки и услуги. В страни, претърпяващи икономически спад цените могат да се повишат при спад в предлагането на стоки и услуги, докато в същото време паричното предлагане остава същото или дори се повишава.

Когато предлагането на стоки и услуги расте с по-големи темпове от това на парите – както през по-голямата част от 19 век в САЩ, единичната цена на всяка стока или услуга намалява. Джордж Райсман ни предоставя формула за изчисляване цените в една икономика[1]. Във формулата цената (P) се определя от търсенето (D), разделено на предлагането (S). Формулата ни показва, че е математически невъзможно съвкупните цени да нарастват по някакъв начин, различен от (1) увеличаване на търсенето или (2) намаляване на предлагането; т.е. или чрез повече средства, изразходвани за закупуване на стоки, или по-малко продадени стоки и услуги в икономиката. Същата формула може да се приложи и към цените на активите – акции, облигации, къщи, нефт и т.н. Както друг икономист от Австрийската школа пише

„Невъзможно е печалбите на по-голямата част от компаниите да се повишат без увеличение в паричното обръщение (чрез създаване на нов кредит или харчене на спестявания)” [2]

Връщайки се към фондовия пазар – вече е видно, че пазарът не може непрекъснато да расте, не и без съдаване на нов кредит. Съществуват и други начини, по които пазарът може да бележи ръст, но те са временно явление. Например увеличение в нетните спестявания, включващи в себе си по-малко разходи за потребителски стоки и повече за инвестиция на фондовия пазар (което води до по-ниски цени на потребителските стоки). Същото важи и за намаление в данъчните ставки. Това би било временно въздействие. Единственият източник на непрекъснат растеж на който и да е пазар е новосъздаденият банков кредит.

Връзката между икономиката и фондовия пазар

Основната връзка между фондовия пазар и икономиката като цяло е, че увеличение в паричното предлагане стимулира едновременно БВП и фондовия пазар. Прогресираща икономика е тази, в която с течение на времето се предлагат повече стоки и услуги. Истинското богатство не са парите, а създадените стоки и услуги. Колкото повече хладилници, компютри, автомобили, храна, дрехи, лекарства  и т.н. имаме, толкова по-богати сме. Както вече видяхме, ако стоките биват произвеждани по-бързо от парите, цените ще паднат. При константо парично предлагане заплатите ще останат на същото ниво при ценови спад, защото предлагането на стоки ще се увеличи, а това на работници не. Ако производителността бележи ръст стоките стават по-евтини в реално изражение. Очевидно е, следователно, че в една растяща икономика ценовото равнище е в посока надолу. Независимо от количеството стоки и услуги в една икономика, ако паричното предлагане е константа, единствените пари, които могат да бъдат похарчени в икономиката са тези, които съществуват. Само по себе си това разкрива, че БВП не ни казва много за броя на действително произведените стоки и услуги; той само ни показва, че неговият ръст се дължи на паричното предлагане, тъй като увеличение в БВП е математически възможно само ако цената на отделните произведени стоки нараства до известна степен. В противен случай при константно парично предлагане общата стойност на приходите, които компаниите печелят – общата стойност на всички произведени стоки – и самият БВП непременно ще останат на едно ниво година след година.

Ако нивото на инфлацията е достатъчно високо цените на автомобилите втора ръка щяха да се покачват като тези на новите коли, само че с по-бавни темпове. Приложено на фондовия пазар, ако паричното предлагане е константа, общата сума на всички акции (борсов индекс) не може да расте нагоре. Освен това, ако печалбата на компанията не се е увеличила, няма да има увеличение на печалбата за акция (EPS).

В икономика, където паричното предлагане е константа, нивата на борсовите индекси ще останат приблизително постоянни. И като цяло предприятията ще продават по-голям обем стоки на по-ниски цени, а общите им приходи ще останат същите. Също така предприятията като цяло ще купуват повече стоки на по-ниски цени, запазвайки спредът между приходи и разходи, което ще запази наличието на печалба. При тези обстоятелства капиталовите печалби (печалбата от купуването на ниски цени и продаването на по-високи) могат да се осъществяват само при активно портфейлно инвестиране – чрез инвестиране в компании, които разширяват пазарния си дял, предлагат нови продукти на пазара и т.н., като по този начин пропорционално генерират повече приходи и печалби за сметка на онези компании, които са по-малко иновативни и ефективни. Тъй като средната стойност на акциите на компаниите няма да се увеличи, повечето от печалбите ще бъдат под формата на дивиденти.

Принудително инвестиране

Тъй като вече видяхме, че нито фондовият пазар, нито БВП могат да растат без увеличение в паричното предлагане, сега ясно можем да разберем, че една растяща икономика не се състои нито от растящ БВП, нито от растящ фондов пазар. Това не означава, че няма връзка между генерираните печалби на компаниите и тяхната стойност на фондовата борса в днешните инфлационни времена, а че параметрите на тази връзка – коефициентите за печалба и пазарната капитализация като процент от БВП – са доста гъвкави и се променят във времето.

Цената на акциите, къщите, златото и т.н. не се покачва; тя единствено запазва своята стойност по-добре, отколкото тази на хартиените пари, тъй като нейното предлагане не се увеличава толкова бързо. Ако не се печатаха толкова пари от правителствата и от банките стоките щяха да стават по-евтини с напредване на времето и нямаше да имаме нужда от много пари за пенсиониране. Но към момента сме принудени да инвестираме, за да запазим постоянна покупателната си способност в съвременния период на парична и ценова инфлация. До степента, до която някои от нас дори се доближават до успеха, ние все още сме натиснали по-далеч, като натрупахме „печалбите“ си. Цялата система на инфлацията е единствено с цел кражба и преразпределение на богатството. В свят, който отсъства от правителствените печатници и данъците върху имуществото, армиите на инвестиционните съветници, администраторите на пенсионни фондове, планиращите имоти, адвокатите и счетоводителите, свързани с нас, които ни помагат да планираме бъдещето, най-вече няма да съществуват. Тези хора вместо това биха били наети в други отрасли, произвеждащи стоки и услуги, които наистина биха увеличили стандарта ни на живот.

Паричното предлагане увеличава маржа на печалбата

Новонапечатаните пари от централната банка в по-голямата си част оказват влияние върху променливи като печалба, приход и паричен поток. Например когато правителството създава нови пари и ги вкарва в икономиката, тези нови пари увеличават приходите от продажби на компаниите преди съответните им разходи, следователно маржът на печалбата се увеличава. Голяма част от съответните разходи, свързани с новите приходи изостават във времето поради спецификата на счетоводните процедури като разпределяне разходите на даден актив през целия полезен живот на съответния актив (амортизация) и отлагане признаването на разходите за инвентар, докато продуктът не бъде продаден (стойност на продадените стоки). Това забавя признаването на разходите в отчета за приходите и разходите. Тъй като тези разходи се признават в отчета за приходите и разходите на компанията месеци или години след тяхното действително възникване, инфлацията намалява тяхната стойност към момента на признаване. Например една компания признава разход от 1 милион долара за оборудване, закупено през 2009 г. Този 1 милион днес струва по-малко, отколкото през 2009 г .; но в отчета, съответните приходи са в днешната си покупателна способност. С непрестанното увеличение в паричното предлагане размерът на приходите винаги е по-голям от размера на разходите, тъй като повечето разходи са направени в минал момент, когато е било налично по-малко парично предлагане. Поради инфлацията и огромното количество пари, напечатани в отговор на Голямата рецесия е това, което генерира добрите нива на печалба, които компаниите понастоящем отчитат. При всяко следващо печатане на пари маржът на печалбата се увеличава; тя също така се увеличава и при повишена инфлация. Това е една от причините компании в страни с високи темпове на инфлация да имат толкова високи нива на печалба. Другият фактор за това е, че има относителна липса на капитал в една относително бедна и неразвита държава. Също така новонапечатаните пари са основната причина за положителните промени във водещи икономически показатели като промишленото производство (industrial production), разходите за дълготрайни потребителски стоки (consumer durables spending) и продажбите на дребно (retail sales). Те бележат ръст въз основа на новото парично търсене, а не поради възобновяване на реалния икономически растеж. Последният пример за това как паричното предлагане засяга фундаментално икономиката са лихвените проценти. Когато лихвените проценти падат, дисконтирайки бъдещите очаквани парични потоци с понижените лихвени равнища (с модела DCF) очакванията са, че фондовият пазар трябва да расте, тъй като бъдещите парични потоци и приходи са оценени по-високо. Помощта, необходима за повдигане на пазара, се дължи на факта, че когато лихвените проценти са понижени, централната банка създава нови пари, които навлизат на пазарите на заемни средства. Това увеличава предлагането на последните и по този начин намалява лихвите.

[1] Вж. Reisman, George, Capitalism: A Treatise on Economics (1996), p.897

[2] Machlup, Fritz, The Stock Market, Credit, and Capital Formation (1940), p. 90.

Защо криптовалутите никога няма да бъдат актив убежище – Марк Спицнагъл

Оригиналният текст на английски език може да бъде намерен тук. Марк Спицнагъл е основател и главен инвестиционен директор на “Universa Investments”. Бивш старши икономически съветник на Рон Пол, автор на “The Dao of Capital: Austrian Investing in a Distorted World”.

След всеки следващ нов връх в цената на биткойн твърденията, че той ще се превърне в най-добрия актив за съхранение на стойност в наши времена – новото злато – стават все повече и повече.

Няма как обаче да пропуснем факта, че по същество той е спекулативна инвестиция в нова технология – блокчейн. Най-общо казано това са слоеве независима електронна сигурност, които капсулират криптовалутата и я запечатват по подобие на замръзнала муха в кехлибар. Това е смисълът на „крипто“ в наименованието криптовалута.

Това не означава, че цената на биткойн не може да удари още много нови върхове. В края на краищата това прави спекулативният балон до момента, в който не се спука.

Трябва да се гледа на биткойна и всяко първично предлагане на криптовалути (ICO) като на инструменти за иновативен софтуер, а не на конкурентни валути. Кехлибарът определя тяхната стойност, а не мухите. Криптовалутите са много значима технологична иновация с добавена стойност, която пряко поставя под въпрос правителствения монопол върху парите. Това въстание срещу правителствено-манипулираните пари тепърва ще се засилва, до момента в който криптовалутите не станат предпочитан метод за разплащане между индивидите – тогава кой ще се нуждае от правителствените средства? Те, макар и в ранен стадий от своето развитие, имат голям потенциал.

И докато правителствата нямат инструментариума директно да контролират криптовалутите защо да не бихме могли да очакваме последните да се сблъскат със същата съдба, която споходи определени швейцарски банкови сметки (чиято банкова тайна остава законно наложена от швейцарското законодателство)? Всичко, което местната власт трябваше да направи е да обяви конфиденциалността за незаконно деяние, като по този начин да принуди гражданите да станат престъпници, ако не разкрият своите сметки. Колкото по-голяма тежест има анонимността във формиране стойността на една криптовалута, толкова по-уязвима е нейната цена спрямо един такъв евентуален декрет.

Биткойните трябва да бъдат разглеждани като активи/ценни кижа, а не като валута. Те са бизнес планове – всеки създаващ бъдеща стойност. Те не са средство за съхранение на стойността, а по-скоро волатилните очаквания за бъдещия успех на тези бизнес планове. Повечето първични предлагания на криптовалути (ICO) вероятно нямат работещ бизнес план, разчитайки само на инерцията от нарастващия брой крипто-инвеститори. (Комисията по ценните книжа и фондовите борси в САЩ правилно ги разглежда като акции.) Следователно би трябвало да очакваме стойността им да е изчислена на базата на същите рискови премии и очаквания за растеж, които виждаме на пазарите днес. И да сме наясно, че ще ги споходи същата съдба, която спохожда всеки спекулативен балон.

Ако искаш да създадеш своя собствена частна държава със собствена валута, без значение доколко безопасна спрямо външни нашественици е, би било разумно да започнеш с предварително съществуващо средство за съхранение на стойност като чуждестранна валута, злато или земя. В противен случай защо някой би разменял нещо за новосъздадената ти валута?

Освен това в процеса на създаване на различни криптовалути, независимо дали за конкретни цели или не, тези ICO-та движат цената на всички тях нагоре. Очевидно е, че съществува възможността новосъздадените криптовалути да подпомагат разменната си стойнност – може би дори заменяемостта помежду си. Но в момента, в който започнат да се конкурират помежду си те няма да носят допълнителна стойност. Технологията, подобно на едно нововъведение, всъщност може да създаде стойност от нищото. Но когато една криптовалута придобие функцията съхранение на стойността, тя, по необходимост, трябва да бъде иззета от друг актив, независимо злато, сребро или друга криптовалута. В глобален мащаб това е игра с нулева сума.

Тази конкуренция между криптовалутите трябва по дефиниция да ограничи покачването в цената на всяка една от тях. Ограниченията в предлагането на всяка една криптовалута представляват огромно подобрение в сравнение с липсата на каквото и да било ограничение пред правителствата когато става дума за печатане на пари. Обаче за разлика от физическите активи като злато и сребро, които имат уникални физически качества, даващи им значимост в продължение на хилядолетия, проблемът при криптовалутите е, че няма бариера на входа; в момента, в който една нова криптовалута пожъне успех, тя разтваря вратите за останалите.

Функцията съхранение на стойността при криптовалутите – което е основно изискване за един актив убежище – е незначителна част от стойността им. В края на краищата активите с присъща тази функция са точно това – стабилни и надеждни. Те не създават нова стойност и са с лимитирано предлагане, предназначени само да задържат стойността, която предварително е създадена чрез спестяване и производство. Това нагледно е същата грешка, която централните банки допускат: пари и капитал няма как да бъдат създадени от нищото, те са следствие от ресурси, които са спестени с цел бъдещо потребление. Това е реалността и няма как да бъде променена.

Виждайки криптовалутите като активи убежища подтиква инвеститорите да увеличат поетия риск в своите портфейли. Държейки биткойн и други криптовалути вероятно надува още повече балона, създаден от централната банка и от който някои се надяват да се защитят. Голямата ирония е, че както либертартарианските поддръжници на криптовалутите, така и интервенционистките поддръжници правителствените фиатни пари допускат една и съща грешка.

Криптовалутите са много важно развитие и огромна стъпка напред в посока към децентрализация на паричната власт. Те имат огромен потенциал и аз съм им голям фен. Но да внимава купувача, мислейки си, че можем магически да създадем средство за съхранение на стойност и по този начин актив убежище.