Държавата – голяма или малка

„Данъците са цената, която плащаме за едно цивилизовано общество” е мисъл на американския юрист Оливър Уендъл Холмс, живял през 19 и 20 век. Това ни бива набивано като наратив, особено в наши дни. Дали това обаче е така? Нужно ли е държавата да събира насилствено данъци, такси и акцизи, за да живеем в съвременно общество? Надявам се следващите редове да отговорят подобаващо на този въпрос.

Първо – какво е това данък. Това е едностранно, безвъзмездно и насилствено плащане от страна на жителите на определена територия в полза на държавата. Ако приемем т.нар. non-agression principle в либертарианството (аксиома за ненападение), то държавата, събирайки данъци, го нарушава. Но нека не бъда празнословен и разясня малко. Това е основополагащ принцип в либертарианската философия и според него всеки индивид е собственик на себе си и притежава абсолютната власт върху собственото си тяло (не е ничий роб). От това следва, както Мъри Ротбард пише, че на никого не е разрешено да напада физически (единствено е разрешено при самоотбрана). Освен това индивидът, смесвайки труда си с всеки нестопанисван ресурс, става негов пълноправен собственик. От тези две аксиоми – собственост върху себе си и първоначално придобиване на собственост – произтича основанието за цялата система на правата на собственост в едно свободно пазарно общество.

Десният клон на либертарианството е разделен на две групи – deontological или natural-rights и consequentialist libertarianism. М. Ротбард е част от групата на естественоправните либертарианци, но дори да не приемем неговата етика, а тази на консеквенциалистите, измежду които са имена като Лудвиг фон Мизес, Милтън и Дейвид Фридман и Фридрих Хайек, ние също така ще бъдем против голямата държава и високото данъчно бреме. За тях пазарната икономика и капитализмът носят положителни последици – това е и причината да са техни защитници. Според тях държавата трябва да е в ролята на „нощен пазач” – да е наш арбитър, а не да ни предоставя най-различни услуги. Присъщи са й 3 функции: съд, армия, полиция. Такива са и първоначалните функции на федералното правителство на САЩ, като дори с втората поправка на тяхната конституция от 1791 г. се разрешава на жителите да носят оръжие и да се защитават при нужда, независимо срещу кого. Кога и как държавата се разраства до сегашните си нива са тема на друга публикация.

Приемайки, че държавата трябва да ни пази и да има тези гореспоменати три функции не е равносилно на правото й да изземва част от доходите ни. Тя може да се финансира на базата на двустранен договор, което ще означава следното: макар тя да предоставя тези услуги е възможно и някои частни предприемачи да го правят и следователно да са нейна конкуренция. Монополът в абсолютно всеки един случай е нещо вредно и пагубно, докато конкуренцията е точно обратното. Конкуренция в смисъла, че всеки е способен да се съревновава с всеки и да предлага по-добър продукт по отношение на цена, качество, задоволяване на потребности.

Съвсем нормално е мнозинството хора да нямат икономически нужните знания и да се лъжат по обещанията на политиците, че последните могат да им осигурят по-добро бъдеще като вземат от богатите и предоставят на бедните. Надявам се след тази публикация прочелите я да са наясно защо това е невъзможно. Да се върнем към политиците. Тяхната цел не е да се погрижат за бедните, а да спечелят доверието на хората и да бъдат избрани/преизбрани като управници. Няма как в предизборната си реч вместо всеизвестната им реторика „големите корпорации са зли, трябва да ги спрем в опитите им да експлоатират работниците, можем да го направим единствено с високи данъци и множество регулации” те да кажат „всеки индивид гледа собствения си интерес и е съвсем рационално, както аз в лицето си на политик да ви лъжа, че мога да ви предоставя качествена и безплатна услуга, така и предприемачите да не желаят да ви платят колкото на вас ви се иска”. Изпуска се една малка, но същевременно изключителна важна подробност тук – ако взаимоотношенията бъдат оставени на произвола на пазара, предприемачите, макар да нямат никакво желание да плащат високи заплати, ще бъдат оставени в следната дилема от конкурентите си – или ще трябва да заплатят възможно най-високата и близка до желаната от работниците цена на труд, или ще ги загубят като работна ръка. И точно това се случва в някои нерегулирани от държавата пазари. Да, всеки би желал да получава много повече, отколкото е ценен неговия труд за останалите, но това не е честно спрямо останалите, нали? А капитализмът прави точно това – той е справедлив спрямо всички и насърчава можещите. Прави всички ни по-богати, защото при доброволна размяна и двете страни печелят. За разлика от него какво прави държавата? Наказва умните и можещите в опита си да изравни всички ни. Но ние сме изначално различни и имаме различни таланти и умения. Точно свободата ни прави неравни, а равенството (или стремежът към него) ни прави несвободни.

Виждали сме много примери за това как държавата е лош стопанин. Рядко обаче някой обяснява защо това е така. Нека помислим малко. Тя не е някакво измислено същество, анимационен герой, а се състои от хора с техните присъщи човешки интереси, и както теорията за публичния избор ни казва, тези техни интереси не са нашите граждански интереси. Те имат свои близки и роднини, за които желаят да се погрижат, а не за неизвестната за тях баба от някое китко българско селце. Никой няма да се погрижи за мен (може би единствено най-близките ми биха), освен ако аз сам не поема инициативата и опитам да се погрижа за себе си. Поемането на лична отговорност е първата стъпка към финалната за всекико цел финансова независимост.

И като финални думи ще обясня защо данъците са вредни, но от малко по-различна гледна точка. На повърхността всеки вижда, че данъците са приход в държавната хазна, като в последствие този приход бива преразпределян по различни направления – най-общо помощи и услуги. Но това преразпределение, освен че е тенденциозно, също така е с по-ниска номинална стойност от първоначално събраната. Все пак трябва да бъдат плащани заплати на чиновниците. На идеологическо ниво обаче същите тези насилствени плащания обезкуражават и наказват по възможно най-грубия начин личната инициатива, те са спирачка пред човешкия ум и изобретателност. На индивида му бива отнеман плода на неговия труд. И в същото време, приемайки, че социалната функция на държавата е в напреднал стадий, данъците насърчават мързела и зависимостта от другите. Както казва великият френски икономист Бастиа в „Държавата” (1850 г.): „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.”

Представяне на блога

Здравейте! Казвам се Даниел и към лятото на 2015 г. съм студент и следвам „Финанси“. Интересите ми са в областите на икономиката и езотериката. Разнообразявам с гледане на баскетбол, тенис и снукър. Този блог ще бъде разделен посветен на икономиката. Тя се базира на взаимодействие между отделните индивиди с цел подобряване на качеството на живот, т.е. материалното състояние. Привърженик съм на австрийската школа, базирана върху идеите на Мизес и Ротбард.

Желая приятно четене!