Биткойн – последният опит за създаване на децентрализирана цифрова валута

Мистериозният произход на биткойн изглежда твърде невероятен, за да е истина. Въпреки че може никога да не узнаем пълните подробности около създаването му, знаем най-важните детайли: на 3 януари 2009 г. неидентифицирано лице на неидентифицирано място инициира една от най-важните програми в историята. Компютърът започва да търси определена мостра известна като хеш, цифрова игла в купа сено, която би могла да да осигури първия блок в списък от финансовите транзакции, или иначе казано блокчейн (макар Накамото да използва термина timechain). В рамките на няколко минути или часове – никой не знае със сигурност продължителността на първия намерен хеш – е завършен основополагащият блок (т.нар. genesis block). Забележителното е, че самоличността на загадъчната фигура създала Биткойн остава неизвестна и до днес. Известен ни е само псевдонимът му: Сатоши Накамото.

Няколко месеца по-рано, на 31 октомври 2008 г., Накамото обявява своето намерение в общ имейл изпратен до подбран списък от шифърпънкове. Много от членовете на списъка са решени да преобразят обществото и да го освободят от държавата, като използват инструментите на криптографията за подобряване неприкосновеността на личния живот. Това е бил първият имейл на Накамото и вижда мижав интерест и общ скептицизъм, по думите на Хал Фини. Въпреки че те са били част от историята на опитите за изобретяване на цифрова валута, малцина разбрали значението на съобщението.

Тимъти Мей, бивш служител на Intel и основател на шифърпънк движението представя „The Crypto Anarchist Manifesto“ пред малка група съмишленици-радикали в Силициевата долина през 1992 г. Те са осъзнали, че е изключително важно да се разработи цифрова и недържавна форма на пари. Както Мей пише в своя манифест:

„Компютърните технологии са на прага да предоставят възможност за индивидите да общуват и взаимодействат помежду си по напълно анонимен начин. Двама души могат да обменят съобщения, да водят бизнес и да договарят електронни договори без никога да знаят истинското име или правната идентичност на другия“

И все пак, за да се извършва бизнес са необходими пари. Парите са най-най-важната стока във всяка развита икономика. Златото е изпълнявало тази роля в продължение на хилядолетия, но неговата физическа същност е била ахилесовата му пета, която го прави уязвимо откъм централизация, конфискация и държавна атака. Статутът на златото като глобални пари в крайна сметка е отменен през ХХ век, когато държавата започва да доминира емитирането и управлението на валутата. В желанието си да улеснят анонимните разплащания и да се преодолее уязвимостта на златото, шифърпанкерите са се надявали да разработят цифрова валута, която ще бъде имунизирана срещу принудителната сила на държавата.

През 1983 г. американският компютърен учен Дейвид Чаум публикува проект за eCash (електронни пари), който е и първият опит за създаване на система, която защитава финансовата неприкосновеност на своите потребители с помощта на криптография. През 1989 г. създава компанията DigiCash с целта да комерсиализира изобретението си, но то така и не бележи успех. Нещо повече, тъй като eCash е свързан с компанията, която която го е създала, той е страдал от проблема на централизацията: ако парите се емитират от централен орган, то този орган представлява единична точка на отказ.

Макар че значителен напредък в разработването на цифрова валута бе направен от Адам Бек, Ник Сабо и Уей Дай в края на 90-те години на миналия век, един важен проблем остава нерешен: как може да има цифрова оскъдност без централен орган да следи за това? Още през XVI век икономисти от школата на Саламанка стигат до извода, че стойността на парите произтича от тяхната оскъдност. В цифровата сфера, където данните могат да се копират и предават относително лесно, оскъдността досега е била възможна само чрез използването на централизирана власт, какъвто е случаят с интелектуалната собственост.

Системата HashCash на британския криптограф Адам Бек, изобретена през 1997 г.,допринася с ключова концепция, необходима за развитието на работеща система за цифров оскъдност: доказателство за извършена работа (proof of work). Първоначално предназначена за смекчаване на все по-скъпия проблем с имейл спама, Бек предлага система, чрез която компютър търси хеш, който може да бъде намерен само с търсене, което изисква изразходване на енергия, следователно и паричен разход. Веднъж създаден, хешът може бързо и евтино да бъде проверен дали е автентичен. Хешът по същество е криптографско доказателство за извършена работа. Според схемата на Бек от изпращачите на имейл може да се изисква да прикачат уникален хеш към всеки свой имейл, за да докажат, че са направени незначителни разходи. Разходите няма да повлияят на редовната употреба, но ще създаде препятствие пред възможността за изпращане на спам имейли.

През 1998г. американският компютърен инженер Wei Dai предлага b-money. Система, която адресира недостатъка на eCash на Чаум: централизацията. Дай предлага децентрализирана система, в която участниците в мрежата да поддържат главната счетоводна книга актуална за това всеки участник в нея колко пари притежавав момента. Неговата идея никога не вижда бял свят.

През същата година американският учен Ник Сабо проектира друга система за цифрови пари, известна като bit gold. По подобие на b-money тя никога не се прилага на практика, но това е крачка напред, защото преформулира проблема с цифровата оскъдност не от липсата на физическа субстанция, а от гледна точка на доказуемостта колко скъпо е за производство. Неговият неологизъм за това качество е „нефалшифицируема ценност“ (unforgeable costliness). Bit gold стъпва на идеята за proof-of-work (доказателство за извършена работа) на Адам Бек и по този начин потребителите могат да създават нови жетони предоставяйки хеш, чиято нефалшифицируема ценност би действала като ограничаващ фактор за увеличението на паричното предлагане.

Макар и изкусително близо до създаването на цифрови пари, дизайнът на Сабо се проваля поради някои важни недостатъци. С напредване на технологичния прогрес и така наречения Moore’s Law компютрите непрестанно подобряват своята изчислителна мощ и хеш, създаден в миналото би бил по-лесен за създаване години по-късно, което означава, че хешовете не биха били еквивалентни по стойност. Също така тази концепция е уязвима откъм Sybil атаки, които подкопават системата чрез създаване на множество фалшиви токени.

С идването на новия век надеждата сред шифърпънковете за създаване на децентрализирана цифрова валута намалява.

Хал Фини е американски разработчик, който проследява изкъсо всеки от гореописаните опити и през 2004 година проектира система на име RPOW (Reusable Proofs of Work), която е опростена версия bit gold на Сабо. За разлика от Сабо и Дай, Фини все пак имплементира на практика своята идея, но RPOW страда от подобен проблем като eCash на Чаум – разчита на централен орган. Фини се опитал да оправи проблема чрез използване на неподатливо хардуерно устройство, което може дистанционно да удостовери вярната информация за баланса за потребителите в системата. Хардуерното устройство би било по-надеждно от централизирана фирма, но все пак може лесно да се изключи.

През 2008 година светът изпада в най-тежката икономическа криза от няколко поколения назад, а почти всички шифърпънкове стигат до извода, че е почти невъзможно да се създаде децентрализирана цифрова валута. Съответно когато Сатоши Накамото изпраща този прословут имейл много малко на брой членове на списъка го взимат на сериозно. Няколко седмици след обявяването на биткойн Хал Фини започва да засипва автора с въпроси. Фини бързо разпознава гениалността и въображението. Нито една от идеите на Накамото не са нови, но това което успява да направи е да създаде перфектен баланс на икономически стимули и криптографски гаранции. Създавайки биткойн се намира решение на фундаментален проблем в компютърните науки, известен още от 1970-те години като Byzantine Generals Problem: как могат отделните индивиди, които нямат доверие помежду си да постигнат обща цел без да разчитат на взаимно доверено трето лице? Накамото комбинира идеите на Сабо и Бек чрез изискване към отделните нодове (nodes) в мрежата за доказателство за извършена работа (proof of work) и по този начин намаляване на заплахата от ненадеждна страна да контролира голяма част от нодовете.

Това е голям технически пробив и въпреки че не е незабавно очевиден за повечето шифърпънкове, получили имейл на 31 октомври 2008 година, изобретението на Сатоши Накамото в крайна сметка променя целия свят.

Защо алткойните не са конкуренция на биткойн?

Ако през 2022 година не знаете какво е биткойн или дори не сте чували за него, то най-вероятно живеете в пещера. В тази статия се очаква да сте поне малко запознати с него и базовите термини използвани, така че ако не сте – поправете този пропуск. Андреас Антонопулос има както книга, така и YouTube канал и е чудесен източник на информация. Сейфедин Амус, чиято книга дори я има преведена на български, е друг надежден източник.

След като сте наясно какво е биткойн и може би сте чували, че Eтер (криптовалутата на Eтериум блокчейна) е негов пряк конкурент и ще го измести, то може би в роветенето си сте стигнали и до версия 3 и усъвършенствания проект Kардано, който надгражда над предишните два и е бъдещето. Но нека се върнем малко назад. Създаването на биткойн е в опит да се реши проблема на глобалната финансова система (линк към „Бялата книга“ на Биткойн на английски и преведена на български съответно тук и тук). Той е просто една peer-to-peer система, която предоставя възможността за дигитални разплащания без нуждата от посредник. И също така токенът, който циркулира върху тази мрежа носи същото име, за още по-голяма обърквация. Етериум блокчейнът е идея на млад разработчик на име Виталик Бутерин, който е искал далеч повече програмируемост на софтуерния код на биткойн. Биткойн разработчиците, за разлика от него, са гледали далеч по-дългосрочно над проекта. Тяхната идея е той да е колкото се може по-устойчив и опростен, а не да се търси бързо развитие и чести промени. Между създаването на Етериум и биткойн е имало и копия на биткойн – Лайткойн например. Идеята тогава е била биткойн да е дигиталното злато, а Лайткойн – среброто. Или иначе казано за малки плащания да се ползва Лайткойн, а за големи – биткойн. Това е така, защото самият биткойн е така създаден, че всеки нов блок от транзакции да се осъществява на приблизително 10 минути. Също така има лимит на броя на транзакции в секунда или на 1 блок, който за биткойн е значително по-малко спрямо Етериум или някой от по-новите проекти. It is a feature, not a bug. Идеята зад това е размера на блока да е малък, за да може да има колкото се може по-голяма възможност за децентрализация на нодовете, т.е. компютрите, които изпълняват софтуера. Логиката е била, че скалируемостта е въпрос на време и наистина почти 10 години след първия изкопан биткойн и втория слой (Lightning Network), който надгражда над него вижда бял свят. Това не е единственият слой над блокчейна на биткойн и към момента има и Luquid Network, като също така това не е нещо лошо и е напълно естествено да имаме няколко layer 2 мрежи, по същия начин както имаме различни фиатни платежни системи.

Бързото развитие на Eтериум блокчейна вижда своя отпечатък върху така наречените gas fees (таксите за транзакция). Понеже търсенето изпреварва предлагането, в свободен пазар това покачва цената нагоре. Все пак блокчейнът е с ограничено пространство. Също както Виталик е искал да разреши проблема, че развитието в биткойн е твърде бавно и не може да се ползва за нищо друго освен като разплащателна мрежа, така и други индивиди виждат високите такси на етериум мрежата като нещо, което могат да разрешат. И така се появяват блокчейнът Кардано (със създател един от създателите на Етериум) с токен ADA, а след него и Solana (проект на FTX). Освен още по-голяма блокчейн скалируемост (т.е. още повече транзакции за 1 блок), те се опитват да решат и „проблема с Proof of Work консенсус механизма“. Защо не е проблем тук?

Виталик и всички разработчици работят и по двата „проблема“ – очаква се по-късно през тази година етериум да премине от Proof of Work на Proof of Stake, а междувременно се работи и над т.нар. layer 2 scaling solutions.

Изводът от всичко това е, че:

1. Proof of Work е нужен и желан механизъм. Чрез него ти или предоставяш нещо в замяна за биткойн, или директно харчиш ресурси под формата на енергия (притежавайки нужния хардуер), за да се сдобиеш с биткойн. Няма трета опция. Механизъм, който подтиква към това този с най-много заложени средства да може да контролира мрежата е просто дигитална версия на настоящата фиатна система.
2. в крайна сметка биткойн разработчиците са били прави и наистина е нужно биткойн блокчейнът да е присъщите му характеристики на малък размер на блока и относително бавно създаване на нови блокове. Скалируемостта се осъществява на следващо ниво, а основите трябва да са стабилни. Недопустимо е мрежата да е офлайн за няколко часа (както Solana) или да се връщат транзакции от предишен блок заради атака (както Етериум)

Въпреки че тезата за конкуренция на биткойн сякаш вече я няма в новите проекти, то в последната 1 година Илън Мъск и неговото шилване на Dogecoin тя сякаш се възобнови. Като наскоро дори един от създателите на Robinhood Влад Тенев сподели за подобна идея. Мъск на няколко пъти още преди да отправи оферта за закупуване на Twitter е туитвал, че миймкойнът може да бъде ползван като разплащателно средство. Идеята им е, че размерът на блока и бързината на създаване на нов блок са по-добри за бързи разплащания (спрямо биткойн). Тук отново опираме до същите неща, които са подтикнали и създаването на Етериум, Кардано, Солана и други проекти.

Истината е една и тя е:

1. размерът на блока има значение за това доколко ще бъде централизиран или не самия блокчейн. Колкото повече транзакции, толкова повече пространство. Всяка компания или правителство може лесно да създаде блокчейн. Това не е иновацията на биткойн. Идеята не е да имаме 1 човек/институция, който да е арбитър на транзакциите. Не всеки може да отдели сравнително голяма сума за дисково пространство, за да може да изпълнява целия блокчейн от първия създаден блок. В случая с Етериум имаме частична децентрализация, защото макар да имаме повече на брой нодове спрямо например Кардано, то тези нодове всъщност са зависими от централизирана компания (в случая Амазон). Размерът на 1 биткойн блок е 1 MB, Етериум – 4, Солана – 10. Dogecoin, понеже е копие с малки изключения на биткойн също има 1 MB размер, но създаването на нов блок е на всяка 1 минута, а не на 10.
2. Честотата на създаване на нов блок също е много важна величина. Както не е хубаво да бъде много бързо (например 1 минута), така и много бавно (например 1 час). Както вече казах биткойн е средно на около 10 минути, Етериум на между 10 и 20 секунди, Солана на всеки 400 милисекунди, Кардано – 20 секунди. Проблемът с бързото създаване на нов блок е следният: миньорите в опита си да създадат следващия блок стъпват на последния потвърден такъв и тъй като конкуренцията не е между 2 или 3 машини, то неминуемо стигаме до момент, в който има постоянно т.нар. fork на блокчейна, защото потенциалните следващи блокове са много на брой, а времето за комуникация между отделните нодове и потвърждение какво да се ползва за основа на следващ блок е кратко. Също така колкото по-кратко е времето, толкова повече енергия е ненужно изразходвана.

С това не казвам, че всички те са ненужни и безполезни. Те си имат своята функция и за мен тя е да се покаже на практика защо биткойн е създаден с тези си характеристики.

Икономика и биткойн 101 – част 1

Това не е финансов съвет и всичко е с образователна цел!

Системата е счупена, несправедлива и облагодетелства определена група от хора.

Здравейте, току-що прочетохте емоционално обвързано изречение с целта да ви привлека вниманието. Реалността обаче не се различава много от него и ще ви предоставя и обосновка, която да го защити.

Ще започнем от изключително простия въпрос какво са парите. За съжаление много икономисти, които се водят професионалистите в тази сфера, са неадекватни в отговорите си. Парите са чисто и просто една технология. Aнализирайки от долу нагоре (bottom-up approach) и прескачайки някои уточнения (като например защо разделението на труда е ползотворно) имаме индивид Х, който иска да осъществи размяна с индивид Y. При липсата на технологията „пари“, тази размяна може да се окаже изключително трудна. Нужно е да има „сoincidence of wants“, т.е. например Х е рибар и иска мляко, а Y въпреки че иска риба, е лайф коуч и предоставя единствено консултации. Само и единствено ако отглеждаше млекодобивни животни моментална размяна би се осъществила. Затова трябва да намери индивид, който е склонен да замени мляко в размяна за негова консултация. От това следва, че парите са технология, която надгражда над бартерната размяна.

Коя стока може да бъде пари? Защо е най-важната стока в икономиката?

Парите, въпреки че както вече прочетохте са една технология, те в своята същина са стока. В една пазарна икономика стоките имат свободно ценообразуване. Тяхната цена зависи от субективната преценка на всички индивиди, т.е. не зависи от това колко труд е вложен при направата им. Също така зависи и от съотношението на търсенето и предлагането на 1 допълнителна част от стоката (това го уточнявам поради т.нар. парадокс вода-диамант, или защо водата бидейки жизнено важна за човечеството е с по-ниска цена от диаманта). Изводът от всичкото това е, че за да има висока цена стока Х, то тя трябва:

1. да задоволява потребност на достатъчно голяма група от индивиди;
2. да има относително ниско предлагане, т.е. бариерата пред предлагащите стоката да е достатъчно голяма, че те да не могат да я създават без да положат определено количесто усилия

Мит е, че правителството трябва да определя какво са парите. Истинските пари, които възникват при изцяло доброволни пазарни взаимоотношения отговарят на следните характеристики (надявам се не пропускам някоя):

divisibility
durability
portability
fungibility
limited supply

Защо металите, в частност сребро и злато са били считани за пари? Защото отговарят на горните изисквания в по-голяма степен от другите стоки.

Вече 50 години няма абсолютно никакво обезпечение зад фиатните валути. Фиат означава наложена от централно правителство със закон, например долар, евро, паунд. В миналото тези думи са репрезентирали частичка от сребро или злато, вече не.

Фиатните валути отговарят напълно на първите 4 изисквания, проблемът е в последното. С дигитализацията на процесите усилието, което е нужно за създаването на допълнително фиатни валути е изключително малко. А това е от изключително важно значение. Представете си, че сте предприемач и предлагате стока Х. Има изключително високо търсене за нея, защото парите реално съставляват 50% от всяка една осъществена транзакция между индивиди (освен ако те не са бартерни). И същевременно с това усилието/разходите, които са нужни, за да пуснете ново предлагане на пазара от вашата стока са изключително малки. Това на бизнес език означава, че имате невероятно висок марж на печалбата и тъй като само вие имате правото да предлагате стоката, то сте и монополист.

Но защо всичкото това да е проблем?

Повечето икономисти са на мнение, че е нужна здравословна инфлация, която да стимулира икономически растеж. Ако имаме дефлация например, което е обратното на инфлация, то според тях ще влезем в дефлационна спирала.

Инфлацията в последно време е изключително нашумяла тема. Говори се за шоково поскъпване на цената на доста стоки и услуги. За съжаление почти никъде не се споменава причината. Инфлацията се дели на 2 вида: парична и ценова. Централните банки създадоха огромно количество от нови „пари“ в борбата си с пандемията през последните вече почти 2 години. Колкото и високо търсене да има за пари, то няма как цената на стоката да не е по-ниска когато предлагането се повиши драстично. Накратко – фиатните валути се обезценяват. Ако хипотетично имаме 5 стоки и услуги в цялата икономика и същевременно с това 10 валутни единици, при относително константно предлагане на стоките, но значително увеличение в парите (примерно от 10 на 20), цената им ще се промени (преди съотношението е било 10 на 5, сега е 20 на 5).

Почти съм убеден, че няма човек, който да е положително настроен към инфлацията. Сега ще напиша няколко думи и защо е вредна на системно ниво. Повечето хора биха предпочели да си почиват пред това да работят. За тяхно съжаление обаче това да се случи те трябва да имат нужните ресурси, които да заменят в замяна за ресурсите, от които имат нужда (а човешките потребности са практически безкрайни). От това следва, че за да имат ресурс, те (или техните роднини) най-общо казано трябва да са полезни за субективната преценка на обществото като цяло. Ресурсите, от които могат да се разделят са: стока, пари и време. Под стока може да групираме всичко като автомобил, къща, златно кюлче, дреха.

В повечето случаи се разделят с пари и време. Парите пък в повечето случаи са ги придобили като са жертвали от своето време. Времето пък от своя страна е ограничено, т.е. желанието на хората би било с течение на времето парите, които получават за своето време да имат увеличаваща се покупателна способност. При наличието на фиатни валути това не е така. 1 лев преди 10 години е загубил определена част от покупателната си способност спрямо 1 лев днес, дори и номинално те да са еднакви. След като това е така, индивидите, които спестяват са прецакани от системата, за разлика от тези, които потребяват/харчат.

Това обаче е контрапродуктивно в икономиката като цяло. Ако искаме наистина да прогресираме, т.е. не просто БВП да се увеличава (защото това е чиста манипулация, утре правителството ще изхарчи х лева и това ще увеличи БВП…), а благодарение на изобретени технологии нашето време да става все по-стойностно, т.е. например преди 50 години за направата на 1 автомобил са били нужни х часа, а днес са нужни х-20 часа, то изискването за такъв технологичен напредък е спестяване и инвестиране. Ако аз съм на самотен остров и ми трябват 3 риби да се нахраня всеки ден, но ловуването ми отнема 3 часа, то ако искам да имам повече от 1 риба на всеки 1 час прекаран в ловуване ще трябва да подобря технологията. Ще трябва да отделя време за подобрение, но ще трябва и да имам спестени риби да не умра от глад, защото вместо да ловувам 3 часа всеки ден, аз ще правя технологични подобрения.

В система, която подтиква постоянното потребление, ние не мислим толкова за бъдещето. Спестяващите индивиди пък са подтиквани да търсят начини как да запазят стойността на парите си, които е ясно, че ще се обезценят. Джон Мейнард Кейнс, който е един от най-влиятелните в икономическата сфера (макар да е математик) има твърдението „in the long run we’re all dead“. Хората мислим за бъдещето само и единствено ако настоящето е благоприятно за нас. Инфлационната система със сигурност не е благоприятно настояще. Тук пък ще включа цитат от Чарли Мънгър (партньорът на Уорън Бъфет): „show me the incentive and I’ll show you the outcome“. Крайният резултат би бил индивиди, които освен, че не мислят за бъдещето, също и осъзнавайки какви облаги има най-горе на веригата биха направили и неморални неща да се докопат до там. А най-горе на веригата се случва т.нар. ефект на Кантийон.

Първите получили новосъздадени валути са облагодетелствани за сметка на тези под тях, в допълнение към това, че не са положили почти никакви усилия, за разлика от тези под тях, които жертват времето си.

И тук превключваме към биткойн и част 2.

Криптовалутите алтернатива ли са на облигациите?

Може би най-често срещаният израз в сферата на икономиката/финансите е „this time is different“ (на български: този път е различно“). Използва се не в една и две ситуации и главната логика е да се обясни защо на даден пазар можем да наблюдаваме необясним ентусиазъм и голямо търсене. От другата страна пък са хората, според които историята просто се повтаря отново и отново, не буквално, но относително по същия начин както през миналото – т.е. имаме налице цикли.

Определено може да кажем, че това, което видяхме на пазарите през 2020 и 2021 година, особено от март 2020 насам не е нещо, което се вижда често. В началото на 2020 година ни връхлетя вирус, чийто мащаби бяха неизвестни. Почти всички правителства въведоха някаква форма на „локдаун“, наблюдавахме значителни спадове в БВП, ръст в безработицата, отрицателни фючърсни цени на американския петрол. Пазарите за акции в САЩ отбелязаха бързи спадове от около 15-20 на сто, преди също толкова бързо да стигнат предишните си нива от началото на 2020 и дори значително да ги задминат. Отделни meme-акции като GameStop и AMC генерираха рядко виждани за толкова кратък период от време ръстове. Всичко това докато икономиките все още се опитват да се възстановят. Ликвидността, която ЕЦБ и ФЕД предоставиха на пазарите бе наистина невиждана – това, което в САЩ се направи в няколко рунда на количествени улеснения за последните над 10 години бе нищо сравнено с това, което се направи само за последните почти 2 години. Казвам почти 2 години, защото в през септември 2019 година се случи нещо, на което малко хора обръщат внимание – включително и финансовите медии – ликвидна криза и се наложи ФЕД отново да се намесва.

Всеки сам си прави изводи, но има немалък резон да се счита за основателно твърдението, че covid-19 бе просто един повод за допълнително създаване на ликвидност в икономиките на САЩ и Европа и в тях се наблюдават огромни проблеми, които биват пренебрегвани и отлагани във времето.

След краткия анонс на текущата макроикономическа ситуация е време да се отправим към същината на тази публикация. А именно сблъсъкът между облигациите и криптовалутите.

Той бе създаден, поне в моите очи, от едно интервю на легендарния инвеститор Рей Далио за Блумбърг, в което той заявява, че предпочита да притежава биткойн спрямо облигация. Това със сигурност е едно доста дълго премисляно твърдение, защото в недалечното минало той бе скептичен спрямо криптовалутата и я считаше за балон.

Друг легендарен инвеститор – Стенли Дръкенмилър – отново в голяма мейнстрийм финансова медия заяви наскоро, че действията на банкерите във ФЕД може да доведат до това доларът да загуби своя статут на глобална резервна валута.

Лично за мен тези две мнения коренно се различават от мненията на Питър Шиф или Марк Фабер например, които са т.нар. „permabears“ и говорят за проблема с монетизирането на американския дълг от над десетилетие насам. Далио, известен със своето „all-weather portfolio“, излизайки и заявявайки, че лично предпочита биткойн пред облигация е далеч по-обезпокоителен сигнал и поне на мен ми показва, че сме все по-близо до предстояща парична промяна с еквивалент на Бретън Уудс.

Криптовалутите са изключително нов клас активи, биткойн е създаден преди малко повече от 10 години, но втората по големина – Етер (ETH), базирана на Етериум блокчейна все още няма 10-годишна история. Не са все още тествани във времена на икономическа депресия и не са се доказали, за разлика от активи като злато и сребро, които традиционните инвеститори считат за активи, запазващи стойността на портфолиото. И въпреки това създателят на най-големия хедж фонд заявява публично, че предпочита същия този нов актив биткойн пред облигациите, които също са преминали много тестове през времето.

Ще се опитам да отговоря на въпроса на какво може да се дължи това според мен. Най-очевидният отговор би бил, че Далио се притеснява от неконтролируемото създаване на ликвидност от страна на ФЕД. Тази статия ни казва с цифри за магнитуда на това принтиране. Най-вероятно не е само това причината, но със сигурност това е една от причините. Закон в икономиката е, че ако се увеличи предлагането на една стока при равни други условия нейната цена бележи спад, защото търсенето не може да задоволи цялото това предлагане. И да, парите реално са стока, която има функциите на разчетна единица, просто в наши дни фиатните пари не са обезпечени с нищо. Друга моя хипотеза е следната: както вече казах Далио е известен със своето „all-weather portfolio“, което се състои от акции, облигации, суровини в определени процентни разпределения. Нещо подобно на най-широкоразпространеното акции-облигации 60 на 40% в зависимост от рисковата поносимост на инвеститора. Във времена на ниски или дори отрицателни лихвени проценти държавните облигации не носят никаква реална доходност. Годишната номинална доходност, която може да получим като купим примерно 10-годишна държавна облигация на САЩ, извадена с годишния темп на инфлацията не ни носи удовлетворяваща доходност, в момента в много държави тя е дори отрицателна, т.е. вместо да сме на плюс от подобна инвестиция, ние си гарантираме загуба на покупателната способност. Чудесна сделка! И тук преминаваме към така нашумелите криптовалути… и не, няма да засягаме Dogecoin, а т.нар. „stake“-ване. Притежавайки криптовалута ние може да я „заключим“ и да получаваме доходност под формата на криптовалута на централизирана или децентрализирана борса. Ето например crypto.com имат калкулатор и сами може да си сметнете колко бихте могли да получите.

Фигура 1: доходност, предлагана от crypto.com

Най-известната и разпространена децентрализирана борса е Uniswap, но след въвеждането на v3 може да се избере диапазон при стейкване и не може да се съпостави с горния пример от crypto.com. Лично мое мнение е, че почти никой измежду Далио или някой друг от най-богатите, инвестирали в криптовалута като Майкъл Сейлър и Илън Мъск не биха ползвали услугите на децентрализирана борса за стейкване, а биха се насочили към услугите на наистина утвърдени имена като Coinbase, Kraken, Binance, Gemini.

Но изводът който навярно всички сте си направили е, че освен ако не искаме да инвестираме в руски облигации например, то трудно може да си осигурим доходност равна на тази от „стейкване“ на криптовалута.

Далио вече заяви, че притежава биткойн, но дали „стейква“ някаква част от него или разчита единствено на капиталова печалба? Същото важи и за Сейлър и Мъск, който чрез MicroStrategy и Tesla притежават над 1 млрд. биткойн. Ако имате някаква информация може да напишете коментар отдолу под статията и до следващия път 🙂