Днешните антикапиталисти игнорират основните проблеми на социализма – Джонатан Нюман

Голяма вълна от антипазарни и просоциалистически мнения прииждат в медиите (виж тук, тук, тук и тук) и социалните мрежи (тук). През повечето време тези противници на пазарите не правят разлика между държавно спонсорираните организации като МВФ и реалните пазари. Но това не е от значение, тъй като статиите често са популистки и неясно формулирани – умишлено оформени по този начин. В края на краищата, всичко се свежда до едно съобщение: социализъм работи и е по-добра система от капитализма.
Докато повечето популизъм идва от левицата, десницата не е невинна, тъй като изглежда е загрижена предимно с насърчаване на своя собствена версия, която очевидно не предполага защита на пазарите. „Постройте по-големи стени на границата“, например, не е задоволителен отговор на „Печалбите носят само злини!“
Вместо да се стига до такива действия като популизъм или до изказвания от типа на „четете Мизес”, трябва да бъде показано още веднъж, че социализмът – дори и при добронамерени политически лидери – е невъзможен и води до катастрофални последици.

Необходимостта от печалба, цени и предприемачи
Социализмът е система, при която собствеността върху средствата за производство е колективна (т.е. държавен монопол). Той призовава за премахването на частната собственост връху факторите на производство. Заплатите и печалбите са двете страни на една и съща монета, а според социализма печалбата трябва да бъде равна на нула.
Вродените теоретични проблеми на социализма произтичат от неговата формулировка, а не от особеностите при прилагането му. Въпреки това, привържениците на социализма дефинират понятието „колективност“ като липса на размяна на факторите на производство. Без размяна не може да има цени, а без цени няма как да се калкулират разходите за производство.
В една свободна пазарна икономика цените на производствените фактори се определят от тяхната употреба при производството на стоки и услуги, които потребителите желаят. Същите тези производствени фактори имат склонността да печелят от пределния си продукт, а понеже всеки работник има някакво сравнително предимство, следователно има парче от пая за всекиго.
Ако технологичните промени правят някои фактори по-продуктивни или ако образованието и обучението правят работника по-продуктивен, то цените и заплатите им могат да бъдат покачвани до ново и по-високо ниво на пределен продукт. Един предприемач не би искал да наеме или купи нито един фактор на цена, която надвишава неговия пределен продукт, защото предприемачът ще се реализира загуба.
Предприемаческите загуби са много по-важни, отколкото мнозина предполагат. Те не са просто долната граница на предприемача. Загубите показват, че ресурсите, използвани за производството на нещо са по-високо ценени на пазара от това, което са произвели. Загубите показват, че е унищожено богатство.
Печалбите сигнализират точно противоположното нещо. Те представляват икономическия растеж и създаването на богатство. Печелившо ниво на производството е това, при което нещата, които отиват за производството на потребителски стоки струват по-малко от това, което потребителите са готови да платят за същите тези потребителски стоки.
От тук следва, че печалбите и загубите са повече от просто важни стимули или прикрития в заговорническа система на капиталистическата класа; те са единственият начин да се узнае, че богатство се създава през всяка една линия на производство.
При социализма има един собственик, който не наддава за производствените фактори от една производствена линия към друга. Никой не е в състояние да бъде абсолютно убеден, че даден инструмент, машина или фабрика може да се използва при производството на нещо друго по един по-ефективен начин. Никой не знае какво и колко да се произвежда. Това е икономически хаос.

Без наличие на пазари не знаем какво или как да произвеждаме
Печалбите и загубите насочват и коригират предприемачите в процеса на производство на неща, които те очакват потребителите да желаят. Без тази информация, включително и разходите за производство, предприемачите не могат да се ангажират с икономически изчисления – изчисляване на разликата между бъдещите приходи и разходи при производство, за да реализират бъдещи приходи.
Работниците са наети да работят в области, в които не разполагат със сравнително преимущество. Фермерите са изпратени във фабрики, а шивачите – в мини. Работниците са в грешни линии на производство и имат погрешни инструменти.
Полският филм “Brunet Will Call” осмива подобни ситуации с потребителски стоки и средства за производство на най-необичайни места. Месар дърпа жилото на съединителя на превозно средство от своя фризер и го дава на главния герой, който плаща за него с информация за местонахождението на детска количка на нечии новородени близнаци (в цветарския магазин).
Така че провалът на социализма не зависи от културата, времето, или мястото на жертвите. Социализмът е опорочен в същността си: „колективната“ собственост върху средствата за производство. Обаче в практиката, теоретичните проблеми на социализма дават път на граждански вълнения, които се натъкват на държавната сила и водят до ниво на смъртни случаи, по-високо която и да е война.
Производствени норми трябва да бъдат въведени при липса на мотив от печалба за производство. Хаосът пак ще царува, дори и в случаите, в които работниците не лъжат за изпълнението на квотите си. Например, ако при производството на пирони квота се основава на броя на произведените пирони, работниците произвеждат много малки, неизползваеми пирони. Квотата на база на теглото ще насърчи работниците да произвеждат огромни, но все пак неизползваеми пирони – ситуацията е осмята оттази карикатура в списание „Крокодил” през 1960 г.
Съществуваха безкрайни опашки из цялата територия на СССР пълни с хора, които търсят обувки, въпреки че производството на обувки в СССР надвишаваше това в САЩ. Проблемът беше, че всички обувки бяха твърде малки, тъй като производителите на обувки не взимаха предвид размера, който потребителите търсеха.

Пробуждането на социализма
Някои от случаите са смешни, други не толкова. Около седем милиона души са загинали от глад в СССР само през 1932 и 1933 г.. Авторите на „The Black Book of Communism“ (1999 г.) смятат, че смъртта на близо 100 милиона души се дължи на комунистическия и социалистически режими. Това е над 200 пъти повече от броя на смъртните случаи в САЩ през Втората световна война.
Дори и днес в Куба средната работна заплата е около $20/месец. В Северна Корея, цивилни са периодичо арестувани за гледане на южнокорейска телевизия.
Когато хората са гладни и нещастни, държавата не може да оцелее, ако хората знаят, че другите са по-добре. Държавата използва пропаганда, дезинформация и цензура за да направи вече пленените граждани още по-объркани и покорни.
Изненадващ е този зов за социализъм през 2015 г. – ако невъзможната икономическа калкулация и астрономическият брой на жертвите не са накарали левицата да обърне гръб на социализма, не знам какво би ги накарало.

Автор: Джонатан Нюман. Оригиналната статия на английски език може да бъде намерена тук.