Биткойн може да спаси човешки животи

Какво е биткойн? Най-вероятно този въпрос ще става все по-често срещан във времето. Отговорът, който може да получите, в зависимост от това кого питате, би бил коренно различен. За едни той е мирен граждански протест срещу настоящата система. За други – това е просто една понци схема или спекулативен балон.

Всеки има право на собствено мнение. Моят поглед над нещата е на база вероятности – и двете горни виждания, както и други измежду спектъра от тези две крайности са възможни, защото бих казал, че има само 3 сигурни неща на този свят:

• смъртта;
• данъците;
• безконтролното създаване на фиатни валути от нищото (brrrrr).

Третото аз си го добавих, а първите две са част от писмо на Бенджамин Франклин, според когото има 2 сигурни неща на този свят.

Ако приемем тезата, че биткойн е актив, който си заслужава да притежаваме (поради каквато и да е причина), то следващата стъпка би да помислим как да го съхраняваме. Все пак ще сме жертвали част от своето време и труд в замяна за него и няма да сме доволни ако някой ни го открадне или го изгубим по някакъв друг начин.

Нека първо разгледаме светът преди създаването му, което не е чак толкова далеч във времето. Активите, които индивиди, корпорации и централизирани институции могат да притежават можем да групираме под един общ знаменател, въпреки факта, че се класифицират в различни групи. Общото между злато, сребро и други скъпоценни метали, земя и недвижимо имущество, финансови инструменти като акции и облигации (особено преди навлизането на интернет) и парични средства (кеш) е, че се използват човешки животи за съхраняването им. Напълно нормално е да има парична премия, която да опазва самите активи, т.е. аз да си плащам с цел да си съхраня имуществото. Тук не визирам активите на средностатистическия българин например обаче, а на глобално ниво всички собственици. При транспорт на скъпоценни метали или валута можем да станем свидетели на въоръжена охрана, знаем и за съществуването на специализирали се компании в предлагането на услугата защита на недвижимо имущество, земя и други активи (у нас са известни като СОД). За съжаление понякога се стига и до загуба на човешки животи при предлагането на тази услуга. В допълнение към това, ако говорим за демократични държави, то има и закони, които защитават собствеността. И отново, в допълнение към тях – човешки труд и животи, които са част от тази защита. Ако все пак нещо се обърка и загубим част от имуществото си, ние опираме точно до този специфичен човешки труд с надеждата, че ще бъдем възнаградени със загубеното.

Нека сега обърнем внимание на криптовалутите и в частност биткойн. Идеята на създателя Сатоши Накамото е това да е децентрализирана peer-to-peer платежна система, т.е. да няма трета страна (посредник) при разплащането между два субекта. Също така известен слоган в тези среди е „don’t trust, verify”. От това следва, че се слага акцент на личната отговорност при съхранението, без да се разчита на попечител (custodian). През 2021 година има немалко на брой опции за това – различни видове софтуерни и хардуерни портфейли. Ако все пак опрем до трето лице за съхранение, то тук, понеже говорим за дигиталния свят, е по-малко вероятно да се стигне до загуба на човешки животи. Базирайки се на микро ниво, стига да има нужното желание от съответния индивид, то всеки може сам да си съхранява актива. Паричната премия, която се плаща за защитата му в този случай, би била сметката за електричество. Няма да изпадам в подробности как и защо, но с изпълнението на специализиран софтуер всеки един биткойн притежател може да потвърждава и защитава своя актив, и за разлика от миньорите не се нуждае от специализиран хардуер за това. Също така не е нужен какъвто и да е закон, който да му защитава имуществото. Причината е, че биткойн блокчейнът е публичен и децентрализиран.

От всичко това следва, че можем да осъществим положителна промяна в паричната премия за съхранение на активите си. Вместо да използваме както досега човешки живот и труд, ние може да се обърнем към изразходване на енергия. Не искам да си представям ситуация, в която някой да предпочете да рискува човешки живот пред използването на енергия, дори и той да е най-големият природозащитник.

Proof-of-Work срещу Proof-of-Stake консенсусен механизъм

Блокчейните най-общо казано са просто едни бази данни, като всеки следващ елемент е базиран на всички преди него. Например за спортните запалянковци, ако футболен мач е приключил с резултат 3:0, то е ясно, че резултатът се е развил от 1:0, след това до 2:0 и накрая 3:0. Но ако например крайният резултат е 3:2, то за да съществува блокчейн е много важно дали преди това е било 3:1 или 2:2. Повечето бази данни имат условия за това кой може да ги редактира. Този централизиран контрол е удобен, но от друга страна ги прави уязвими от хакерска атака.

За разлика от тях, публичните децентрализирани блокчейни позволяват на всеки, който ползва софтуера, да може да ги разгледа и редактира. Това звучи като пълен хаос и затова блокчейновете имат „консенсусни механизми“ или „алгоритми за консенсус“.

Консенсусът е това, което разглежда проблема с „многократно харчене“ на дигиталните пари. Ако има начин потребител на криптовалутата да може харчи една определена единица от нея повече от веднъж и да я изпрати към повече от един получател, това би подкопало цялата система и валутата би била безполезна.

Това е труден проблем пред децентрализирани дигитални валути, които нямат централен орган като банка или правителство, които следят колко пари има всеки отделен индивид, как ги харчи и на кого плаща.

Идеята зад криптовалутите и в частност първата – биткойн, е те да са децентрализирани и да няма посредник между получател и изпращач. Да не се разчита на централизиран орган, защото по този начин може да се наложи цензура на субективна база. Биткойн мрежата няма само един лидер, а много на брой потребители из цял свят управляват мрежовия софтуер. Специализираното име е node и тяхната задача е да гарантират спазването на правилата.

Как работят децентрализираните системи

Базирайки се на консенсусен механизъм, който определя правилата и спомага за защита на мрежата, а в допълнение към това и какви нови транзакции да се добавят към настоящия блокчейн. В зависимост от това какъв е механизмът има победител, който получава награда след като се валидират новите блокове. Преди създаването на биткойн децентрализираните системи са страдали от т.нар. „проблем на византийските генерали“. Без централизирано потвърждение за вярността на определена информация отделните играчи никога няма как да бъдат сигурни, че всички останали са получили същата информация и имат същата движеща цел. Фактът, че всеки знае Х не е достатъчен, защото е нужно и всеки да знае, че всеки знае Х и че всички знаят, че всеки знае Х. Прилагането на децентрализиран блокчейн на база PoW решава този проблем, тъй като не изисква 100% от участниците да са съгласни винаги. Нужно е мнозинство от 51%, а несъгласието се приема за временно явление и решението на противоречиви мнения се определя с мнозинство. С други думи, консенсус се постига, защото изчислителните ресурси са оскъдни.

Proof-of-Work

Proof-of-Work консенсус меганизмът е създаден в края на 20-ти век като начин за спиране на DDoS атаки и други злоупотреби, като спам в мрежата. По този начин се изисква свършена работа от отсрещната страна, обикновено това е изчислителна мощ. Консенсус механизмът стои и зад създаването на първата децентализирана криптовалута – биткойн.

Всичко изисква енергия, а твърдението, че определено изразходване е повече или по-малко нужно е напълно субективно, тъй като потребителите плащат пазарна цена, за да я използват. Механизмът изисква биткойн миньорите да се състезават в решаването на криптографски уравнения, използвайки своите компютри – много енергоемък процес, тъй като мрежата става все по-голяма и по-голяма. Към момента на писане на статията през ноември 2021 година хеш-рейтът е 160 ЕH/s (160 квинтилион хеша за секунда). Колкото по-голямо е това число, толкова по-сигурна е мрежата срещу 51% атаки. Икономическата логика е, че първо трябва да инвестирате пари в хардуер и след това, ако вашето оборудване за копаене има достатъчно изчислителна мощност, ще може да получите блок награда. По този начин първо доказвате на мрежата, че работата е свършена. Стимулите към биткойн миньорите са да използват възможно най-евтиния източник на енергия, например вулканична, слънчева или друга форма на възобновяема такава, като целта е максимално увеличение на печалбата. Общото потребление на енергия от миньорите не е по никакъв начин обвързано с количеството транзакции в мрежата, а изцяло със сигурността ѝ.

Proof-of-Stake

Този консенсусен механизъм е създаден в пряк отговор на енергийното потребление на Биткойн мрежата и Proof-of-Work механизма. При него се „заключва“ актив (оттук и името стейкване), за да се защити мрежата.

Всеки път, когато в мрежата ще се създаде нов блок, алгоритъм предоставя възможността на конкретен участник (който след това става „валидатор“) да публикува следващия блок от транзакции на блокчейна. Това е в рязък контраст с PoW, където наградата отива при този, който е доказал, че е свършил работата. В PoS валидатор може да бъде всеки, а изискването за хардуер е много пъти по-малко и не се изисква специализиран такъв, еднственото условие е той да „заключи“ средства в мрежата. Няма еднозначен отговор на каква база се определя кой да е валидатор, като за всеки отделен блокчейн трябва да се прочете „бялата книга“ (white paper). Сред възможните варианти са според количеството на стейкнатите койни, периода на стейкване или просто на случаен принцип. Ако валидаторът се опита да измами останалите ще бъде наказан със загуба на част от заложените си койни.

Proof-of-Stake механизмът предоставя контрол върху мрежата на собствениците на самия койн. Тези с големи количества от него могат да променят правилата. Те също така могат да натрупат повече от него просто чрез стейкване. Нежелана промяна, която само големите играчи искат с цел да се облагодетелстват би трябвало да им донесе повече негативи, защото те вече са заключили капитал в мрежата и ако стойността на 1 единица пада, те губят най-много. Proof-of-Stake е по-уязвим на централизация, тъй като контролът върху мрежата се определя единствено от заключения капитал в нея, а той е по-централизиран от труда и евтината енергия. В Proof-of-Work са необходими капитал, хардуер и предприемчиви действия, за да се извърши атака върху мрежата.

Заключение

Двaтa най-разпространени консенсус механизма са PoW и PoS. Proof-of-Work се е доказал в последните над 10 години като работещ. Двете най-големи като капитализация криптовалути са базирани на него, като в Етер вече обявиха планове за трансфер към PoS. Proof-of-Stake тепърва ще навлиза и ще се тества от пазара, като към комента най-известните и големи проекти са тези на Cardano, Solana и Algorand. Освен тях съществуват и други механизми като Proof-of-Burn, Proof-of-Activity, Proof-of-Capacity.

Може ли Dogecoin да достигне цена от 1 долар?

Ако преди covid-19 пандемията имаше хора, които бяха на мнение, че представянето на финансовите пазари не рефлектира представянето на икономиката и я изпреварва с по-голям процентен ръст, то през последните малко над 12 месеца броят на тези хора най-вероятно се е увеличил. Борсовите индекси са на най-високите си исторически нива, криптовалутите отбелязаха забележителен ръст, появиха се меме-акции с ръстове в цените, с които само определени криптовалути могат също да се похвалят. Изобщо ако човек гледа само графиките на цените ще си каже, че икономиката цъфти и расте бурно. Това за съжаление далеч не е така. По подобие на последната глобална криза от 2007-08 година фондовата борса е първата, която връща старите си най-високи нива и дори ги подминава. Пазарните анализатори биха оправдали този факт с твърдението, че все пак в цените на компаниите се проектират очакванията за бъдещия им ръст.

И докато това твърдение ще намери множество поддръжници, то многократният ръст в цената на отделни меме-акции като Gamestop и AMC или дори криптовалута, базирана на меме – Dogecoin – е доста по-трудно да бъде логически обяснен. Едно потенциално обяснение би било новосъздадения клас инвеститори, посещаващи интернет форумите на reddit, добавяйки към тях потребителите от tik-tok и не без мощната финансова подкрепа на хедж фондове, защото без тях трудно може да се реализират такива огромни пазарни движения, каквито наблюдаваме през последните няколко месеци.

Тази статия е за Dogecoin, така ще се фокусираме върху меме криптовалутата. В началото на годината цената ѝ бе 0.005 долара (или годишен ръст от 150% спрямо 0.002 долара в началото на 2020 година). Но това не е нищо спрямо най-високото ѝ ниво от 0.73 долара през месец май тази година. Това е почти 1500% само за 5 месеца, нещо невероятно рядко срещано. Големият двигател зад този ръст е Илън Мъск, който със своите туитове караше цената да расте експоненциално нагоре. Не отне много време преди да се появят хора, които се питат дали е възможно да достигне цена от 1 долар.

Тази публикация ще се опита да даде насока какво трябва да се случи, за да стане това факт. Цената на дадена стока/услуга на свободния пазар се определя от търсенето и предлагането. При равни други условия, ако търсенето се повишава, то следва и цената да се повиши. Това е така, защото при относително еднакво ниво на предлагане желаещите да закупят стоката са все повече и повече. И така се стига до наддаване и повишаване на цената, ако наистина искат да закупят стоката. Ще погледнем какво се случва с предлагането на Dogecoin, но първо едно много важно уточнение. Към датата на писане на тази публикация – 20-ти юни 2021 – моментната цена на 1 DOGE е 26 цента, пазарната капитализация е 33.8 млрд. долара, т.е. всичките койни в обращение в момента са 130 млрд. бр. Едно често срещано объркване е да се твърди, че пазарът на Dogecoin е на стойност почти 34 млрд. долара. Това е просто общата моментна пазарна капитализация на всички койни на дадената криптовалута. Много по-важно и определящо за посоката на цената е моментното търсене и предлагане. Хипотетично ако има доста на брой желаещи да закупят Dogecoin, но няма достатъчно съответно предлагане, то цената неизбежно ще върви нагоре. Ако притежателите на само 1 млрд от всичките 130 млрд. желаят да продават, а насреща имаме желание (на всяка цена) за закупуване на 2 млрд. бр. – цената ще се повиши.

По-рано казах, че криптовалутата се движи нагоре с помощта на хедж фондове – това е видимо от обема, който се реализира на дневна база. При нива от под 1 цент той е бил милиони долари на ден, т.е. имаме общ дневен оборот с Dogecoin от няколко милиона долара. През 2021 година почти всички дни приключват с дневен оборот над 1 млрд. долара. Няма как „ритейл“ потребители да генерират такива нива на обем.

И сега се насочваме към анализ на предлагането на DOGE. За разлика от биткойн, най-старата и най-голяма по капитализация криптовалута, Dogecoin няма лимитирано предлагане. Дори напротив. Макар да е копие на биткойн откъм код, тя все пак се различава в някои аспекти. Например продължителността на 1 блок не е 10 минути, а е само 1 минута. Наградата за „миньорите“ пък е фиксирана на 10 000 бройки. Това означава, че на всеки приблизително 60 секунди 10 000 нови койни се създават. За 1 ден това прави около 14 млн. бр., а за 1 година – малко над 5 млрд. бр.

Какво означава това за цената на Dogecoin? Възможно ли е все пак тя да расте и да стигне 1 долар, после 2 долара, 10 долара, 100 долара? Както вече споменахме – краткосрочно цената се определя от ликвидността, която търсещите и предлагащите могат да предоставят на пазара. Ако желаещите да продават и тяхното общо предлагано количество е малко сравнено с желащите да купуват, въпреки факта, че дневно от „миньорите“ количеството нови койни е 14 млн. бр., то цената ще се повишава.

Lightning network – идеята, която може да направи биткойн широкоизползвано платежно средство

Блокчейн технологията е считана от немалко на брой хора за революционна, но въпреки това тя все пак си има своите недостатъци. Първата и най-популярна криптовалута, а именно биткойнът, освен считан за революционен и премахващ нуждата от банков посредник, е бавен и скъпоструващ. Драстичният скок в цената през 2017 г. го направи атрактивен за спекуланти и хора, желаещи да забогатеят възможно най-бързо (get-rich-quick). Целта на тази публикация не е да анализирам каква трябва да е неговата цена, дали ще върви нагоре или ще се срине, понеже е измама или балон, а по-скоро относно това има ли бъдеще като платежно средство. Тепърва предстои да видим какво вещае бъдещето за биткойн.

Ако в момента ми се наложи да изпратя част от биткойна на някого (например превод към приятел или кафе в Starbucks), той ще ги получи с определено забавяне, а самият аз ще трябва да платя немалка такса, особено ако сумата на транзакцията не е голяма. Всяка идея, която може да реши този т.нар. проблем със скалируемостта (scalability) заслужава вниманието. Светкавичната мрежа (Lightning Network) е една от тези идеи, но преди да видим решението на проблема, трябва да разберем какво представлява той.

Защо Биткойн блокчейнът е бавен?

Представете си блокчейнът като регистър. В него се съхраняват няколко страници (блокове), като във всяка от тях са записани няколко транзакции. Когато се достигне до момента, в който една страница се напълни с транзакции, тя трябва да бъде добавена в регистъра, преди те да започнат да се записват на следващата страница.

Преди страницата (блока) да бъде добавена към регистъра (веригата/chain), следват процедури, които удостоверяват, че всички в мрежата са съгласни, че тази страница съдържа това, което би трябвало да съдържа. Този процес за Биткойн мрежата отнема около 10 минути за всеки новосъздаден блок. Транзакцията съдържа информация както за изпращача, така и за получателя, за размера на изпратеното и за таксите по осъществяването й. Можете да платите и „подтикнете“ миньорите да включват вашата транзакцията в някой от изкопаните блокове възможно най-скоро. Изцяло от вас зависи колко сте склонни да заплатите, за да ускорите процеса, но колкото по-висока такса заплатите, толкова по-бързо транзакцията ще стане факт. Във всеки един даден момент има няколко транзакции, които трябва да бъдат записани на текущата страница (блок). Миньорите, т.е. работещите в мрежата компютри, трябва да решат коя от наличните транзакции да включат в новоизкопания блок. Как избират коя да включат? Сравнявайки коя ще им донесе най-висока награда, тоест има най-висока заложена такса. Ако има достатъчно транзакции с по-висока такса от вашата, то изпратените от вас средства ще трябва да почакат до създаването на следващия блок. Това чакане може да продължи няколко часа. Колкото по-голяма такса платите, толкова по-бързо преводът ще бъде осъществен. Това е причината Биткойн блокчейнът да е бавен и скъп.

It is a feature, not a bug

Идеята зад това размерът на блока да е малък и времето за създаване на нов блок да е 10 минути се свежда до това да може да има колкото се може по-голяма възможност за децентрализация на нодовете, т.е. компютрите, които изпълняват софтуера. Логиката е била, че скалируемостта е въпрос на време и е много важно основата да е стабилна. Размерът на 1 блок на Биткойн блокчейна е 1 MB, което е по-малко спрямо другите и по-нови криптовалути. Колкото повече транзакции, толкова повече пространство. Всяка компания или правителство може лесно да създаде блокчейн. Това не е иновацията на Биткойн. Идеята не е да имаме 1 човек/институция, който да е арбитър на транзакциите. Не всеки може да отдели сравнително голяма сума за дисково пространство, за да може да изпълнява целия блокчейн от първия създаден блок.

Честотата на създаване на нов блок също е много важна величина. Както не е хубаво да бъде много бързо (например 1 минута), така и много бавно (например 1 час). Както вече казах биткойн е средно на около 10 минути, Етериум на между 10 и 20 секунди. Проблемът с бързото създаване на нов блок е следният: миньорите в опита си да създадат следващия блок стъпват на последния потвърден такъв и тъй като конкуренцията не е между 2 или 3 машини, то неминуемо стигаме до момент, в който има постоянно т.нар. fork на блокчейна, защото потенциалните следващи блокове са много на брой, а времето за комуникация между отделните нодове и потвърждение какво да се ползва за основа на следващ блок е кратко. Също така колкото по-кратко е времето, толкова повече енергия е ненужно изразходвана.

И тук идва ред на идеята, която цели да премахне този проблем.

Какво представлява Lightning Network?

Идеята зад нея е, че не всички транзакции трябва да бъдат записвани в блокчейна. Представете си, че си разменим няколко транзакции помежду си. По този начин можем да заобиколим записването им върху регистъра (блокчейн) и да ги държим извън веригата (chain). Как работи това с най-прости думи? Отваряме нещо наречено „платежен канал“ между нас и то ще бъде записано в блока. Така можем да извършваме неопределен брой транзакции в този платежен канал и той може да остане отворен за определен период от време – часове, дни, седмици, дори десетилетия. Единственият момент, в който той ще докосне блокчейна е когато решим да го затворим. Използвайки идеята за платежен канал, можем да създадем мрежа от подобни канали, които няма да налагат използването транзакции в Блокчейн. Представете си три персонажа – Иван, Пешо и Митко. Ако Пешо има отворен платежен канал поотделно както с Иван, така и с Митко, то Иван може да изпрати пари на Митко чрез Пешо. Това е идеята зад „Светкавичната мрежа“. Тъй като транзакциите няма да са на блокчейна, те ще се осъществяват със светкавична скорост. Всичко ще се извършва в платежните канали.

Какво представляват платежните канали?

Платежните канали са като сейф, в който двама души вкарват еднакво количество пари, като и двамата поставят ключалка. Процесът на поставяне на еднакво количество средства в този сейф е записан в Блокчейна под формата на „отваряне на транзакция“ и по този начин платежният канал е отворен между двете страни. Идеята зад заключването е да не може нито един от участниците да ги похарчи. Представете си, че Иван и Митко вкарват по 10 биткойна в такъв общ сейф. Да предположим, че Иван иска да изпрати 2 биткойна на Митко, как ще стане това? За да го направи, Иван изпраща в сейфа „обещание за собственост“ за тези 2 биткойна на Митко. След този трансфер, ако сейфът се отключи, то Иван ще може да получи 8 биткойна, а Митко – 12. На следващия ден Митко пожелава да изпрати 1 биткойн на Иван. Той ще направи абсолютно същото, ще изпрати „обещание за собственост“ за 1 биткойн на Иван. След тези две трансакции, ако сейфът бъде отворен, Иван ще може да претендира за 9 биткойна, а Митко – за 11. За да обобщим – платежният канал е комбинация между обединяването на пари и размяна на обещания за собственост по съгласуван от участниците начин. Ако някога някой от тях пожелае да затвори канала, той може да го направи. Затварянето на канала представлява отваряне на сейфа и изкарване на парите от него. Отварянето му се случва върху блокчейна, където завинаги се записва кой каква част от сейфа получава. Истинската сила на платежните канали може да бъде разкрита, когато двама или повече участници започнат да работят заедно, за да формират Светкавичната мрежа. С този тип платежни канали, огромна част от транзакциите могат да бъдат свалени от Блокчейн мрежата и да се извършват извън нея. Към 25.02.2018 г. в мрежата функционират 877 нода и около 1700 платежни канала. Капацитетът на възможните транзакции в мрежата десетки хиляди долара.

Светло бъдеще?

Преди няколко дни криптоборсите Coinbase и Bitfinex обявиха, че ще въведат SegWit. SegWit е технология, която намалява големината на една Биткойн транзакция и така позволява повече от тях да се поберат в един блок. Също така  е нужна и за добрата работа на Lightning Network (на теория не е нужна, но при нейно отсъствие последната е доста по-неефективна). При евентуално въвеждане и на двете, макар  Андреас Антонопулос да не смята това за възможно, двата най-големи недостатъка на криптовалутата биха били елиминирани до голяма степен.